|
|
Вече
дълги години Москва гради руско-полските отношения върху една и съща
политическа тактика. Нейната същност е Полша да бъде отстранена от
отношенията на Русия със Запада, а и въобще да бъде игнорирана.
Щом на руската
власт нещо не й се хареса в полската политика, тя без да се колебае
нанася удар. Защото според Русия между Буг и Одер има празно място,
в което може от време на време да се хвърли камък. Така могат да
бъдат образно характеризирани днешните полско-руски отношения.
Какви са
причините за тази ситуация? Според мен, днешната позиция на Русия
спрямо Полша се определя от два основни фактора: полската източна
политика, която залага на независимостта на Беларус и Украйна, и
участието на Полша в отбранителен съюз със Съединените щати в
рамките на НАТО.
Очевидни
са и по-дълбоки мотиви, от психологически характер. Трудно е да се
смяташ за равноправен партньор с някого, който доскоро е бил слуга.
Наистина, след извеждането на Червената армия от Полша минаха повече
от 15 години, но въпреки това можем да сме сигурни, че никой в
руското правителство не е в състояние да се отнася с Варшава както,
да кажем, с Париж. Така че в Москва никой няма да дискутира с
поляците. Според Кремъл Варшава трябва просто да одобрява решенията
на Русия без каквито и да било преговори, без съгласуване на
позициите. А ако не е съгласна с тях, значи е вредител.
Не бива
да се забравя, че в традицията на руското управление не съществува
понятието “доброволен компромис”. Всичко на практика зависи от
силата. Ако руснаците се съгласяват на компромис – което правят
рядко, то не е защото искат да се договорят, а защото в дадената
ситуация се усещат слаби. А когато се почувстват силни, веднага
искат да променят договореното. Имам впечатлението, че в Полша добре
разбират това.
А на
Запад съществува погрешната представа, че с Русия са възможни
преговори. Досега големите държави в ЕС гледаха търпеливо на подхода
на Русия към нейните съседи и участваха в политиката на игнориране
на Полша в нейните отношения с Русия. Затова никой не застана на
ваша страна, когато Русия ви наложи търговско ембарго, което
категорично противоречи на всички принципи на ЕС. Затова на нито
един немски политик не му мина през ума да се посъветва с полското
правителство за балтийския тръбопровод. Накрая, затова бяха
игнорирани, дори откровено унижавани полските политици, които
отиваха в Москва, за да смекчат ембаргото.
Сега
Полша, блокирайки преговорите на ЕС за ново споразумение с Русия,
показа, че такова отношение тя смята за възмутително. И тази реакция
е разбираема. Добре е, че въобще това вето беше наложено. Да се
надяваме, че то малко ще отрезви онези, които взимат политическите
решения в ЕС.
Не може
да се изключи сега в Полша да се появи партия на “бялото знаме”,
която ще твърди, че блокирайки мандата на Евросъюза, политиците
напразно показват мускули и развалят имиджа на страната в ЕС. Но и
полското правителство, и народът не бива да обръщат внимание на
такива гласове.
Защото,
първо, всъщност не вие показвате мускули, а руското правителство.
Второ, кой ако не Полша трябва да протестира? Никой в ЕС няма да се
застъпи за вашите интереси, още повече, че и досега никой не го
направи. В края на краищата полските политици са длъжни да разберат
това. Както казваше в такива случаи Маргарет Тачър, използвайте
собственото си оръжие! Ако имате възможности за действие, просто ги
използвайте. Би било смешно, ако не го направите. А, както е
известно, г-жа Тачър успя да постигне твърде много за своята страна
в Европа.
Полските
политици трябва да разберат, че в Европа наистина много хора се
зарадваха на ветото, което Варшава наложи върху новото споразумение
Русия-ЕС. Още повече, че податливостта на Европейския съюз на
диктатурата, зараждаща се в Русия, е абсолютно непоносима. Досега
Русия винаги е била за Европа “специален партньор”, въпреки всичко,
което се извършваше в тази страна, и въпреки поведението на нейните
политици. В същото време там се извършват лоши неща, представителите
на властта се чувстват все по-силни и се възползват от това.
Най-накрая някой каза “Стига!”. Най-накрая някой каза: “Отнасяйте се
към Русия като към всяка друга държава!”.
Разбира
се, аз не си правя илюзии за стабилността на такава позиция и не съм
сигурен дали полските политици ще я запазят. Но (и е видно от това,
че донякъде бяхте подкрепени от Франция)
такава позиция дава на европейските политици богат материал за
размисъл. Дано този размисъл роди нещо конструктивно.
Публикацията подготви Борислав Скочев
- - - -
- -
*
Владимир
Буковски
е известен съветски дисидент, прекарал над десет години от живота си
в лагери и затвори в Съветския съюз. |
