"Едно европейско начало" - така е озаглавил
доклада си за бюджета финансовият министър Пламен Орешарски. Както
вече стана известно, финансовият министър спази срока и връчи
предложението си на председателя на Народното събрание Георги
Пирински.
Една българска традиция - такъв обаче би
трябвало да е насловът му.
Това е така, понеже от политическа гледна точка
управляващата коалиция вече е напълно спокойна - тя, освен че има
парламентарно и непоклатимо мнозинство, успя да запази за себе си и
президентската институция. Като резултат социалната политика отстъпи
светкавично на втори и дори трети план в разчетите за следващата
година.
Втората "обществена новост" в бюджета е все
по-широкият контрол на правителството върху разхода на средства от
различните държавни субекти в страната. Според текстовете министърът
на финансите ще има право да се намесва в разпределението на
средствата по пера на здравната каса, общественото осигуряване,
общините и т.н.
Третата новост е познатата - акцентът се
поставя върху финансовата стабилност.
Защото внимателният разбор на програмата на
правителството за управление на страната догодина показва, че
всъщност държавата затяга колана не дори с една, а с повече дупки и
изпитва сериозни опасения от някаква парична криза. След известно
"разпускане" в харчлъка през първата година на лявото управление
сега сметките на хазната показват скритото притеснение от
неблагоприятен сценарий на икономическото развитие. Затова в
допълнителните разпоредби е предвидена възможността правителството
да вземе нови заеми догодина, и то не за малки суми, а за цели 4
млрд. лева.
"В един момент България може да се окаже с голям дефицит по текущата
сметка на платежния баланс, който не може да финансира",
отбелязва за рисковете Робърт Хагеман, ръководител на мисията на МВФ
за страната.
Цифрите сами по себе си не са толкова показателни,
колкото преходните и заключителни разпоредби на проектозакона.
Според текстовете им разходите на министерствата, ведомствата и
институциите се обвързват в размер до 90% спрямо дефицита по
текущата сметка на платежния баланс. Същото условие е валидно и за
извънбюджетните фондове. Заложен е и ръст на фискалния резерв - от
2.5 млрд. лева най-ниска допустима наличност през тази година на 3.6
млрд. догодина, което си е жива застраховка срещу риска.
И тя не е единствената. Например фондът за
гарантиране на държавната пенсионна система отново остава красиво
пожелание. Според проектобюджета парите за него ще постъпят
евентуално в края на пролетта, като зависят от състоянието на
изпълнението на бюджета за 2006, дефицита по платежния баланс и
други фактори.
Толкова широко рекламираните нараствания на заплатите
на държавните служители също се оказват красива приказка. Например
минималната заплата е фиксирана на 250 лв, но това равнище е
достигнато още сега. А новото е обещанието за 275 лв евентуално от 1
юли догодина. Във важни ведомства като МВР и МНО тя е закована на
сегашните си 295 лв и евентуално може би ще стане 325 лв, но също от
1 юли. За пенсиите се предвижда ръст от 8.5%, но ако са налице
подходящите условия. Кой знае защо, датата за евентуално решение
също е посочена като 1 юли. Смъкването на разходите за осигуровки с
3 пункта също зависи от тази вече сакрална дата.
Изглежда, първото полугодие ще е ключово за
финансовата стабилност на България. Накратко - в разчетите на
държавата има скрити на практика два бюджета: първият е направен до
1 юли, а вторият - евентуално за времето след това и ако хазната е
относително пълна.
Единственият отговор за това, как се е получила
подобна парадоксална ситуация, се крие в членството на България в
ЕС.
Докладът на Пламен Орешарски много предпазливо
намеква, че евросредствата за България зависят от редица фактори.
Както е написано, "повечето политики на ЕС изискват участие чрез
съфинансиране, а трансферите по линия на ЕС предполагат вече
направени разходи". С други думи хазната трябва да осигури своята
част от финансирането, а чак през 2008. Брюксел ще одобрява
направените вече разходи и ще превежда парите.
Затова в сметките на реда "Помощи, дарения и
безвъзмездни суми" е отбелязана скромната сума от 248 млн. лв За
сравнение - вноската ни в ЕС е 634 млн. лв.
Въпреки прокламираното намаление на някои данъчни
ставки налозите остават прекалено високи и дори нещо повече - растат
както в абсолютен размер, така и като дял от вътрешния брутен
продукт. Единствено митата и облагането на дивидентите спадат като
стойности.
Възможното обяснение за подобни противоречия се крие
в заложената далеч по-висока събираемост, отколкото е досегашната в
действащия Бюджет 2006. Например при ДДС за предишните и тази година
почти няма постъпления от продажбите в страната, докато за 2007 те
са планирани за около 3 милиарда лева! Спорен обаче е въпросът, дали
те наистина ще се съберат, което повишава рисковете пред бюджета.
Най-сетне остава и още един риск за бюджета -
непрозрачността на сметките на държавата. Според световните
проучвания Румъния публикува три-четвърти от бюджетната информация,
докато България - малко над 40 на сто от данните. Ето как се скрива
фактът, че най-облагодетелстваното министерство е това на Емел Етем
- тази година тя е получила малко над 5 млн. лева, а догодина, като
се извадят средствата за военновременния резерв - ще вземе почти 43
млн. лева. Дали това не е финансовият еквивалент на гарантираната
политическа подкрепа от страна на ДПС, се питат някои експерти.
Друга корупционна възможност е разрешението за
министъра на финансите да прехвърля бюджетни кредити от едни
инвестиционни заеми на други. Това заедно със записаните в сметките
на хазната 700 млн. евро за проекти съвместно с ЕИБ може да визира и
толкова оспорвания и у нас, и в чужбина проект за концесия на
автомагистрала "Тракия". |