Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание

Мегалити

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

30 ноември 2006

Цената на енергийната "независимост"

Анализ на атентата срещу родната икономика

и едно-две предложения за спасяването й

Павел Лазаров, Милано

Подкрепете призива НЕ на АЕЦ Белене: ld@webmessenger.bg

 

Закопаването на една малка, но прогресираща, икономика под тежестта на непоносим външен дълг е известен и широко прилаган метод за укротяване и вкарването й под контрол на ... когото трябва. Механизмът е жесток и безотказен. Илюстрирам го тук доколкото ми позволяват времето и мястото, в момент, в който в България се разиграват 4 млд. евро за строителството на втората ни атомна електроцентрала. (За нуждата от нея ще стане въпрос към края.)

Двете условия за успешното екзекутиране на икономиката ни са

1.  Консултантът, изпълнителят и инвеститорът на проекта са в комбина

Консултантът е нечестен и завишава много очакваните положителни ефекти за националната икономика от новите 3000 (или колкото са там) мегавата електроенергия и вкарва в сметките абсурдно къси срокове за изпълнение. Това може да се постигне удивително лесно предвид смешната подготовка на политическия ни елит, който би трябвало да е сметнал вече, че страховитата неустойка от стотици хиляди евро! за пресрочен ден спрямо пусковия срок, са всъщност нищожни. Я да видим:

сметки 
 

Оказва се, че ужасната глоба, дори и да е в размер на 200.000 дневно, в което се съмнявам много, не ще може да покрие плащането на лихвата (повече от 1,8%), която държавата България дължи на инвеститора. Световните капитали гонят (ако бъркам, моля уважаемите международни финансисти да ме поправят!)  възвращаемост 1,7 1,9 %. И ако са ги вкарали в нашата АЕЦ, за да получат по-малко, трябва да са луди. Можеха спокойно да инвестират париците си в обувни фабрики във ... Виетнам или в американски ценни книжа, например.

Изпълнителят си е изпълнител, но обикновено е от обръча на консултанта или инвеститора. Очаквам милиардите да потекат насам от Русия, но и естествено да се вливат в сметките на руския изпълнител. За нас остават новичката АЕЦ и плащането на дълговете за 30, 40, 50 години, ако разчетите на умните глави не са фалшифицирани, или никога, или Бог знае кога, ако са.

2. Родните управници са некомпетентни и продажни

(Е, хайде пък и ти сега ... )

 

***

И така, условията са на лице, да видим дали можем да им противодействаме.

Ето, аз не мисля, че България ще се развива по пътя, по който са се развивали държавите отправна точка, давани ни за пример. Аз вярвам, че моделите за изчисляването на положителните ефекти от строежа на реактори, които да произвеждат нови 3000 мегавата електричество, са грешни. Аз смятам, че България не ще може да развие индустрия способна да ги оползотвори така, че да им придаде достатъчно висока добавена стойност. Ще рече: да затвори производствения цикъл и да намери пазари за крайната продукция (например да извлича алуминий, който да влага в производството на тенджери, които да продава на външния, достатъчно платежоспособен, пазар). Трябва да включим в сметките Китай и Индия, които могат да заринат света с такива стоки на производствени цени абсолютно немислими за нас. И с това разговорът приключва.

Следователно най-важният въпрос, на който дружината от поръчители, изпълнители и инвеститори, трябва да отговори задължително, ясно и на висок глас пред целия български народ е: Ами ако сметките относно цената на парите (т.е. лихвите) и относно икономическия растеж на България, в следствие на инвестицията, се окажат грешни, какво ще правим? Кой ще поеме отговорността и ще плаща 4-те милиарда с лихвите? Сякаш чувам дебелашкия им смях: Ти, бе мой човек. Ти и децата ти, и внуците ти. Но не се притеснявай много, ние финансовите разчети така и няма да ти ги представим.

Спасението

Изходът, който предпочитам аз, е следният (Зная, ще бъде квалифициран веднага като утопия или назадничава приумица на болен мозък, но все пак ще си кажа.): Този прогрес, който изисква такива колосални пари, с които не разполагаме(!), такова унищожение на природата и на човешката същност, на нас не ни е нужен. Друг път има, но той няма нищо общо с борси, заводи, магистрали и интензивно, модерно(!?), земеделие (Не виждате ли че пазарите са задръстени вече с всичко, бе?!). Ако инвестираме тези 4 млд. в развитието на човешките способности, в алтернативната енергетика, в опазването на природата си, тогава да. Тогава наистина бихме постигнали върховни резултати и бихме се извисили като нация. Бихме станали световен лидер, обаче тука лапачката не е толкова яка, пък и повечко време, търпение и труд трябват. Трябва и фантазия, и далновидност, и любов към България, но за фантазията на управниците ни и за далновидността им по-добре да мълчим. Виж, любовта им ... тя  голяма. Сакскобурготски, например, нахрани учениците с кифли и мляко, Станишев и Доган помогнаха на бедстващите от миналогодишните наводненията с одеяла и разпоредби (паричките отидоха все у техни хора, но откакто България - "това са хората й ...", - не бива да изключваме с толкова лека ръка техните хора. Нали така?).  

Сега да минем към втория, наглед далеч по-малко утопичен, изход. Той се състои от една умела комбинация от следните 4-5 условия:

I. Финансирането на строежа трябва да бъде поето само от български финансови институти (банки, застрахователни компании, пенсионни фондове, държавен бюджет, общини и каквото там измислите). Всякакъв друг вариант с външно финансиране ще е пагубен и убийствен за поколения напред! (А кой ще прецени дали въобще е необходимо изграждането на такъв обект, кой ще носи отговорност пред българските инвеститори, които "трябвало", ако не пазарът? Просто държавата да се отегли от този съмнителен проект, който кеще да намери финансиране и без нейна намеса, ако в това въобще имаше бизнес - бел. ред)

II. В договорите за финансиране и изпълнение трябва да попадне клауза, че ако се окаже, че разчетите за икономическото развитие, в следствие на влизането в експлоатацията на новите мощности, се окажат грешни (може да се посочи една конкретна стойност на отклонението), дългът се редуцира с процент съизмерим с грешката.)

III. Компанията изготвила грешните разчети (тези по-горе), трябва да поеме изплащането на дълга за една сума съизмерима със разликата между реалност и прогнози, т.е. онази част от дълга, която ще ни дойде свръх. За целта съществуват различни типове банкови гаранции.

IV. За работите по завършването на строежа и пускане на централата в експлоатация след посочения срок, т.е. за просрочените работи, българската страна да не плаща и стотинка допълнително (за заплати и материали например). (Кой представлява "българската страна"? Държавните чиновници ли? Кой ще им разпореди кога да плащат, кога да не плащат? Ако не е пазарът, то кой, по дяволите? А пазарът не може да командва чиновниците. Техният "добър началнис"? Съдът? В цялата схема се губят доста детайли... - бел. ред.)

V.  Петата мярка не решава проблема, но не е изключено да бъде някаква спирачка пред безотговорността на самозабравили се, престъпно некомпетентни и корумпирани отговорни лица. Тя ще очертае наистина ОТГОВОРНОСТТА им и ще бъде, един вид възмездие и гаранция, че няма да плащаме цял живот само аз и ти, за решение, което не сме вземали ние(!), ами че първо ще платят умните глави, които са решили да измъкнат от българските граждани близо 8 млд. лева, със стандартното Ама аз, заради интересите на България ... .

.. За интересите на България, драги ми умнико, както натоварваш всички българи, да извадят по 1000-арка, така ще отговаряш и ти, но с цялото си имущество! Ще рече, че ако след, примерно 20 години, се окаже, че разчетите за икономическото развитие, в следствие на влизането в експлоатацията на новите мощности, се окажат грешни (може да се посочи една конкретна стойност на отклонението), т.е. ситуацията от точка I по-горе, всички (ВСИЧКИ!) вие, държавни мъже и жени участвали в грешното решение, се прощавате с имущество си (разбирай собственото и на роднините ти от 1 коляно), което става собственост на ... най-близкото училище, примерно.  Забранява ви се да получавате парички от работа в обществения сектор и (ето това е хитринка! :) )  от дейности, дори далечно свързани с доставчиците, изпълнителите и инвеститорите на провалилия се проект.

Ето пример: Инж. Ганчев през 2006 е в комисията по избор на изпълнител. Избрали са руснаците. След 20 години става ясно, че разчетите по погасяването на дълга към кредиторите са грешни, в смисъл, че са били прекалено оптимистични. Това е заявка към всички българи да работят повече, за да плащат абсурден държавен дълг. Случва се следното: родната къща на г-жа Ганчева (съпругата) в Бобов дол става собственост на началното училище в близост. Подобни неща се случват и на колата и на двата софийски апартамента на господина инженер; на банковите сметки на сестра му и на сина му, който учи в чужбина. От този момент нататък семейството не разполага с лична собственост. Инженерът, госпожата и синът им не могат да работят в обществена структура, а само в частния сектор и то във фирма нямаща контакти с (имената измислям) Атомстрой, Газинвест, Енерго инвест, Банка Енергия, т. е. всичките цицали от сбъркания проект - всички изпълнители и подизпълнители, и контролираните от тях компании по широкия свят, примерно Rosato парфюмериен завод в Испания, от чийто капитал 24% са собственост на Рус роза компания от конгломерата на Банка Енергия.

(Но кой ще изконтролира и ще се погрижи за всичко това? Държавата България? Коя от институциите й? Съдът или следствието? Вътрешното министерство? Кои са ключовите фигури там? А!? Ама те половината са първи приятели на Измаил Петрович от Банка Енергия?! Гледай ти какво съвпадение? ... )

На нас атомна електроцентрала в Белене не ни е нужна!

Нужна е на мръсните лапачи, но не на нас!

 

Амин.

 

Тревизо, 9 ноември.2006

 

Пробуждане.ком

 

Начало    Горе


2002-2006 Още Инфо