Миналата седмица се навършиха 17 години, откак върхушката на комунистическата партия в България свали управлявалия 37 години страната ни Тодор Живков. Повечето от действащите лица в тогавашната мелодрама вече не са между живите. По-лошо е, че емоциите, свързани с радостта, надеждите и вярата от края на тоталитаризма настъпили впоследствие, също са мъртви. Това, което остана живо, днес в по-голямата част от хората е чувството на употребеност. Защото най-лесно можеш да излъжеш някого, когато той е най-щастлив. А щастливи тогава се чувстваха мнозина.

След 17 години бившите комунисти успяха да спечелят чрез избори, впрочем напълно демократични, най-важните политически позиции на властта. Премиер е Сергей Станишев (съветски гражданин, син на члена на Политбюро от Живково време Димитър Станишев, който отговаряше за външната политика и разузнаването - бел. ред.). Президент е Георги Първанов (един от учредителите и вдъхновителите на Общонародния комитет за защита на националните интереси през 1989-1990 - организация, която активно подклаждаше антитурски настроения и етнически вълнения в районите със смесено население; прононсиран доскорошен антинатовец и автор на прочувствени писма до диктатора Слободан Милошевич по времето, когато последният организира и осъществи най-кръвопролитните етнически конфликти в Европа през последните 60 години - бел. ред.). Председател на Народното събрание е Георги Пирински (син на съветски шпионин в САЩ, където впрочем се е водил при една от мисиите му и днешният ни парламентарист №1 - бел. ред.). Главен прокурор е бившият правен съветник на президента Първанов - Борис Велчев (внук на члена на Политбюро от Живково време Борис Велчев - бел. ред.). И прочие. (Впрочем, внучката на Живков е депутатка и просперираща бизнесдама, зет му управляваше едноличво олимпиайския комитет и футболния съюз години наред и т.н, и т.н. - доп. ред.)

Отсега може да се каже че след изборите за евродепутати и местните избори догодина БСП ще има най-голямата група в европарламента и най-много спечелени кметски места.

Седемнадесет години след като свалиха Живков, бившите български комунисти отново притежават почти цялата власт. Демократично и хитро, със сила и със сделки, без  преврати, а с избори. И всичко това след грандиозния провал на правителството на Виденов. За който вече май никой не си спомня.

За да бъдем справедливи, 9 от тези 17 години соцдругарите бяха в относителна опозиция – относителна, защото през целия този период никоя друга партия не разполагаше с местен партиен и обществен елит. А именно той даваше сила за оцеляване на БСП тогава, когато тя беше в политически ступор. И въпросът е: защо 100-годишната БСП можа да се промени и да спечели? Защо успя да направи своя ”исторически компромис” коалирайки се с партията на Доган, който преди 17 години искаше да забрани БКП и с партията на царя, когото преди 60 години комунистите изгониха от страната?

Защо успя да намали корпоративния данък на 10% и да назначи за финансов министър бившия зам. министър в правителството на Костов? И защо в същото време модерната 17-годишна десница се удави в красивата синева на миналото си, където уж времето беше наше?

Но най-трагикомичното е, че след тези 17 години  основният опонент на БСП днес е кметът на София - Пожарникарят Бойко Борисов.

„Освен мене друг началник няма и най-лесно е някой да си замине, ако чуя че се прави на началник” - това заявява онзи ден той пред "строително" събрание на новата си партия. 

„Европейската комисия ме преписва” - продължава новия Велик Кормчия –„това, което те са го написали в доклада, аз отдавна съм го казал”.

След което отиде да ожени водещия на сутрешния блок в БТВ.

17 години след свалянето на Тодор Живков неговият бодигард се готви да управлява страната ни.

Какъв е изводът? Изводът е, че демократичната революция е като буржоазната - не изяжда децата си, а само копелетата.