Г-н Хиджов, какви закононарушения при избори насърчават и прикриват управляващите в България? - В изборния процес могат да се вършат големи закононарушения, особено в етнически смесените райони, където членовете на избирателните комисии може да са от различни политически сили, но от един етнос. То е просто очевадно. Етносите се управляват по друг начин. Какви са най-характерните закононарушения в смесените райони според вашия 12-годишен опит? - Масовото гласуване с преснимани на цветен ксерокс удостоверения за гласуване на други

Снимка: Александър Михайлов

място. Това беше особено масово закононарушение на изборите през юни 2005 Тази година, преди президентските избори, някои законодатели се опитаха да внесат някакъв ред. Оказа се, че нищо не може да се направи. Нещата ще останат по старому. Отново масово ще се гласува с удостоверения. Печално известните автобуси с малцинствата ще пътуват и ще гласуват по няколко пъти.

Кое бе най-голямото нарушение на изборите през 2005?

- Гласуването с удостоверения на друго място. Хиляди удостоверения бяха изфабрикувани. А също и купуването на гласове - невероятно грубо нарушение на закона !

Кой върши тези закононарушения-двете малцинства ли?

- Да, определено привържениците на ДПС. Те масово гласуваха с тези удостоверения и с личните си карти (паспорти). Купуването на гласове се върши непрекъснато - на местни, парламентарни, президентски, и на частични избори.

Няма ли да спасим президентските избори от измами, ако поканим чужди медии да документират циганските автобуси и "вноса" на избиратели от Турция за даден кандидат?

- Единственият начин да спасим честността на вота е съзнанието на политиците. Те трябва да осъзнаят, че не може да се лъже в политиката. През последните 10-ина години се наблюдава устойчив спад на броя на гласуващите българи. А законът признава резултата, дори и ако до урните отидат 10% от избирателите. Ще дойде ден, в който нашите политици ще бъдат избирани от роднините си - останалите няма да гласуват. Разбира се, тях това не ги смущава. За тях е важно да останат във властта.

Сталин казвал, че не е важно кой как гласува, а кой брои гласовете. Защо една и съща фирма - държавната"Информационно обслужване" АД, с мажоритарен собственик Министерството на финансите, брои гласовете при всякакви избори?

- Нямам обяснение. С другите фирми, които кандидатстваха, станаха някакви скандали. Решението кой да брои бюлетините се взема от ЦИК. А съставът на ЦИК е на квотен принцип, т.е. вземането на решение се върши от управляващите партии. Очевидно имат интерес тази фирма да брои. Може би е най-добрата? Не зная.

С какви аргументи бе разпуснато Българското сдружение за честни избори (БСЧИ) през 2001 и от кого дойде инициативата за тази стъпка?

- БСЧИ не беше разпуснато. То просто не беше пререгистрирано по закона за юридическите лица с нестопанска цел и престана да съществува като юридически субект. И в момента не съществуваме, защото не можем да намерим финансиране. Структурите ни по места са все още активни, но когато не намерим финансиране за наблюдението на едни избори, ние не ги наблюдаваме.

За какво финансиране става дума, след като вашите наблюдатели са доброволци?

- Нямам предвид заплащане на наблюдателите - те работят доброволно. Става въпрос за най-елементарните нужди на всеки един наблюдател - да му платим пътните до секцията, която ще наблюдава, плюс два сандвича и едно кафе, примерно, за деня. До 2001 успявахме по различни проекти да осигурим някакви средства.

Данъкоплатците осигуряват финансиране за избирателния процес. Защо в него не е предвиден и процент за независимо наблюдение и контрол на честността на изборите?

- За съжаление, много от политиците в България, за да не кажа - всичките, решиха, че демокрацията в страната е победила (което не е съвсем вярно) и че те вече нямат нужда от независимо наблюдение на изборите. Информацията за кандидатстване по проекти започна да не достига до нас. А ако не спечелим проект, няма как да финансираме нашата дейност.

Колко доброволци имахте към момента, когато престанахте да съществувате?

- Към 2001 имахме към 4000 души, които работеха почти постоянно, не само по проекти за избори, но и по линия на гражданските права. В период на избори можехме да мобилизираме към 7000 доброволци. Тогава броят на секциите беше около 12 600. Те са в училищата, където един доброволец може да наблюдава 2-3 секции. Иначе казано, можехме да осигурим покритие на страната.

Как вашият конкурент, Гражданската инициатива за свободни и демократични избори (ГИСДИ), успява да научи за проекти и да си издействат финансиране, а вие - не?

- Не мога да ви кажа. Но при тях има едно припокриване. БСЧИ има изискване доброволците му да не членуват в никакви политически партии. ГИСДИ няма такова изискване. Не зная доколко са независими.

Един от ръководителите на ГИСДИ, Пламен Киров, е съветник на президента Първанов…

- Не е никаква тайна, че много от доброволците на ГИСДИ членуват в БСП. Техният секретар, г-н Илия Божинов, и досега е член на Висшия партиен съвет на БСП. Може би за това ГИСДИ остана без алтернатива. Както казах, политиците не желаят в България да има независимо наблюдение. То не им е удобно. Съображенията им са очевидни за всички нас. Нека да ги артикулираме, нищо че са очевидни. На политиците не им е удобно да има независимо наблюдение, защото очевидно ще бъдат хванати в нарушения, в действия, излизащи извън закона.

Как да извоюваме правото на независимо наблюдение на избори?

- Ще го имаме, само ако държавата започне да отделя пари за него. Но управляващите нямат изгода от това и няма да се съгласят. Имам контакти с политици, които се опитаха да прокарат в парламента такъв проект. Един от тях ни каза после, че парламентарно представените партии са го "изяли".

Защо тогава решихте да възстановите дружеството под името БСЧИ-Национална асоциация?

- За продължим работата си. Имахме намерение да наблюдаваме президентските избори. Но спънките започнаха още от съда. Оттам не ни казаха всички пропуски, които виждат в устава ни, наведнъж. На час по лъжичка ни ги поднасяха Покажат ни един, ние го отстраним и отново подадем документи, след 2-3 дни отново ни ги връщат, защото открили друг пропуск. Мисля, че беше тенденциозно - за да ни забавят и да попречат да наблюдаваме вота за президент. Така на 27 септември от ЦИК съвсем закономерно ни отказаха регистрация като наблюдатели, защото не можахме да представим съдебно решение, че съществуваме като юридическо лице. Така или иначе, все някога ще ни регистрират в съда. И ще наблюдаваме. Ако не тези, то следващите избори.

Кой е най-важният момент при наблюдението на една секция?

- Във всеки един момент от изборния процес могат да се правят нарушения. Важно е да се следи кой гласоподавател се подписва и кой - не в избирателния протокол, по колко бюлетини получава от комисията, подпечатани ли са те, колко бюлетини се пускат в урната, и т.н. Сутринта преди запечатването на изборната кутия също може да се случи - например да се пуснат предварително бюлетини за определен кандидат, а после в избирателния списък да се добавят също толкова фиктивни имена и подписи на избиратели. Най-трудно фалшификации се правят при преброяването на бюлетините, защото тогава много хора наблюдават - застъпници на различни партии, независими наблюдатели и т.н.

Какво пречи да бъде касиран кандидат, спечелил в община, където е имало купуване на гласове?.

- Просто е да се каже и всички го искаме. Но трябва да се докаже. А доказването на купуване на гласове става много трудно. Трябва да се хване моментът, в който човекът получава парите.

Запис със скрита камера, например, ще бъде ли признат от съда?

- Примерно. Имайте предвид, че системата за купуване на гласове е стара и в нея е изградена много стройна и безотказна организация. Трудно би могла да се хване. Но пък ако се хване, скандалът ще е невероятен.

Какво й е стройното на тази система? Разкажете как става.

- У нас има хора, които се занимават с купуването на гласовете от години. Има си отговорници по райони - особено в ромските квартали. Те събират личните карти на хората, те получават парите и пак те завеждат хората под строй да гласуват, а после проверяват дали са гласували според пазарлъка. Ако накрая се окаже, че за дадения кандидат няма подадени примерно 400 гласа в тази секция, човекът, който е набрал хората, не получава пари. Съответно той не плаща и на хората, които е набрал за дадения кандидат. Така е направено, че да действа и да не може да се хване.

Това е изборна мафия, с други думи.

- Допускам, че и така може да се нарече.

Турско-циганските закононарушения ще бъдат елиминирани от раз, ако всички българи отидат и пуснат бюлетина за кой да е българин-кандидат. Тогава фалшивият процент става толкова нищожен, че фалшификацията губи смисъла си. Но как да закараме българския етнос до урните?

- Политиците могат да решат този проблем, ако изкарат напред читави кандидати и читави идеи. Те трябва да изкарат на преден план хора, за които българите биха искали да гласуват. На всички избори досега БСЧИ е призовавало хората да излязат да гласуват. И второ, но не и по значение, призовавали сме ги винаги да гласуват по съвест. През 2001 проведохме кампания "Излез и гласувай!" Вдигнахме избирателната активност с 10% . Но това беше скъпа кампания, излезе към 100 хиляди долара. Питам се струва ли си да се харчат такива пари, ако българинът още не е осъзнал, че всичко е в неговите ръце. Нужно е гражданско съзнание у всеки избирател.

Как гледате на задължителното гласуване, което е в сила в някои държави от ЕС?

- Не съм негов привърженик. То е недемократично. Мерки, наложени отгоре с декрет, не възпитават гражданско съзнание. Да не забравяме, че 45 години бяхме задължени да гласуваме под строй. Сега можем да правим свободно избора си, а се оказва, че нямаме желание да упражняваме това свое право.

Ако аз искам да участвам в изборите като доброволен наблюдател, какво трябва да направя? Към кого трябва да се обърна?

- До 17 октомври можете да се запишете в някоя неправителствена организация, която е регистрирана в ЦИК като наблюдател. Мисля, че са регистрирани 5, три от които са самостоятелните клонове на БСЧИ в Плевен, Пловдив и Бургас.

- - - - - -

Антон Хиджов е роден през 1958 в София. Завършил е Националната спортна академия със специалност алпинизъм. Преподава спорт в СУ "Св. Климент Охридски". През 1990 става съучредител е на Българското сдружение за честни избори (БСЧИ), а от 1998 до 2001 е негови изпълнителен директор. От юли 2006 е председател на БСЧИ - Национална Асоциация. Наблюдавал е всички избори в България от 1990 досега, има и 10 мисии като международен наблюдател на избори в Босна и Херцеговина, Косово, Камбоджа и други страни.