30-10-2006

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

30 октомври 2006

Седмичник на института за битпазарна икономика:

Цената на софийския боклук достигна 189 лева за тон

 

Веселин Кандимиров

 

През изтеклата година София е произвела официално 364 000 тона смет. За нейното отстраняване общината е събрала такса “битови отпадъци” в размер на 69 милиона лева.

Така цената на тон битови отпадъци достигна 189 лв. С новите планове за извозването й до Карлово и Пловдив тя ще продължи да расте. Възможно е още преди края на годината тя да премине  психологическата граница от 200 лв/тон. Това е типичен случай от областта на битпазарната икономика, където   цената на дадена стока може да расте обратно пропорционално на търсенето и  право пропорционално на предлагането й.

С това за пръв път в историята на страната, а може би и не само на нея, цената на боклука надхвърля цената на житото, което в момента върви по 140-160 лв/тон.

Този феномен отваря нови възможности пред зърнопроизводителите. При среден добив от 400 кг зърно от декар, което е добро постижение за страната, и  много добра цена от 200 лв за тон, един производител ще получи бруто 80 лева от декар за година. Същите пари той ще изкара, ако позволи на общината да депонира върху този декар 8 тона балиран боклук при атрактивната за нея цена от 10  лв/тон годишен наем. Тези осем тона ще заемат не повече от десетина квадратни метра от въпросния декар. (На практика няма да заемат нищо, защото той тихомълком ще ги изхвърли в близкото дере.) Така той с един замах може да удвои дохода си от декар.

Ако пък изобщо се откаже от зърнопроизводството и използува цялата си земя  за сметище, възможностите са още по-големи. Любопитният читател може да направи сам нужните изчисления.

При това положение е време сметта да започне да се предлага на стоковата борса. Тогава в специализираните издания ще четем: “Днес борсата затвори при стойности от 69 долара за бала тип “Кремиковци”. Тенденцията е към покачване”.

Налага се да анализираме причините за това състояние на нещата. Ставащото се описва в най-общ вид от основната, но слабо известна максима: “всяко общество отговаря за собствения си боклук”. По-известно е едно нейно частно следствие, отнасящо се до политическия боклук и гласящо: “всеки народ има такова правителство, каквото заслужава”. В случая става дума за общински дела и изречението трябва да добие следния вид: “всяка община има такава общинска власт, каквато си е избрала”.

Проблемите със софийския боклук са изцяло заслуга на софийската общинска власт. Години наред тази власт възпрепятствуваше внедряването на технологии за оползотворяване и обезвреждане на отпадъците. От една страна – защото предлагащите тези технологии не предлагаха и достатъчно добри комисионни, от друга -  за да може някой да направи пари от балирането на отпадъците, което фактически представлява увиването им в банкноти. Концесиите за събирането на боклука неизменно се оказваха в ръцете на джентълмени,  което позволяваше отчитането на събраните количества да става на око. Как ви звучи числото 364 хиляди тона отпадъци годишно? На мен – като 1000 тона на ден. С изключение на Нова година. Чак пък толкова  кръгло число!?

Сега тази общинска власт се представя за жертва на обстоятелствата и търси помощ от правителството, знаейки много добре, че няма да я получи, защото то и тя са дренки от един и същи дол.

Въпросът, който вълнува всички ни е: как може да се промени това положение. По принцип общинските власти, както всяка администрация, са нереформируем обект. Както показва още С. Н. Паркинсън, дори ако малка част от стария организъм  остане в  реформираното тяло, тя бързо предизвиква метастази и възстановява първоначалното състояние. Необходими са радикални мерки.

Един руски пълководец навремето предлагал като единствена ефективна мярка за ограничаване на кражбите в разумни граници всички войскови интенданти да се разстрелват без следствие на всеки шест месеца. Мисля, че обществото би погледнало позитивно на подобна мярка по отношение на софийските  общински власти. Единственото, което ме смущава, са някои съображения от етичен характер. Ще поясня мисълта си с пример.

Преди време, когато в Испания беше осъден на смърт испанския комунист Хулиан Гримау, желаещите да участвуват в екзекуцията били толкова много, че се стигнало до сбивания между кандидатите.

Представете си сега наредени до стената: целият СОС, главният архитект, управителните тела на градския транспорт (ох!), на Топлофикация (ох,ох!), да не изброявам по-нататък, и насреща им разгневеното гражданство. А броят на пушките е ограничен. Че като се хванат за гушите тези хора, дето ги сърбят ръцете да пострелят по общинари! Грозни сцени ще се разиграят тогава, казвам ви! Ще вземе да пострада някой невинен гражданин.

Ето, от това най-много ме е страх.

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо