Online от 2 октомври 2002

Начало

Либертариум

Знание

Мегалити

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

1 ноември 2006

Ирак, Виетнам и изборите

Огнян Дъскарев в "Още инфо"

Огнян Дъскарев

за Дневник

 

Противниците на войната в Ирак получиха неочакван и скъп подарък - преди няколко дни самият президент Буш каза, че броят на американските жертви в Ирак е сравним с жертвите във Виетнамската война, по-точно през офанзивата "Тет" в началото на 1968 г. Това предизвика многобройни коментари в световните медии, главно от анализатори, които упорито сравняват конфликта в Ирак с някогашната война във Виетнам. Учудвам се, че президентът Буш беше въвлечен в този спор. Въпреки насилието в Ирак - цивилните жертви от март 2003 г. досега, са под 50 000 (според повечето неутрални източници), а американските - 2814. Октомври обаче се оказа мрачен - 101 американски войници бяха убити.

Офанзивата "Тет" обаче беше съвсем различна. Първата война, която се превърна в пряка, могъща телевизионна кампания, беше Виетнамската. През февруари 1968 г. в 56 млн. американски домове имаше телевизор. Трите основни американски телевизионни станции тогава (NBC, ABC, CBS) решиха след офанзивата да подкрепят антивоенните настроения в Америка и използваха влиянието си, за да представят невярно събитията, които започнаха на 30 януари 1968. В деня на виетнамската нова година, Виетконг, комунистическите партизани, нападнаха 40 града в Южен Виетнам. Партизаните наброяваха 84 000 души, от които 45 000 бяха ликвидирани до края на офанзивата през юни. Въпреки зрелищната атака срещу американското посолство в Сайгон офанзивата беше тежко поражение за партизаните. Но огромната сила на преките телевизионни репортажи обърна общественото мнение в САЩ. Известни са думите на президента Джонсън, който отчаяно извикал след предаване по CBS на влиятелния журналист Уолтър Кронкайт: "Загубих Кронкайт, загубих войната!"

Струва ми се, че сравненията между Ирак и Виетнам не са оправдани. Броят на жертвите е несравним. Принуден съм да цитирам цифри, независимо че не ми харесва доказването на дадена теза с числа за убити хора. През януари 1968 г. американските жертви във Виетнам бяха 80 000 - убити, ранени и изчезнали. В края на войната броят на убитите американци достигна 58 148. През злощастна седмица във Виетнам американската армия губеше по 2000 души. Годишно във Виетнам загиваха не по-малко от 200 000 бойци на Виетконг. Те бяха подкрепяни от двете комунистически свръхсили, СССР и КНР, тогавашните социалистически страни в Източна Европа и много други в третия свят. Днешният враг на коалицията в Ирак е неясна структура от бивши баатисти, терористични и радикални религиозни групи, които вероятно имат поддръжката на съседни страни, но в никакъв случай не са дисциплинирани и организирани, както някогашните марксистки партизани във Виетнам.

Но има ли надежда за Ирак? Преди няколко дни ген. Джордж Кейси заяви, че 90% от жертвите на верските сблъсъци между сунити и шиити са в Багдад и околностите, а 90% от общия брой на всички жертви е в пет от осемнадесетте провинции. Нямам причини да не вярвам в тази информация, но мисля, че коалицията, подпомагана от законното иракско правителство, макар и засега да не губи войната, очевидно не е в състояние да осигури ред и сигурност в столицата и тези пет провинции.

Президентът Буш, който обедини нацията след 11 септември и светкавично унищожи два терористични режима, продължава да твърди, че досегашният път трябва да бъде следван. Сега той има три избора - да продължи пътя, както досега, да увеличи войските в Ирак или да ги намали и постепенно изтегли, като категорично подкрепи ново политическо решение. Според мен Ирак трябва да бъде разделен на три автономни области, в съответствие с трите основни групи - сунити, шиити и кюрди. Багдад трябва да остане федерална столица и седалище на федералното правителство, което да отговаря за външната политика, цялостната вътрешна сигурност и отбраната на страната. Петролните приходи трябва да бъдат разделени по равно. Това съвсем не значи, че страната ще се разпадне или че ще бъде разделена, а само, че всяка етническа и религиозна група ще получи своето. Всичко това трябва да бъде съпроводено с постепенно и пълно изтегляне на американските войски от страната.

Според нови източници през 1970 Хенри Кисинджър помолил за помощ Москва и Пекин, защото американското правителство вече нямало подкрепата на нацията за войната във Виетнам. Той помолил руснаците и китайците да обуздаят Виетконг за "необходимото време", докато се изтеглят американските войски - 18 месеца. Не е известно какъв е бил отговорът на СССР и КНР, обаче партизаните от Виетконг чакали точно осемнадесет месеца, преди да започнат окончателното настъпление към Сайгон. Кисинджър отрича да е правил това. Но в нашумялата книга In Denial от известният разследващ журналист Боб Удуърд се твърди, че днес Кисинджър е от близките съветници на президента Буш.

В началото на октомври 2006 парламентът на Ирак взе решение за създаване на отчасти независими области в съответствие с трите главни групи от населението и постепенно поемане на отговорността за сигурността на страната от коалицията, в срок от... 18 месеца! Съвпадение? Едва ли, като се има предвид близостта на правителствата в Багдад и Вашингтон.

На 7 ноември 2006 в САЩ ще бъдат проведени междинни избори за Сенат и Камара на представителите. Според всички социологически проучвания изборите ще бъдат референдум за или против войната в Ирак. Според повечето проучвания републиканците ще загубят мнозинството си в двете камари на Конгреса. Да, сравнението между Ирак и Виетнам е излишно, но безрадостните, отдавнашни спомени се завърнаха. И никой няма да може да ги спре.

Начало    Горе


© 2002-2006 Още Инфо