|
Повратната точка от най-новата история
на Чили е краят на 1973, когато след
военен преврат начело на държавата
застава ген. Пиночет. Управлението на
военната хунта се характеризира с
диктатура и потъпкване на човешките
права, но тогава се правят и първите
стъпки за реформиране на икономиката.
Радикалните мерки са неизбежни поради
тежкото състояние на страната -
бюджетният дефицит достига 20% от БВП,
централната банка започва да печата пари
и инфлацията ескалира до 500%. Появява
се недостиг на основни хранителни
продукти, опашките през магазините се
увеличават с всеки изминал ден,
|
 |
|
Генерал Аугусто Пиночет |
сивият сектор се разраства, а населението
обеднява все по-бързо.
Стабилната фискална политика и пропазарните
реформи извеждат страната от мизерията и я
нареждат сред най-бързо развиващите се икономики
не само в Латинска Америка, но и в света. През
200. Чили вече е на 1 място в Латинска Америка и
на 14 място от общо 157 държави по показателя
"икономическа свобода" според индекса на
фондация "Херитидж" и "Уолстрийт джърнъл".
 |
Ще се спрем на най-важните и мащабните от
реформите, осъществени в Чили през последните 25
години.
Отворена икономика и свободна търговия
Краят на 1973 заварва икономиката силно
протекционирана от трети страни и практически
затворена за внос на много стоки. Номиналната
митническа тарифа се движи в границите между
105% и 750%, а различни нетарифни ограничения
възпрепятстват вноса на 3000 стоки от общо
регистрирани 5125 вида. През 1979 се въвежда
единно, плоско мито за всички вносни стоки в
размер на 10%, което за времето си е
революционно намаление на тарифата.
Отварянето на икономиката води до повече
конкуренция на пазара и въпреки наличието на
голям търговски дефицит,
управляващите не се страхуват да
позволят на чилийците да търгуват
свободно. Това води до специализация, среднопретеглената
митническа тарифа е печалба от
сравнителните предимства |
|
Столицата Сантяго - вчера
и днес |
на страната, насочване на местните ресурси към
ефективни пазарни ниши. Основният принос за
ефективността на системата е фактът, че митата
са плоски, т.е. държавата не се опитва да протекционира едни сектори за сметка на
други. През 2004 г. 3.7%. Тогава Чили подписва
споразумения за свободна търговия със САЩ и Южна
Корея, което е финалната фаза от процеса на
търговска интеграция на страната с останалия
свят.
Чилийският
плаж - далеч на север и далеч на юг
Капиталова частна пенсионна система
Чили е първата страна, в която пенсионната
система е напълно приватизирана през 1980.
Тогава публичната разходопокривна
(pay-as-you-go) система е заменена със
система, основана на индивидуални
спестовноосигурителни вноски, които се
управляват от частни пенсионни фондове
(капиталова система). Принципите на реформата са
следните:
1)
този, който избере да премине в частната
система, е освободен от задължението да плаща
пенсионна осигурителна вноска в държавната
система
2)
всеки работник има правото сам да избере дали да
влезе в новата частна система, или да продължи
да се осигурява през държавната разходопокривна
система.
Високо в чилийските планини
Капиталовата система предвижда 10% от заплата на
работещите преди данъчно облагане да се
депозират в лична сметка. Работниците могат
доброволно да внасят допълнително до 10% от
месечната си заплата преди облагане с данъци.
Доходността по инвестираните суми е необлагаема,
а работниците плащат данък върху тези пари,
когато ги изтеглят при пенсиониране.
През 2001 данните показват, че пенсиите в
капиталовата система са с 50 до 100% по-високи
(в зависимост дали са за старост,
нетрудоспособност или наследствени), отколкото
са били в държавната пенсионна система.
Средствата, управлявани от пенсионните фондове,
възлизат на 40 милиарда долара, или около 55% от
брутния национален продукт. Пенсионната реформа
е една от ключовите промени, които съществено
увеличават спестяванията и инвестициите в
икономиката, намаляват преразпределението от
държавата, увеличават разполагаемия доход както
за работещите, така и за пенсионерите и в крайна
сметка водят до ускорен темп на растеж на
икономиката.
|
Създаване на силен частен сектор
Приватизация
В края на 1973 делът на държавата в някои
производствени сектори достига до 70%.
Започналата трансформация на икономиката води до
раздържавяването на редица предприятия. Частните
пенсионни фондове стават едни от най-големите
институционални инвеститори, създава се реален
интерес към приватизирането на ютилити компании.
До края на 80-те години в частни ръце са почти
всички електроцентрали, електроразпределителни
дружества и телекомуникационни компании. През
1998 се приватизира и последното
|
 |
|
След риболов в чилийска река |
държавно енергийно дружество Edelaysen. В средата
на 90-те години държавата започва усилено да
отдава на концесии изграждането на магистрали и
транспортни съоръжения. Активни участници в този
процес отново са пенсионните фондове, които
инвестират в дългосрочни проекти.
Премахване на корпоративния данък за
реинвестирана печалба
За да се активизира пазарът на труда и за да се
стимулират инвестициите в икономиката,
правителството премахва корпоративния данък
върху реинвестираната печалба, т. е. облага се
само този доход, който реално се разпределя от
печалбите на фирмите.
Привличане на чуждестранни инвестиции в
икономиката
Минният сектор и добивът на мед и други полезни
изкопаеми е един от водещите сектори в
икономиката на Чили. До началото на 80-те години
единствената компания в отрасъла е държавната
Codelco. Приетата през 1980 демократична
конституция на страната позволява находищата да
се отдават на концесии на частни компании, без
значение дали са местни или чуждестранни. Към
момента по-голямата част от находищата се
експлоатират от частни чуждестранни компании,
които произвеждат по-ефективно и при по-ниски
разходи от държавното предприятие. Чили е една
от малкото страни в света, в която минният
сектор дълго време не се облага с никакви
допълнителни такси и данъци (така наречените
роялти) от държавата.
Уроците
Въпреки че през последните години управляващите
в Чили имат различни политически убеждения,
всички те се обединяват от водената от тях дясна
политика - всяко ново правителство надгражда
върху пазарните реформи чрез предприемането на
нови мерки в тази посока.
Най-важното условие за успех при нея е промените
да не бъдат повърхностни и спорадични, а
радикални и всеобхватни, т.е. да обхващат цялата
икономика, за да бъдат устойчиви и да доведат
бързо до положителни резултати.
За тези, които наричат идеите за пазарни реформи
в икономиката популистки и неосъществими за
България, са следните въпроси:
- Защо Чили може да достигне
преразпределение на държавата в икономиката до
25% от БВП през 2005 и в същото време да отчита
бюджетен излишък 4.8% от БВП, икономиката да
расте с 6.1%, а в България в проектобюджет 2007
се залага преразпределение 41.7% от БВП и няма
политическа воля за намаляване на този дял?
- Защо Чили е в състояние да
извърви сама пътя и да въведе изцяло частна
капиталова пенсионна система, като спечели от
това, а България не може?
- Защо Чили не затваря пазарите си за
чуждестранни инвеститори, приватизира и
дерегулира ютилити компаниите си, което води до
икономически растеж и стабилност, а в България
се насажда страх от конкуренцията и
либерализацията и управляващите "бранят"
националните оператори в енергийния сектор от
чужди инвеститори?
Има още въпроси, както и още много примери като
Чили. Време е да ги последваме. |
