|
В САЩ опозиционната
Демократическа партия спечели т.нар. междинни избори.
Какво е значението на този факт, ще има ли промяна в
политиката на американското правителство и ако да, каква
ще е тя? В условията на глобалната заплаха от ислямския
тероризъм преломен момент ли са тези избори за
политиката на САЩ? Какъв е отзвукът у нас?
Събитието бе широко
отразено и коментирано навсякъде по света - според,
както би следвало и да се очаква, политическата
оцветеност на отделните средства за масова информация,
а, разбира се, и според идейната и политическата
ориентация на управляващите в момента партии. В това
нямаше, разбира се, нищо ново - винаги е бивало така при
избори в страните, които слагаме в категорията "велики
сили". Но що се отнася до САЩ, за тази могъща във всяко
отношение федерална държава, винаги са бивали стократно
по-усърдни залитанията да се тълкуват нещата според
това, на когото както му отърва. Това също е разбираемо,
като се имат предвид световните реалности след рухването
на съветската империя и ролята на САЩ в международния
живот.
Българските студенти в САЩ
сигурно са хиляди, кое семейство може да издържа детето
си да следва в американските университети, където
годишните такси възлизат на десетки хиляди долара? Това
са точно децата на новата българска "горна" класа, която
именно управлява България, която определя политиката на
страната ни към външния свят. Която държи и средствата
за информация. Всички в днешна България, достатъчно
образовани, за да са наясно кое къде е, се прекланят
пред американската нация от 300 милиона души с 40 000
долара на глава от населението брутен вътрешен продукт,
а същевременно гузно гледат да не се говори много-много
за българо-американските отношения. Сякаш има тайна
директива - да не би Европейският съюз да почне да
ревнува. Смешно, нали? А ако все пак трябва от немай
къде да се каже нещо за Щатите, то задължително трябва
да бъде в контекста на "ама ние сме против войната в
Ирак и политиката на Буш".
Защо е това лицемерие?
Та да не би някой да
поиска да ме убеди, че тези, които вземат у нас
решенията, споделят инфантилното мнение, че след 11
септември 2001 президентът Буш реагира на
предизвикателството, като ликвидира талибаните в
Афганистан и Садам Хюсеин в Ирак само за да сложи ръка
върху иракския петрол? Да не би да не знаят колко опасен
за балканското буре с барут е извратеният ислямизъм? Да
не би да не разбират, че "старата" Европа плюс Русия и
Китай, всеки според интересите си, гледат да поставят
"единствената ядрена супер сила" на топа на устата в
сложната и скъпа борба с международния тероризъм, а те
да минават метър с колкото е възможно по-малко усилия и
жертви? Не са чак толкова тъпи, знаят всички тези неща,
знаят и още други и въпреки това сякаш се стесняват да
се държат открито като съюзник на задокеанската сила,
под чийто ядрен чадър цяла Европа стои подслонена повече
от половин век.
Пред кого правим
мили очи?
Пред Ширак? Или пред Путин?
А може би пред "Хамас" или "Хизбула"? А може би пред
Ахмадинеджад, пред болния Фидел или пред Ким Чен Ир?
Може също да ми се каже, че величието на една нация е
едно, а личността на даден неин президент е друго. Вярно
е, разбира се. Ала външната политика на малка страна
като България трябва преди всичко да е реалистична и да
е поне десет пъти по-обмислена от тази на големите. Имам
чувството, че комичната (а и вредна), откъдето и да я
погледнеш, линия, която се поддържа към настоящия
президент на САЩ, се обуславя от кръчмарската
пресметливост на Вуте - нещо от рода на "дайте да си
постелем пред противниците на Буш, защото той вече е
отписан и те ще са следващите". По-глупава тактика от
тази не би могло да има. Преди всичко Буш никак не е
отписан. Ако не умре и ако не подаде оставка като Никсън
през 1974 (каквито условия засега не се забелязват),
Джордж Уокър Буш ще ръководи правителството на САЩ до 20
януари 2009. Само този, който хабер няма какви са
конституционните прерогативи на американския президент,
би могъл да поддържа глупостите, че след като
Демократическата партия е спечелила мнозинство в
Камарата на представителите (Долната камара) плюс
мнозинство (51:49) в сточленния Сенат (Горната камара),
на президента ще са му вързани ръцете да управлява. Да,
някои назначения на ключови федерални фигури, както и
някои политически инициативи ще трябва да бъдат
одобрявани от Конгреса, но за САЩ явлението в Конгреса
едната партия да има мнозинство, а президентът да е от
другата партия не е никаква сензация. Обикновено от
президентска страна изгаря по някой и друг бушон (сега
оставката на министъра на отбраната Доналд Ръмсфелд),
след което нещата се нормализират. Вторият мандат на Буш
ще се различава от първите шест години, няма съмнение.
Първият му мандат мина изцяло под знака на ответния удар
на великата американска нация срещу подлото нападение на
терористите над Ню Йорк и Вашингтон. И историята няма да
отмине факта, че на САЩ подадоха ръка не уж
безкористните им съюзници от Западна Европа, нито Русия
или Китай, а около трийсет други,
между които много
далновидно и България
Чуждите войски ще се
изтеглят от Ирак по времето на Буш, и то ще стане,
защото ще го поиска законното иракско правителство. И
защото иракските сили за сигурност ще са вече достатъчно
укрепнали. Досега тези, които мразят САЩ, защото им
завиждат, навиваха на пръст "войната в Ирак" като дело
на луд тексаски каубой въпреки очевадните истини, че в
целия Близък изток се води война между самите араби. Че
тази война е не друга, а религиозна - между мюсюлманите,
които искат да живеят модерно, и мюсюлманите, които
искат да живеят според законите на Шериата. Това е, за
което се саможертват екстремистите - след като бъдат
изколени евреите в Израел и след като бъдат сразени
християните с тяхната цивилизация, мюсюлманите от всички
страни да се обединят в световен халифат, устроен според
примера на Афганистан от времето на талибаните.
А що се отнася до
политическото бъдеще на САЩ през остатъка от втория
мандат на Буш и по-нататък, може да сте сигурни, че ако
ще има нещо ново, то ще са отдръпване от импулсивните
реакции на досегашния Буш да вади кестените от огъня сам
и много по-големи очаквания от другите големи да не
оправдават бездействията си с аргумента, че никой не ги
пита. |
