|
|
|
Когато една смърт настъпи на работното място, това се приема като
необичаен и стряскащ факт. Когато човекът, който е открит мъртъв, е
служител на разузнаване, става въпрос за извънредно обстоятелство. А
когато е началник на архива на разузнавателна служба, извънредното
обстоятелство вече прераства в извънредна ситуация.
В
сряда, 15 ноември, в кабинета си в българската Национална
разузнавателна служба (НРС) 61-годишният Божидар Дойчев, директор на
отдел "Архиви", е открит прострелян смъртоносно. Като се прибави
фактът, че това се случва в една от малкото държавни институции,
която продължава да действа безконтролно и безотчетно през всичките
години след 1989, тъй като работата й не е регламентирана със закон,
а с вътрешноведомствени правила, ситуацията започва да добива
очертанията на скандал. И накрая, като се има предвид, че
ръководството на НРС по най-безпардонния начин продължава упорито да
се съпротивява и да пренебрегва изпълнението на законите за
публичното огласяване на архивите на комунистическото разузнаване, а
смъртта на
|
|
 |
|
Христо Христов написа книга, в която разкрива
истината за убийството на българския писател Георги Марков. Той
ползваше архивите на бившата Държавна сигурност - доколкото са
му дали достъп |
началника на архива се случва не кога да е, а точно в навечерието на
приемането на закон, задължаващ специалните служби, включително и
НРС, да предадат тези архиви на независима комисия, скандалът
неизбежно поема посока към досиетата с много въпроси, чиито отговори
увисват.
Епицентърът на драматичната ситуация е
укриването на смъртта
на
човека, който най-добре е знаел какво съдържа архивът на службата,
както и кога, как и кой е боравил с определени материали. Това е
отговорност на ръководството на НРС, което реши да скрие факта от
обществеността. Така новината за станалото в българското разузнаване
придоби публичност от базирания в Лондон сайт kafete.net чрез
източник от Европейската комисия. В прикриването на смъртта на
Дойчев повече от 24 часа след случилото се в сряда вечерта бяха
въвлечени президентът, отговарящ за НРС, прокуратурата и МВР с
пасивното им мълчание и отказ да потвърдят или да отхвърлят
информацията. "Изненадан съм, че този случай не е направен
обществено достояние, и нямам разумно обяснение за това", каза
главният прокурор Борис Велчев. "Бях уведомен за инцидента
извънредно късно", заяви вътрешният министър Румен Петков, като
побърза да обясни, че този случай "не вълнува широката общественост"
(но пък автоматично развълнува няколко световни медии, понеже там
няма кой да им обясни от какво да се вълнуват и от какво не).
Най-странно е поведението на държавния глава, под чието ръководство
работи Националната разузнавателна служба - и до днес няма нито дума
от него по случая за разлика от бързата реакция по повод медийните
хипотези, че съветникът му Димитър Иванов ще прави "президентска"
партия по модела на Путин. Това мълчание е донякъде обяснимо, за да
се избегне комплицираната ситуация. В случая обаче е напълно
неприемливо, тъй като става въпрос за служба, която се води на
негово пряко подчинение. Първанов замълча по същия начин през 2004,
когато избухна скандалът с изплуването на факти за нерегламентирани
контакти на служители от подчинената му Национална служба за охрана
с криминално проявени лица. Разрастването на скандала обаче го
принуди да вземе отношение с уволнението на директора на НСО ген.
Димитър Владимиров.
Всеки знае, че при подобни сериозни инциденти своевременното
информиране предотвратява спекулациите и че информационното
затъмнение засилва съмненията за прикриване на нещо нередно.
Директорът на НРС ген. Кирчо Киров обаче не се води по тези неписани
правила. Показват го думите му 72 часа след случая: "НРС е специална
служба. Ние не издаваме бюлетин за произшествия."
След
нарушеното мълчание отвън
говорещите бързо сформираха "алианс"
за
еднотипно до натрапчивост обяснение за случилото се - че смъртта на
Божидар Дойчев не е свързана с работата му и с досиетата. Заради
едностранната си поставеност и подчертаното изключване на други
версии тезата по-скоро провокира съмнения. А намесата на бившия
директор на НРС Бриго Аспарухов я направи още по-съмнителна с
изявлението му, че е убеден, че историята е в много личен план и
няма нищо общо със службата на архиваря.
Интересен в случая е самият факт, че още преди да са готови
експертизите и преди следствието да е събрало достатъчно
доказателства в една или друга насока, главният прокурор Борис
Велчев коментира: "Причините за самоубийството са строго лични. Те
нямат връзка с професионалните задължения на Дойчев." След като три
дни се кри, директорът на НРС ген. Кирчо Киров сподели "безусловното
си убеждение" пред в. "Труд": "Няма никакви причини от служебен
характер, които биха могли да предизвикат трагедията с Божидар
Дойчев. Уверявам ви, този печален инцидент няма абсолютно никаква
връзка с досиетата и архивите." Шефът на военноокръжната прокуратура
Спас Илиев: "Самоубийство с личен характер е основната версия за
смъртта на полк. Божидар Дойчев, по която работим."
Тъкмо тези "насочващи" изводи имат по-скоро обратен ефект. И колкото
по-голям е стремежът към налагането им, толкова повече олекват.
И
рухнаха заради един прост факт - позицията на на близките на Дойчев.
След
погребението те запитаха: "Защо се говори, че Божидар се е самоубил
по лични причини, като нас никой още не ни е викал на разпит." Стана
ясно, че трупът на архивар №1 в разузнаването е открит от охраната
едва след като семейството му обезпокоено се е появило на бариерата
на "Хайдушка поляна" 12, за да пита какво става с него. Полковникът
не дошъл същата вечер на предварително уточнена среща със сина си и
изобщо не се е прибрал. Какво правят тогава разследващите прокурори
и възможно ли е да се манипулира разследването? От военната
прокуратура съобщиха, че огледът на специалния екип е установил, че
не липсват никакви документи нито от касите в кабинета, нито от
архива. Печатите с восък били непокътнати, а намерените на бюрото на
Дойчев документи били разсекретени. Тези отново "бързи" заключения
не могат да не предизвикат редица въпроси. Защото откроиха
редица разминавания и много "бели петна"
в
определени часови интервали, в които разследването не може за един
ден да установи какво се е случило в НРС. По думите на директора
ген. Киров шефът на архива е открит в кабинета си около 20. 30 ч.
Самият той е информиран в 21. 40 ч., а в 22 ч. лично информирал
президента, премиера и главния прокурор. Шефът на военноокръжната
прокуратура Спас Илиев пък заяви пред журналисти, че след сигнала
разследващ екип е пристигнал на мястото "малко след 20 ч." Излиза,
че сигналът е подаден, преди в НРС да открият тялото. Защо се
получават такива явни противоречия и кой казва истината? Като се има
предвид, че в такава ситуация решението за информацията се взима от
директора, това предполага следственият екип да е пристигнал в НРС
след 22 ч., тоест най-рано час и половина след откриването на
тялото. А изключително важно е експертизата да установи кога точно е
настъпила смъртта. Тогава следствието трябва да отговори на въпроса
имало ли е влизания в кабинета на Дойчев и използвани ли са печатите
за касите и архива след часа на смъртта. Абсолютно непрофесионално е
прокуратурата да прави заключението, че нищо не е изчезнало от
архива, след като не знае какво е съдържанието му и не са проследени
движенията на делата по справочните документи, за което се изисква
доста време. Погледната от тази гледна точка, ситуацията оставя
впечатление, че следствието няма за цел да изясни причината за
смъртта на шефа на архива, а бърза да претупа нещата и случаят да се
замаже.
Не
случайно от опозицията веднага поискаха главният прокурор да изземе
делото от военната прокуратура и да го възложи на независим екип
прокурори, с аргумента, че по разследването на убийството на Ангел
Димитров-Чората, военната прокуратура услужливо прие версията на
МВР, че той е починал в резултат на "кардиогенен шок", а не от
полицейски побой, както по-късно се оказа. Главният прокурор обаче
отхвърли такава възможност.
Има
и други странни обстоятелства, които не се вписват логически с
увещанията на директора на НРС, че този шокиращ инцидент няма нищо
общо с досиетата и архива. Едно от тях е, че началникът на архива в
службата е бил принуден да потърси такъв краен изход
не със собственото си оръжие, което е държал вкъщи
а с
пистолета на един от подчинените си, съхранявани в касата му.
Второто несъответствие е фактът, че Дойчев е намерен мъртъв на
работното си място. Странно звучи един дългогодишен и лоялен на
службата офицер да сложи в кабинета си край на живота си, знаейки
много добре, че така ще създаде огромен проблем на институцията и
ръководството й.
Не
трябва да се забравят и прецедентите с незаконното унищожаване на
документи от архива на разузнаването. През 1993 тогавашният директор
на НРС ген. Бриго Аспарухов унищожава досието на агент "Румянцев",
като зад псевдонима се крие личният му приятел Атанас Тилев. Делото
срещу Аспарухов беше прекратено от прокуратурата по времето на
Филчев по скандален начин - след като материалите бяха предадени на
съда с мнение бившият шеф на разузнаването да бъде съден. През 1990
досиетата на писателя Георги Марков бяха заличени по напълно
конспиративен начин, в който беше въвлечен и тогавашният шеф на
архива на НРС полк. Радко Тодоров. Дълго време преди това цяла
плеяда генерали от ДС твърдяха, че за писателя в архивите няма нищо,
но цивилното следствие успя да докаже унищожаването на 16 тома
материали, 10 от които в разузнаването. Два дни преди съдебния
процес през 1992 един от подсъдимите - ген. Стоян Савов, зам.
вътрешен министър в периода 1973-1990 и отговарящ за разузнаването и
архива на МВР, се самоуби, оставяйки три предсмъртни писма. Вината
на другия подсъдим - ген. Владимир Тодоров, началник на Първо
главно управление на ДС в периода 1986-1990 беше потвърдена с
осъдителна присъда. По време на съдебния процес пък Тодоров
прехвърли цялата отговорност на самоубилия се Савов. Какво би
станало, ако след евентуалното предаване на архива на разузнаването
на независима комисия се окаже, че съществуват определени липси или
нерегламентирано унищожени материали? Дали покойният Божидар Дойчев
няма да бъде посочен като изкупителна жертва за подобни
обстоятелства?
Тези
достатъчно показателни примери всъщност говорят колко безконтролни
могат да бъдат нещата в една специфична служба, която е подчинена
единствено на принципа на секретността и конспирацията, които в
политически план винаги са стигали до това досиетата да останат
затворени. Силата на притежаването им е и причината нито едно от
управленията през изминалите 16 години да не създаде ясни законови
механизми за контрол. Случаят с Божидар Дойчев всъщност само доказва
всичко това. |
