Напълно логично е смъртта на началника на отдел "Архиви" в Националната разузнавателна служба (НРС) полк. Божидар Дойчев отново да повдигне неизбежния въпрос унищожавани ли са по нерегламентиран начин документи в НРС след 1990.

Създадената в началото на февруари 1990 НРС наследява Първо главно управление (ПГУ) заедно с архива му. Това е единственият архив, нито един лист от който не доби публичност през изминалите 16 години. Един от аргументите за секретността е твърдението, че Първо главно е работило за националната сигурност преди 1989. То обаче трудно може да намери подкрепа, тъй като българското разузнаване е създадено по съветски образец, никога не е било самостоятелно и през всичките години на тоталитаризма се развива и действа под пряката опека на "по-големия брат" КГБ. Показателно е, че днес, когато българската държава има напълно различни приоритети от времето на студената война и нови партньори в лицето на НАТО и Европейския съюз, тя остава единствената страна от бившия социалистически лагер, в която възловите постове в разузнаването са заети от хора, преминали през школата на КГБ или от наследници на комунистическата номенклатура.

Други обясняват нежеланието архивът на ПГУ да се отвори с мотива, че навремето разузнаването се е смятало за най-елитната специална служба и не би било хубаво във вътрешен и международен план да се хвърлят петна върху имиджа на НРС. Тази гледна точка обаче

"пропуска" истината

Всъщност именно досиетата дават отговор на въпроса защо този архив не беше отворен от президентите Желев или Стоянов, както и защо не стана достъпен при управлението на ОДС - заради зависимостта на много хора в политическия елит от тях и заради нечистата сила, която получават изкушилите се да ги използват задкулисно срещу опонентите си.

Освен досиетата на доста хора, които и днес са в обществено-политическия елит, в архива на ПГУ се пазят материали за дейността на разузнаването срещу българската емиграция, сред които и документи за убийството на Георги Марков и покушението срещу Владимир Костов, информации за каналите за търговия с оръжие и наркотични средства и участието на Първо главно в тях. От проучването на архива може да бъде установено какво е било отношението към редица терористични организации, сред които "Сивите вълци", както и към Агджа, извършил покушението срещу папата. Някои смятат, че едни от най-важните архиви са тези на научно-техническото разузнаване. Чрез неговите задгранични фирми от началото на 80-те години на миналия век започва целенасоченото изнасяне на огромни държавни средства, които след промените или потъват по лични сметки, или се връщат обратно в България, но като частни капитали.

Членът на бившата комисия "Андреев" Евгени Димитров каза вчера пред Би Ти Ви, че в този архив се съхраняват документи за създадените след 1983 350 задгранични дружества, през които от страната са изнесени над 380 млн. долара. По думите му по този въпрос е направена специална инвентаризация, като списъкът е предоставен на Чавдар Кънчев - бившия шеф на преименуваната през 1994 в Булбанк Външнотърговска банка от времето на социализма, както и на бившия шеф на БНБ в периода 1991-1996 Тодор Вълчев. Според Димитров

161 физически лица са се облагодетелствали

от този списък. Бившият председател на комисията Методи Андреев допълни, че част от задграничните дружества са били на Първо главно управление.

Прочистването на досиетата стартира в началото на 1990, когато БКП разбира, че промените са неизбежни, а в Първо главно се страхуват от разкриването на редица престъпления, в които то е замесено. Според тогавашния шеф на архива полк. Радко Тодоров там се съхранявали около 60 000 томове дела. Секретните материали са товарени на камиони и през нощта са откарвани в Перник, където са изгаряни в пещите на държавния металургичен комбинат "Ленин". Изчисленията показват, че са изгорени между 10 и 20 хиляди досиета от разузнаването. Цялата операция приключва малко преди първите демократични избори през юни 1990, без опозицията или обществото да са разбрали нещо за нея.

След трансформирането на службата "прочистване" на архива не би трябвало да е правено. От 1991 съществува заповед на тогавашния вицепремиер Димитър Луджев, която изрично забранява унищожаването на документи. Но възможността да се заличават досиета остава реална поради факта, че и досега НРС действа без специален закон и регламентирани  механизми за контрол.

Теоретично унищожаването на досието започва с физическото изваждане на дадено дело по искане на съответния ръководител или оперативен работник. Системата на отчетност в архива обаче налага в отдела да остане специална бланка (образец) и този документ се съхранява до връщането на делото. Така че отговорността за унищожените документи остава в служителя, който ги е изискал. За да се изчистят напълно следите, досието трябва да се заличи и от четирите източници, в които всяко дело се регистрира. Първият са картотеките, които съдържат картон за всяко лице с дело, върху който е отбелязан номерът му.

Втората следа е регистрационният дневник, в който се завеждат по номера всички образувани дела. Унищожаването му крие сериозни рискове, тъй като той е номериран, и липсата на страница от него веднага ще се установи. Третата следа е бланката, която остава в архива, а четвъртата е компютърният регистър, който трябва да съдържа информацията от хартиения.

Създадената система на отчетност е сложна и заличаването на всички изброени документи може да бъде извършено единствено

със знанието на началника на архива

При разследването за досието на Георги Марков през 1990 следователите установиха, че тогавашният началник на Първо главно ген. Владимир Тодоров е поискал от шефа на архива полк. Радко Тодоров да унищожи всички следи. Което той и направил. Все пак по-късно в един от кошовете със секретен боклук беше открита бланката, с която секретарката на ген. Тодоров е поискала от архива досието на Марков. В резултат на разкритията ген. Тодоров беше признат за виновен и осъден.

В момента специалните служби, включително и НРС, имат право да съставят комисии за унищожаване на архивни материали, но окончателното решение се дава от Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ). Нейният председател Цвета Маркова твърди, че досега разузнаването не е искало от комисията да се унищожават архивни материали. Никой обаче, включително и ДКСИ, няма възможност да направи проверка в НРС дали действително всичко е непокътнато.

Освен физическото унищожаване документите могат да се скрият и чрез класифицирането им, каквато възможност създаде приетият през 2002. Закон за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Какви тайни в разузнаването от времето на комунизма са получили нов гриф "Секретно" или "Строго секретно" се знае единствено в рамките на НРС. Защото ДКСИ, макар че е контролен орган и по този процес, отново няма практически достъп до архивите на разузнаването. Шефката на комисията Цвета Маркова неведнъж е предупреждавала, че прекласифицирането на архивни документи, което трябваше да се извърши до март 2003, също може да се окаже незаконно.

Изводът е, че само двама души в НРС със сигурност могат да кажат дали и колко досиета са унищожени или неправилно "замразени" за дълги години напред. Това са директорът на разузнаването и шефът на архивния отдел. Затова прибързаните изводи на военната прокуратура, която разследва смъртта на полк. Божидар Дойчев, че от архива на НРС нищо не липсва, само засилват съмненията за истинските причини за трагичния инцидент.

През цялото си съществуване Първо главно управление на ДС е имало самостоятелен архив, различен от този в МВР. Последната строго секретна инструкция за оперативния отчет на ПГУ, по който архивът се е ръководел, датира от 20 ноември 1976 и е подписана от министър Димитър Стоянов. В архива делата са систематизирани в следните фондове:

- фонд №1 – лични и работни дела на агентурата

- фонд №2 – дела за оперативни разработки, проверки и наблюдение

- фонд №3 – дела за обектови разработки

- фонд №4 – литерни дела (дела на институции, например западните радиостанции)

- фонд №5 – дела на Второ главно управление (контраразузнаването)

- фонд №6 – дела на разузнавателния отдел на Гранични войски

- фонд №7 – дела на оперативния състав на ПГУ

- фонд №8 – дела на оперативни работници на обществени начала

- фонд №9 – служебен архив

- фонд №10 – оперативна преписка с резидентурите

- фонд №11 – партиен архив.

Личните дела на агентурата се съхраняват до навършване на 75-годишна възраст на агента. Работните дела на агентурата – до 15 години след предаване на делото в архива. Делата на съдържатели на явочни и конспиративни квартири – до 10 години след архивирането им. Делата за оперативна разработка, проверка и наблюдение – до навършване на 75-годишна възраст на обекта. Делата за обектова разработка се съхраняват за постоянно, а литерните дела – до 15 години след предаването им в архив. След изтичането на тези срокове делата се подлагат на експертиза от специална комисия при архивния отдел в ПГУ. Тя определя историческата, научната, справочната и учебната стойност на делата. Определените за постоянно запазване материали се подреждат по фондове в историческия архив, а неценните се описват в протоколи и се предлагат за унищожение.