|
Върнах се от Канада и не ми се пише за президентските избори,
защото ако току-що си видял дъгата пред Ниагарския водопад някак
трудничко би запретнал крачоли да прецапаш (дори виртуално)
ямата с нечистотиите.
И сега какво избрахме? Президент, държавен глава или... псевдоним?
Но, каквото и да сме си избрали - честито да ни е!
Честито на всички български избиратели, особено на тези 60
процента, които не отидоха да гласуват на първия тур - още един
мандат България ще си има за президент сътрудник на ДС.
Начело на държавата отново ще е човек, сътрудничил на
подчинена на КГБ и Кремъл престъпна организация.
Сега, наш Гоце, пардон, Георги (то човек да се забърка вече кое
име беше за пред хората и кое за пред службите) позачервен от
победата, още не захванал втория си мандат, нетърпеливо удари
върху масата критото в ръкава асо – ще се строи една ненужна и
вредна за България АЕЦ Белене, но нали така са ги учили гоцетата
- руските интереси прежде всего!
И колкото по-заробващи за България - толкова по-добре!
Може и таварищ Путин лично да го потупа по рамото,представяйки
го на своите от КГБ - это наш (п)резидент.
Не може да се отрече - Георги – Гоце Първанов доста работа
отметна и през първия си мандат - де що имаше стари кадри на ДС
(то не бе Кирчо Киров, то не бе Иван Чобанов, то не бе Людмил
Ангелов, то не бе чудо) ги назначи в днешните служби за
сигурност. Мъдро държавническо решение - тези, които до вчера са
служили на ДОКАЗАНО ПРЕСТЪПНАТА „Държавна сигурност” с основна
дейност трафик на наркотици и оръжие, износ на тероризъм и
изпълнение на „мокри поръчки” днес да се борят с организираната
престъпност. Ще!
Всичко това, обаче, е логично. В страната, където след
половинвековно комунистическо управление моралът е бошлаф работа
е напълно логично убийците на свободата да бъдат назначавани на
ключови държавни позиции и награждавани с ордени от довчерашните
си сътрудничета с псевдонимчета.
Що се отнася до „опонента” Сидеров, тук бе задействана
изпитаната схема - да покажем лошото момче, за да бъде
предпочетено „доброто”. Лошият се накрещя до насита по площадите
и на фона на черното му яке, сянката на Гоце избледня. Остана
само усмихнатото лице на едно лице с две имена.
Той е. | 
