|
|
“Пора,
пора, порадуемся
на своем веку…”
О,
мой Гоце, силний Гоце,
не
ти що си на небето,
а
Ти, що си тука, Гоце,
на
“Дондуков”, там където!
Тъй
щастлив съм, Гоце светли,
че
на Разума Си краха,
а
тълпите безпросветни
пак
за Бог Те преизбраха!
Ще
Ти подаря имота,
кака, бате, тате, мама,
мили
Гоце, срещу квота
от
петрола на Садама.
Ще
Ти подаря детето,
морска вила със ротондче,
даже
внучето си клето
срещу европейско фондче.
Но
ми дай, Ти, силна вяра
във
делата Ти неясни,
шумни като Ниагара
и на
този шум контрастни!
Позволи ми да прегърна
думите Ти безтелесни
и
талант да ги превърна,
Гоце, в чалгаджийски песни!
Надари ме , мили Гоце,
с
нюх за всяка конюнктура,
та и
аз кат бате Серго
да
здобия се с колтура!
Дай
ми, Гоце, лява мисъл,
та
преди да найда гроба,
срещу туй, че съм Ти писал,
да
напълня и аз джоба!
Гоце наш! |
