На 7 октомври, събота, президентът Путин навърши 53 години. Подаръци и поздравления потекоха отвсякъде. От затвора го поздрави и Михаил Ходорковски. Специално от Германия пристигна да целуне ръка на работодателя си бившият канцлер Шрьодер.

И на връх цялото това тържество да вземе да дойде вестта за убийството на Анна Политковска.

“Как не можахте да я опазите, бе пичове?” – обърна се той към вестоносците. След което, вкиснат, се затвори в кабинета си, недостъпен за никого. Развалиха му рождения ден.

Вероятно така е било. Поне ние така си го представяме.

Защото президентът Путин няма нищо общо с това убийство. Както и Тодор Живков нямаше нищо общо с убийството на Георги Марков навремето*. Фактът, че то станало на рождения му ден е било само провокация, както беше провокация фактът, че смъртта на Марков се състоя също на рождения ден на Живков. Това показва, че провокаторите са си все същите и не са научили нищо ново през изминалите двадесет и осем години.

Наистина, президентът нямаше причини да обича Политковска. Тя постоянно му правеше мръсно. В книгата си го нарече Акакий Акакиевич Путин. Тези, които знаят кой е Акакий Акакиевич ще разберат чувствата му. Но той несъмнено й беше простил. Така, както само чекистите могат да прощават.

Бих искал да съм близо до Вас, Акак... искам да кажа, Владимир Владимирович в този тъжен миг. Както биха искали хилядите, излезли на площада за да почетат паметта й, десетките и стотиците хиляди, които съжаляват за нея. Защо не излезете на улицата, не отидете при тях...

Е, размечтахме се. Честит рожден ден, г-н президент!

- - - - - -

* Българският писател бе убит също на седмо число - на 7 септември, когато е роден Тодор Живков