14-11-2006

Online от 1 юли 2002

 

 

Начало

Либертариум

Знание

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

14 ноември 2006

Полският президент Лех Качински:

Не е комфортно да си на различна позиция от другите,

но ние не се страхуваме да бъдем

Комунистическата система се изграждаше върху система от персонални връзки и тази система беше пренесена в пазарната икономика.

Интервю за Financial Times

 

FT: Как виждате бъдещето на Европейския съюз?

ЛК: - Има един фундаментален въпрос: ще се откажем ли от националната държава в замяна на някакъв вид федерация или квазифедерация. По този въпрос аз оставам скептик. Може ли управлението на съюза да остане каквато е сега? Не, това е невъзможно в Европейски съюз с поне 27 държави. Смятам, че трябва да остане съюз на

държави, тъй като националната държава все още не е изпълнила своята мисия.

Необходима ли е нова конституция?

- Нужен е нов основополагащ договор. За мен няма значение как ще се нарича, дали ще е конституция или не.

Полша има ли идеи за този нов договор?

-  До края на първото четиримесечие на следващата година ще представим своите идеи. Сигурно е, че нашето предложение ще е много по-компактно от сегашния конституционен договор.

Друг важен въпрос за Европа е разширението.

- Има няколко по-малки страни, които са почти готови да се присъединят, и страни, които ни интересуват твърде много и които трябва да бъдат приети в следващите десетилетия. Важното е да им предложим тази перспектива.

Имате предвид Украйна?

- Имам предвид Украйна и Грузия.

А Турция трябва ли да бъде приета?

- Полша подкрепя турското членство в Европейския съюз. Това е фундаментален цивилизационен въпрос. Решихме да подкрепим Турция, защото смятаме, че Турция ще бъде европеизирана.

По отношение на Украйна съществуват ли подобни цивилизационни съображения?

- За Украйна те са съвсем различни. Украйна беше много по-дълго под комунизъм, отколкото Полша – 25 години повече. Там много неща трябва да се променят. Но едно е да се каже, че пред тях пътят е дълъг – полският път продължи 11 или 12 години, и съвсем друго да се каже, че оставаме с политиката на добросъседство и така промяна няма да има.  

Виждате ли заплаха от страна на Русия за Полша и Европейския съюз?

- Няма непосредствена военна заплаха. Но от една страна имаме силна зависимост от руските енергийни доставки, а от друга – старата военна мощ. Ето защо НАТО продължава да е от такова голямо значение. 

Не оставате ли с впечатление, че партньорите на Полша в Европейския съюз не виждат реална заплаха от Русия в сферата на енергетиката?

- Смятам, че това все повече се осъзнава. Русия има огромни енергийни ресурси и трудно ще се удържи да не се възползва от това. Но това също означава, че трябва да се търси алтернатива в различни направления и тук трябва да има европейска солидарност.

А няма ли?

- Не напълно, ако трябва да сме честни.

Очаквате ли Германия да разбере полските съображения за енергетиката?

- Ние разбираме нуждата от компромиси, но те не могат да бъдат правени, когато една европейска държава, макар и твърде значима, взима еднолично решение, като че ли в този момент не е член на Евросъюза, а след това заявява, че няма да го промени, дори ако това решение наврежда на интересите на други членки на ЕС.

Имате предвид северния газопровод?

- Например.

Има ли Полша някакви шансове да спре този проект или е твърде късно?

- Мисля, че има още няколко страни освен Полша, които не са заинтересовани от него. Ние искаме проблемите да бъдат решавани рационално и не можем да приемем ролята на Полша да бъде ограничена до формалното приемане на чуждите приоритети, когато имаме свои собствени интереси.

Които е трудно да бъдат защитени, защото Полша не е нито между най-големите, нито между най-богатите страни в ЕС.

- Не приемаме твърдението, че сме в положението на длъжници. По-скоро сме в положението на страна, която беше победителка във войната, но благодарение на решение, взето над нас, бяхме оставени без никакви шансове за развитие. Казвам го много спокойно. Ние няма да приемем такава гледна точка. В ЕС в някои сфери съществува принципът на единодушното решение. Знам, че в Евросъюза не е комфортно да си сам на различна позиция от другите, но това не означава, че се страхуваме да бъдем.

Европейският съюз също има изискване да бъде въведено еврото, а Полша като нов член е поела ангажимента да го направи.

- Да, но не е казано кога.

Вие не желаете?

- Въвеждането на еврото предизвика рязко покачване на цените. Втората причина е нашата собствена парична политика. В Полша аз често съм атакуван за нея, но и полското обществено мнение има своето влияние. Ясно е, че ако тази политика е ръководена от банка във Франкфурт, тогава тя няма да е, да го кажем тактично, обвързана точно с полската икономика и няма нужда да казвам кой ще има най-голямо влияние върху нея. Това не означава, че към края на моя мандат няма да има референдум в Полша, около 2010.

Смятате ли, че еврото е дългосрочен проект?

- Все още е един експеримент.

Когато става дума за САЩ, Полша даде огромен принос в Ирак и сега ще направи същото в Афганистан.

- За нас тесните връзки с Вашингтон са важни. Не съжаляваме и знаем, че силният Северноатлантически алианс и подкрепата за американските начинания е в наш интерес.

Ако говорим за вътрешната ви политика, създава се впечатление, че правителството на “Право и справедливост” е твърде фокусирано върху миналото.

- Комунистическата система се изграждаше върху система от персонални връзки и тази система беше пренесена в пазарната икономика. Затова икономиката е по-неефективна, отколкото би могла да бъде. Искам да отбележа, че с това фокусиране върху миналото икономическият растеж сега е по-голям. Резултатите от миналата година са не просто добри, а много добри и това е така заради правителството, което не е свързано с елитите, които имат корени в комунизма или са създадени след Солидарност.

Научаваме, че вашият брат е предложил проект за създаването на армия на Европейския съюз. Има ли такова предложение?

- Армия? По-скоро корпус. Сега ЕС трябва да изпрати 8 хиляди войници в Ливан, но е голям проблем да ги осигури. Трябват ни военни сили, които няма да заменят армиите на отделните държави, но които могат да бъдат мобилизирани без проблем, когато са нужни не 8 хиляди, а 25-30 хиляди войници. А ако се появи някаква външна заплаха, този корпус ще помага на застрашената държава. Трябва да е съвсем ясно, че той ще е в рамките на НАТО.

До 100 000 войници?

- От 80 000 до 100 000.

6 ноември 2006

(Със съкращения)

Публикацията подготви Борислав Скочев

Начало    Горе


© 2002-2006 Още Инфо