На 13 февруари 2004 в Доха, Катар, беше взривен джипът на бившия чеченски президент Зелимхан Яндарбиев. Той загина, а 13-годишният му син беше тежко ранен. На 19 февруари катарските спецслужби арестуваха трима руски граждани. Един от тях, първи секретар в руското посолство, беше освободен поради дипломатическия си имунитет и се завърна в Русия. На 30 юни двамата руски агенти Белашков и Богачьов бяха признати за виновни в убийство, незаконно внасяне на оръжие и

Взривеният джип на Яндарбиев

терористична дейност и осъдени на доживотен затвор. Съдът установи, че те са изпълнявали заповед от руското правителство, а взривът е бил пренесен с дипломатическата поща на руското посолство.

Двамата терористи пред съда в Катар

На 23 юли секретарят на Съвета за сигурност на Русия Игор Иванов посети Катар за втори път, но въпреки това на 29 юли апелационният съд отхвърли жалбата на адвокатите на руските агенти.

След лична молба на Путин към емира на Катардвамата терористи бяха върнати в Русия на 24 декември 2004, за да излежават присъдата си в руски затвор. Те пристигнаха със самолет за правителствени полети, придружавани от секретаря на Съвета за сигурност Игор Иванов, а за посрещането им на летището беше постлан червен килим. Заявление на министъра на външните работи на Русия Игор Иванов, 26 февруари 2004 года: През нощта на 18 срещу 19 февруари в Доха, столицата на Държавата Катар, местните спецслужби арестуваха трима руски граждани, намиращи се в командировка в

Правителственият самолет на летище Внуково-2,  с който на 24 декември 2005 се завърнаха в Русия двамата осъдени и бяха тържествено посрещнати

посолството на Русия. Посочените руски граждани, един от които има дипломатически паспорт, са сътрудници на руските спецслужби. В рамките на своя статут на командировани в посолството те са пребивавали в Катар на законно основание и са изпълнявали без никакви нарушения на местното законодателство задачи от информационно-аналитичен характер, свързан с противодействието на международния тероризъм. Тези действия напълно се вписват в усилията на държавите-участнички в антитерористичната коалиция по разкриването на източниците и каналите на финансиране, организационни механизми и други средства на поддръжка на терористичните организации.

…Контактите с представители на правителството на Катар свидетелстват, че те се опитват да инкриминират на руските граждани отговорността за неотдавнашния атентат срещу небезизвестния З. Яндарбиев.

Официални преставители на Русия вече декларираха, че нашата страна няма никакво отношение към посочения инцидент. Затова опитите на катарските власти да прехвърлят отговорността за атунтата срещу З.Яндарбиев върху арестуваните от тях руски граждани са лишени от каквото и да било основание – те са нямат никакво отношение към този инцидент. Инсинуациите на катарските власти не могат да бъдат оценени другояче освен като провокация.

Документът все още е на сайта на руското външно министерство.

Високопоставени длъжностни лица от руските спецслужби отричат руско участие пред «Российская газета»:

Само в пълно безумие някой може да си въобрази, че акредитирани към посолството сътрудници в такава малка страна като Катар, където всеки е следен и всеки чужденец е забележим, могат да бъдат убийци. Това е пълна глупост. Трудно е да си представим, че сътрудници, командировани към официално дипломатическо представителство, могат да се занимават с такива спецоперации и да се движат из столицата на чужда държава с взрив, автомати и дипломатически паспорт в джоба. За мероприятия от такъв характер се използват специални групи, чиято връзка с посолството може да бъде само косвена.”

Ген. Борис Лабусов, шеф на пресслужбата на Службата за външно разузнаване на Русия, заявява за ИТАР-ТАСС:

Службата за външно разузнаване няма никакво отношение към гибелта в столицата на Катар на лидера на чеченските екстремисти Зелимхан Яндарбиев.

Бившия шеф на ФСБ и председател на Комитета на ветераните в Думата Николай Ковальов:

Отчитайки националните традиции, аз съм склонен да предполагам, че най-вероятно това е резултат на кръвна мъст, която никога не се забравя и се предава от поколение на поколение. То може да е и в резултат на конфликт между лидерите на чеченските терористи, а също на техните спонсори.