През 2002 във Варшавския университет, в най-добрата си реч, президентът Буш изложи визията за свободна и обединена Европа, която ще се простира “от Балтийско до Черно море”. В края на следващия месец, когато Буш и съюзниците от НАТО ще се съберат в латвийската столица Рига на брега на Балтийско море, ще имат повод да се запитат какво се случи с техните надежди за европейския Изток.

Най-общо казано, в Европа нещата никога не са вървели добре, когато Съединените щати са били заети другаде. Така беше през 1956 по време на Суецката криза, когато Съветският съюз нахлу в Унгария, и отново през 1968, когато Виетнамската война заглуши вниманието към смазването на Пражката пролет. При сегашните трудности на НАТО в Афганистан и кървавата безизходица на Съединените щати в Ирак не е изненада, че Русия си връща влиянието в страните от своята бивша империя и заплашва енергийно зависимата Европа.

Но отново силният с парите от петрола Кремъл не е истинският проблем на Източна Европа. Дори агресивната Турция, която изглежда в този момент потънала в странна мътилка от антиамериканизъм, антисемитизъм и смътен ислямски нативизъм, не е проблемът. Турция е “болният човек” на Европа поне от един век, а Русия е заплаха за своите съседи от много по-дълго време. Новото е, че Европа вече достигна границите на своето влияние и няма идея какво да прави с новите си съседи. На юг от Виена са Хърватска, Македония, Сърбия, Черна гора, Босна, Албания и Косово, които чакат на прага на Европа откакто поредицата югославски войни приключи през 1999. Тази година на срещата на върха на НАТО три кандидатки – Албания, Хърватска и Македония, могат да разчитат само на споменаване в последните страници на комюникето. Останалата част от Западните Балкани има дори още по-незначително взаимодействие с Европа. Над 70% от студентите в Сърбия никога не са излизали от страната си. Това не е учудващо за Америка, но е шокиращо за един толкова взаимосвързан континент като Европа. Албанските студенти се отказаха да кандидатстват за визи за Италия и сега прекарват ваканциите си в Либия.

Но  Западните Балкани имат по-голям късмет от страните в европейския Изток. През декември, когато Румъния ще влезе в Европейския съюз, Европа ще граничи с Молдова, чийто брутен вътрешен продукт е приблизително наполовина на хаитянския. На виното, основният износен продукт на Молдова, е наложено ембарго и от Русия, заради стремежа на Молдова към Запада, и от Европейския съюз, заради високото качество и ниската цена на виното. Като триумф на просветената политика на Европейския съюз и по силата на закона за непредвидените последствия днес най-печелившият молдовски износ за Европа сега е незаконният трафик на жени. 

Както Молдова и Западните Балкани, така и Украйна страда от склонността на Вашингтон и Брюксел да изолират онова, което не разбират. От началото на 90-те години Съединените щати следват маниакално-депресивна политика спрямо най-голямата държава в Източна Европа (и с най-голямата еврейска общност, останала в Европа).

Първоначално, през 1991 с печално известната като “котлет по киевски”** реч на президента Джордж Буш-старши посъветвахме Украйна да си остане част от Съветския съюз. След това прославяхме независимостта на Украйна и нейния благоразумен президент Леонид Кучма, докато не решихме, че е диктатор, който незаконно продава радари на Садам Хюсеин. Оказа се, че не е така. Със същото пъргаво непостоянство се характеризират днес зигзагите на нашето отношение към коалиционното правителство в Киев. Седемнайсет години след падането на Берлинската стена Съединените щати и Европа менят политиката си към Украйна всеки ден. 

Това, което обърква и Европа, и Съединените щати, е сложността на постсъветските общества и безсилието на западните институции. Но вместо да обединим с Европейския съюз усилията си, за да сложим край на изолацията на Източна Европа, ние допуснахме безотговорността на Европейския съюз и припряността на американската политика да възпроизведат това, което Съветският съюз*** наричаше своя “близка чужбина”. Като резултат вакуумът от престъпност, изостаналост и боричкащи се политически елити днес се простира от прибалтийските държави до северния бряг на Черно море. Това е печалният план Маршал на нашето поколение.

Проблемът на европейския Изток е в загубата на политическата визия във Вашингтон и Брюксел и провалените усилия за създаването на цялостна, свободна и мирна Европа. Човек се пита: ако това е най-доброто, което Европа може да направи за съседите си, и най-доброто, което Съединените щати могат да направят във взаимодействие с Европа, тогава какви са шансовете ни в Близкия Изток, където нашите идеи и влияние имат много по-малка тежест отколкото в европейския недолюбван Изток?

8 октомври 2006

- - - - - -

* Авторът е президент на Проекта за демокрации в преход и на Американския комитет за НАТО

** Котлет по киевски - Chicken Kiev. През 1991 така нарече киевската реч журналистът Уилям Сафиър и медиите усвоиха тази игра на думи със значението на chicken – страхливец.

*** Авторът очевидно има предвид Русия.

 Публикацията подготви Борислав Скочев