16-11-2006

13 ноември 2006

ГУЛаг - държавното управление на концлагерите*

Проф. Гунар Хайнзон, Весела Илиева, Николай Вълев**,  Point of View

еднопартийни правителства са извършвали 4,5 пъти по-често и многократно по-големи масови убийства, отколкото всички други авторитарни режими" (по информация на историка проф. д-р. Файн през 1993).

бъдат целенасочено и критично разглеждани под лупа изчисления и предполагаеми данни от 60 милиона жертви (по данните на историка проф. д-р Р. Дж. Румел 1990-1996). Много по-високи цифри, преди всичко от документите на руски емигранти (през 1974-Александър Солженицин извежда заключения за над 66 милиона жертви само за периода 1918-1956), биват по този начин намалени.

Зад тази ограда животът приключва

Френски автори считат за реалистични максимум едва 35 милиона жертви (Ст. Куртоа и съавтори през 199.). За съжаление сигурно само в известна степен могат да бъдат доказани едва 25 милиона жертви, се съобщава от малката група на професионално занимаващи се със сталинизма изследователи (по информация от научното работно заседание за изследвания на сталинизма, ГУЛаг и масовите репресии, проведено в Хамбургския институт по социални изследвания през 1998).

Отличителен белег на репресивната система на комунизма и негова най-силна метафора става ГУЛаг – мрежата-конгломерат от трудово-наказателни лагери в СССР. Много са отличителните белези на комунистическия терор, които доказват идеологическата същност и практическа реалност на комунизма. Но именно ГУЛаг позволява дори на незнаещи нищо за марксизъм-ленинизма да се изправят пред ужасната статистика на демоцидни убийства - на геноциди, икономициди и политициди - които харкатеризират „най-хуманния обществен строй” в човешката история.

Строителството на социализма - с робски труд

Още през 1918 Троцки изгражда първите концентрационни лагери за унищожение чрез наказателен каторжен труд в Европа. През 1922 в СССР има вече 23 функциониращи лагера. За времето от 1922. до 1928 жертвите, загинали при работата или убити при репресиите в тях, възлизат до 3 милиона. (според руския историк Панин, публикувал данни през 1976.)

Понятието ГУЛаг се извежда от руското Главное Управление Лагерей и описва работещото от 1928 към НКВД Главно управление на наказателните лагери. През 1921 Ленин започва частично възстановяване на частната собственост, тъй като става очевидно, че икономиката на СССР е много слаба и комунистическият конгломерат е заплашен от срутване. Но от 1928 Сталин спира всички подобни опити на квази-собственически отношения и пазар с радикални мерки и се връща към изграждането на започнатата от началото на 1918 марксическа икономика с централизирана планова продукция - първата обявена петилетка в СССР е периодът 1928-1932.

Така "комфортно" е само през 3-4-те месеца на сибирското лято

През 1928 по време на тези мерки, започва и силното разширение на лагерната система и мрежа. Нафтали Френкел, отрекъл се от еврейските си корени и преминал в лоното на комунизма бивш едър собственик, става организатор на идеята на чудовищния моллох в историята - мрежата от 8000 лагера.

Лагерната система не служи само за наказание и унищожение на съпротивляващи се частни собственици чрез наказателен труд и за продължително сплашване на останалата част от населението на СССР.

Лагерната система се използва целенасочено още от самото изграждане на мрежата и за допълнително, в някои отрасли дори преимуществено, производство на плановата продукция - каторжният труд става един от основните икономически фактори в комунистическото производство.

Затворниците са разпределени според лагерната система в различни сфери на тежката и леката промишленост, като трудът им се използва и за изграждането на инфраструктурата на плановата икономика - аграрна работа, строежи на пътища и улици, изграждане на заводи - за това се използва принудителен труд на затворници. Добивът на петрол, дърводобивът, транспортната инфраструктура в екстремните сибирски области са изцяло „в ръцете" на затворници от ГУЛаг. За да се използва дълготрайно трудът им за комунистическата планова централизирана икономика, минималните наказания в ГУЛаг се повишават от редовни 3 на редовни 8 години.

След смъртта на Сталин през 1953 ГУЛагсе преименува в Главно управление на поправителни работни колонии, а от началото на 60-те години в Главно Управление на поправителни работни заведения. Цифрата на затворниците в трудовите лагери надвишава и след това милионната граница, но намалява процентът на умиращите в лагерите. Лагерниците са все повече ценени като работна ръка в тежки условия, а поддържането на лагерната система служи като основен механизъм за държане на населението под напрежение, страх и оттук – подчинено на властта.

Не е възможно да се обхване колко от лагерната система и в какви разновидности, поделения, нови имена и форми на съществуване се запазват и след 1991. Тъй като плановата продукция в Русия не е преодоляна като форма и през 1998, е голяма вероятността, все още да се използва наказателен труд в Русия като икономически фактор и до днес.

Историци предполагат, че цифрата на редовно наказваните с каторжен труд преминава окончателно милионната граница най-късно 1931. През 1936-1956 годишното общо число на наказаните с каторжен принудителен труд в системата на ГУЛаг е между 1,5 и 20 милионa за различните периоди през тези 20 години. Обективни и постоянни данни не са и до днес известни, поради унищожените или неводени архиви за всички жертви.

Нереалистично е минималното число на някои историци от 2 милиона жертви, загубили живота си чрез наказателен труд в ГУЛаг за времето 1928-1991. Това число е третирано от мнозинството западни и руски историци като опит на старите КГБ - елити да релативират огромните числа жертви на системата на комунизма и специално на системата ГУЛаг.

Актуалните хипотези на историци, занимавали се с архивите в бившия СССР варират за цифрите на умрелите затворници от наказателен труд в ГУЛаг между 2,5% и - преди всичко в периодите 1936-1938 и 1942-1944 до 30% от общото число затворени хора в ГУЛаг. В сибирската област Колима измират например 50 % от затворниците. Колко от затворниците изобщо се връщат у дома е число, което остава също неизвестно до днес. Според нуждата от работа на много затворници се дават удължени присъди за години напред направо в лагера на място, без процес. 32 милиона жертви, умрели в лагерите, само за времето между 1927 и 1958 (според данните на руския историк Косик през 1962) или 57 до 69,5 милиона между 1918 и 1956 (според Куманов и Солженицин, според изнесените през 1974 данни) са изчисления, които са правени и приемани до края на 80-те години.

Историкът Р. Дж. Румел намалява тези цифри. За целия период на марксизма-ленинизма от 1918 до 1991 той дава общо 39 милиона убити в системата на ГУЛаг. „Мaрксизъм плюс власт" нарича той през 1996 формулата, по която се убива в ГУЛаг. Числото на Румел резултира от т.нар. „rock-bottom" - минималните предполагаеми жертви от почти 16 милиона, за чието удостоверяване съществуват възможности и са налични данни, плюс онези милиони граждани, които при преброяванията през годините са обявени за изчезнали – т.е. неналични по необяснени причини, без смъртни актове, но с налични свидетелства за раждане - и по друг начин не биха били обяснени, освен като изчезнала в ГУЛаг маса население.

Ако за 73 години история на СССР, изчислява проф. Румел, средностатистически само 1 милион годишно е пратен в ГУЛаг и от това число поне 50% са оцелявали и са се връщали у дома, макар след много години, то остава едно реалистично число от поне 36,5 милиона, които изгубват живота си в лагерите за наказателен труд в СССР.

Всеки, който никога не се връща от ГУЛаг или се прибира смъртно болен и умира, е в числото на жертвите, загинали от наказателен труд в ГУЛаг.

Повтаряните „аргументи" от леви ревизионисти на Запад и на Изток, че убитите от наказателен лагерен труд хора биха умрели, даже и да не са били в ГУЛаг, поради което не може да се говори за извършен от комунистическата държава демоцид, са абсолютно невалидни и цинични. По тази логика и избитите с изстрели в тила в лагерите на смъртта в СССР, например в Куропати, както и избитите от комунистическия режим в газовите вагони и специални камиони милиони цивилни граждани на СССР, биха умрели така или иначе някога от естествена смърт, понеже не са безсмъртни. Понастоящем повечето автори и историци не назовават общи числа, а се ограничават в „rock-bottom" - цифрите на Румел, които до голяма степен могат да се подкрепят от руските архиви директно (според Бейкън, от публикациите на историка през 1994).

Добрият познавач на архивната литература събира един след друг резултатите от познатите му хипотетични или доказуеми в архивите изчисления за всички ГУЛаг-години - по периоди, като отбелязва и взима предвид в изследванията си вероятните, по-късно появяващи се резултати от работата на свои колеги. Така добрите, непредубедени историци биха могли да открият средното число жертви годишно за всеки период, а на края от сумата им да изведат и една обща реална цифра, макар тя никога да не може да бъде точна.

Най-коректните, макар и непълни цифри на процентите убити в ГУЛаг затворници дават все още свидетелствата на немски военопленници. Макар че СССР има първоначалното намерение да избие тази група затворници (общо 3 милиона) като политическа маса, след максимален срок от 5 години са избити 1/3 от военнопленниците (общо близо 1 милион). Т.е. квотата на избити в лагерните условия е между минимум 1/3 (със сигурност) и 50% (много вероятно). Не е известно числото на починалите от условията в ГУЛаг завърнали се немски военнопленници.

Възможен мащаб за сравнение дават комунистическите концентрационни и работни лагери на окупирната източна зона и на територията на ГДР за 1945-1952. От над 156 000 затворници в лагерите в ГДР от Червената Армия и източногерманските сили за сигурност са убити близо 96 000 човека. Това прави демоцидна част от 61% жертви, загинали в трудови наказателни лагери. Този процент може да служи за допълнителен ориентир при изследванията на числото жертви на ГУЛаг.

- - - - - -

* Госсударственное управление лагерей - ГУЛаг (рус.)

** Авторите са учени от Института за изследване на геноцида и ксенофобията - Германия, и от университетите в Бремен и Мюнстер. Данните са огласени в издадения от проф. д-р Гунар Хайнзон „Речник на геноцида” и изследванията на номинирания за Нобелова награда за мир историк проф. д-р. Р. Дж. Румел. Част от тези данни са публикувани на български език в сайта Декомунизация.