31-10-2006

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание

Мегалити

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

30 октомври 2006

Развяха си байрака

 

Още инфо

 

Вчера стана ясно, че руската компания “Атомстройекспорт” ще бъде изпълнител на обекта АЕЦ „Белене”. Не получиха отговор обаче поне няколко твърде важни въпроса, които се задават от години:

  • Безопасен ли е срещу земетръси този район за изграждане на предприятие с рискова технология?

  • Има ли България нужда от такъв голям нов енергиен източник, при положение, че през последните години енергопотреблението – включително и износа в региона – намаляват заради въвеждането на по-съвременни технологии със значително по-ниска енергоемкост?

  • Ако в изграждането на подобен обект има далавера, защо държавата не обяви търг за инвеститори, ами за изпълнители на проекта? Пък инвеститорите да си решават на кого да дадат парите си за изпълнението. И да си носят целия риск за инвестициите.

  • Конкурсът бе обявен на 10 май 2005 и трябваше да приключи в края на юли т. г. Защо така многократно бе отлагано решението? Случайно ли е, че то последва веднага след изборната победа на Първанов?

“Атомстройекспорт” имаше само един конкурент – чешкият консорциум “Шкода Алианс”, който обаче е също със значително участие на руски капитали. Вчерашното решение на НЕК всъщност означава и отказ от това да се използва вече инсталираното в Белене оборудване, доставено от “Шкода” преди двайсет години. Освен това според експертите чешката цена е била безпрецедентно ниска.

Финансиране на проекта е слабо известно. Знае се единствено, че ще се тегли кредит в размер на 300 млн. евро от “Евроатом” само за стартирането му. Цялата стойност на обекта обаче е около четири млрд. евро, а изпълнението му ще продължи шест години. Кой ще кредитира строителството до завършването му? Кой ще гарантира кредитите? При какви условия?

Държавата смята да задържи мажоритарния пакет, а за останалите дялове допълнително щели да обявят процедура за придобиването им от потенциални инвеститори. Имало било апетити от европейски инвестиционни агенции. Ако е така, защо въобще държавата се занимава с този въпрос? Защо троши парите на данъкоплатците? Ами пуснете ги тия инвеститори да инвестират, ако наистина проектът е печеливш. Да си поемат риска и да строят. Какво „дялово участие” си запазвате и за какъв дявол?! Искате ние, българските данъкоплатци, да поемем риска за вашето чиновническо решение?

Следващото, което се очаква като фанфарен отзвук от избора на Първанов, е продължаване на дългосрочния договор за транзитиране на руски газ до 2020 или 2025. Припомняме, че по този договор в бедна България синьото гориво се доставя по една от най-високите цени на континента.

Като своеобразно обяснение за първопричината на случващото се напоследък, един от трегерите на соцреализма - Богомил Райнов - днес бе обявен за носител на държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" за 2006. Ще му я връчи премиерът Сергей Станишев - съветският гражданин, който зае премиерския пост с празна трудова книжка. От какво се е прехранвал преди това този младеж и досега е тайна за българския избирател.

Богомил Райнов стана популярен като литературен баща на суперченгето Емил Боев - социзмишльотина, доста сръчно написана, в която "нашият разузнавач" громи западняшките "лоши шпиони" по Европата. В промеждутъците преспива с по някоя друга мацка (като Джеймс Бонд) и си пада по вътрешните монолози (като Марлоу).

Действието се развива из същата тая Европа, към която уж така някакси с готовност се присъединяваме на 1 януари догодина. Същата Европа, която е резервирана към функционирането на руски атомни централи у нас. Същата Европа, част от чиято енергийна система ще трябва да стане нашата. Същата Европа, която е крайно обезпокоена от равнището на организираната престъпност, корупцията и олигархическата намеса в държавното управление, осъществявани в комплект от наследниците на Емил Боев в администрацията, едрия "частен" бизнес, синдикатите, толерираните неправителствени организации и всичките останали известни или напълно неизвестни издънки на посткоминтерновските конспиративни структури в България.

Впрочем Райнов написа също така и една изключително дебела книга, в която обяви Дашиъл Хамет, Реймънд Чандлър и редица техни колеги на Запад за "упадъчни буржоазни автори", въпреки че откровено използваше литературни похвати, заимствани от техните произведения.

Кариерата си започна, като в края на 40-те се отрече от баща си - българският писател и изкуствовед Николай Райнов. След което замина на дипломатическа работа в Западна Европа, каквото и да е означавало точно това през 50-те години на миналия век за български дипломат. Написаните впоследствие кримки за Емил Боев са косвено самопризнание за характера на функциите, които е изпълнявал плодовитият писател в дипломатическото си одеяние.

А утре какво да очакваме? Да връчат посмъртно по един орден "Стара планина" на Газдов и Мирчо Спасов?! Вдругиден - да сключим договор за изграждане на азотноторов завод по руска технология насред някое невинно поле с чиста природа?

Начало    Горе


© 2002-2006 Още Инфо