С удоволствие чета текстовете на г-н Ибришимов, включително последния  „Пред края на архивната сага”. Там той кара десните най-сетне да отговорят внятно на избирателите си защо отварянето на досиетата не се случи по време на тяхното управление. Доста често чуваме от разни страни този упрек, но най-малко се очаква такъв от хора като г-н Ибришимов. Като десен избирател (горд съм, че мога да се причисля към този клуб на около 10% мислещи българи) мисля, че няма нужда някой да ми обяснява защо това не се случи досега.

Първо: Подготвеният за приемане сега закон принципно не се различава много от предишния, чието действие беше спряно в началото на управлението на ССК-готски. Да не забравяме, че по време на управлението на десните за пръв път бяха официално оповестени имената на голям брой политици-агенти на ДС. Макар, че – какво от това!

Второ: прилагането на предишния закон срещаше съпротивата на изключително силните тогава и сега кръгове, засегнати от клаузите му. Тогава тези кръгове бяха, ако си спомняте, в доста по неизгодна позиция отколкото сега. Но въпреки това достатъчно силни.

Трето: след 6 години на тотално реабилитиране на комунистическата номенклатура и на кадрите от ДС, след овладяването от тяхна страна на цялата икономическа и политическа мощ на държавата, те вече са убедени, че нищо не може да ги помести от позициите им. Та камо ли някакво си отваряне на остатъка от досиетата на службите.

И те благосклонно и снизходително разрешиха! Със смях и закачки, с откровно презрение! Та как иначе?! Колко проверки вече издържаха!

● Влязохме в НАТО без никой да ги покътне. Пример – как си представяте за шеф на НРС на НАТОвска страна Кирчо Киров, без достъп до информация (поне доскоро, сега не знам как е).

● Влизаме в ЕС, където - въпреки гласовете оттук–оттам, никой не постави условието ОТВОРЕНИ ДОСИЕТА и НИКАКВИ ДС АГЕНТИ ВЪВ ВЛАСТТА. Да затворим ние блоковете на АЕЦ, пък ченгетата от ДС и КГБ нека са си на власт. Ми нали в тях са парите!

● И последната проверка – какво му дреме на българина от туй кой бил ченге, кой агент, кой обикновен офицер от службите. Преизбрахме си за президент агент на ДС в конкуренция с още двама такива и няколко офицера от миналото, а единственият извън тази група беше осмян и отхвърлен от свои и чужди.

Тъй че, г-н Ибришимов, хайде да не се дивим толкоз на бившите ченгета, които благосклонно позволиха да им пипнем кобура и да поцъкаме с език. Да не забравяме, че затова някои заплатиха с живота си (знаем за Савов и Дойчев, например, но сигурно има и други).

Наистина с най-добри чувства!