Кризата между Грузия и Русия се следи внимателно в
Европейския съюз, САЩ страните от ОНД и Черноморския
басейн.
У нас се пази мълчание.
За да не се правят предизборни
грешки и да не обидим някой “силен”. Страхувам
се, че “карането по инерция” не е признак на добро
политическо здраве и напомня рефлекса на премиера
Дюрчани да се “скрием” докато не ни намери проблема.
Със сигурност няма ангели в
развилата се ситуация. Но има
ясна линия на нашето
“отсъствие”,
която не бива да се преминава.
В Тбилиси официални лица
използват език, който трудно се вмества в
нормите за добър и уважителен тон към съседна
държава.
Ако сме страна за контакт на
НАТО сме длъжни да вземем отношение.
По-близкото сътрудничество
на Грузия с НАТО, не предполага пренасянето на
конфронтационен тип отношения на новите членове
с други страни партньори на НАТО.
Отношенията на Атлантическия
съюз с Русия не са игра с нулева сума, при която
Грузия |
|
може да разчита на избор “или –
или”.
Това трябваше да бъде казано.
От Москва се сипят заплахи и санкции,
които
още по-трудно се вместват в разбиранията за уверена и
балансирана политика на глобален енергиен лидер с
мироопазваща мисия в Грузия. Носталгията по
свърхдържавния статут на СССР и нервността около
“трудното” членство в СТО обясняват много, но не всичко.
Специалният интерес към грузинския
етнос в руската столица, лесно може да премине в
дискриминация на етническа основа.
Това едва ще спечели много нови
привърженици на Кремъл както в самата Русия /другите
диаспори също следят с тревога модела на реакция/, нито
в Европа и в света. Това също
трябваше да бъде казано.
След освобождаването на руските офицери с
посредничеството на ОССЕ, стана ясно, че ролята на тази
организация е незаменима.
Трудно е да се приеме, че при
степента на напрежение между Русия и Грузия, руските
военни части могат да бъдат възприемани като
равноотделечени или неутрални. Москва активно
използва “паспортния суверенитет” и казуса Косово, които
могат да легимират правото на намеса в “защита на руски
граждани” и възможно отделяне на Абхазия и Южна Осетия.
Предварителните анонси на очакваните
промени във военната и външнополитическа доктрина на
Русия пораждат сериозни опасения на постсъветското
пространство.
Натрупва се значителна инерция в
отношенията на Русия с НАТО.
По оценка на руски наблюдатели те се намират на
най-ниската си точка от началото на века.
Негативните внушения в руските СМИ
по този повод силно напомнят противопоставянето срещу
“агресията на НАТО против Югославия” през 1999 година.
Отлагането на насрочените за септември съвместни учения
на въздушно-десантни част на полигон до Псков, както и
отменените руско-американски учения Торгау-2006
свидетелствуват за сериозно охлаждането в отношенията
Русия – НАТО
Поредицата силови акции в Русия срещу
проекти с участието на Шел, Тотал, Ексон Мобил,
екологично форматирани, допълват силовия фон, на който
следва да се анализират ходовете на Кремъл.
|
Грузия съумя да усили ресурса за
самостоятелна политика
главно благодарение на
транзитните такси преминаващите през страната
газопроводи и нефтопроводи След отказа на
руското правителство да разреши разширението на
Каспийската тръбопроводна система, все повече
нефт се транзитира през Грузия по ж.п. път.
Нарастват количествата и по нефтопровода
Баку-Супса.
Влизането в експлоатация на
нефтопровода Баку-Джейхан, предстоящото на
газопроводите Баку-Ерзерум и Иран-Армения с
последващо развитие до Грузия, силно удря върху
претенциите на Москва за геостратегически
контрол върху ресурсите на Каспийския регион.
Предполага се, че Тбилиси ще получава в
качеството си на транзитни такси от газопровода
Баку-Ерзерум около един
|
милиард
кубометра газ, което ще покрие 25% от потреблението на
страната. Доставките от Иран са по-прозрачни и главното
по-изгодни -/предварително
обявената
цена на иранския газ за Армения е 85 долара за 1000
кубически метра/. Присъединяването на Казахстан и
Туркменистан, към газовите доставки от Азърбайджан, чрез
подкрепяния от ЕС транскаспийски газопровод, сериозно би
променило енергийните и геополитически баланси. Докато
руския нефтен бизнес, особено частните, нормално приемат
конкуренцията на енергийните пазари, Газпром е известен
с нулевата си толеранpop.gmail.comтност
към конкуренция както на вътре, така и извън Русия.
Евентуално приемане на Грузия в
НАТО, както и подписването на план за действие с
ЕС, окончателно затварят “прозореза на
възможности” за двустранни решения на споровете
с южната съседка. Повтарят се рефлекси от
периода преди приемането на страните от
Централна и Източна Европа в ЕС и НАТО. Вместо
да се укрепва позитивния план за дългосрочно
взаимодействие и разшири периметъра
|
|
на своите ползи, Москва поема по
скоростната писта на негативизма, което неминуемо ще я
отведе до аналогичен краен ефект.
|
Блокирането с години на
независимия достъп на природен газ и нефт от
прикаспийските република, основано върху
претенцията за наследен от СССР статут,
неизбежно ражда съпротива сред елита на новите
републики. Погрешният микс от политика и бизнес,
както и занемяраването на домашните инвестиции в
развитието на руския газовия сектор, вещаят
сериозни трусове в близките 3-4 години. В Русия
годишно се губят по “технически” причини около
75 милиарда кубически метра газ, който или
изгаря на сондите или изтича по остарялата
газопреносна мрежа. Приблизително толкова е
очертаващия се дефицит в газовия баланс през
2010 година.
Опитите да се управлява пазарния
страх
е твърде рискована игра, която
може да се обърне срещу енергийните износители.
|
Водещи експерти в Москва отбелязват, че
“енергетическият егоизъм” обслужва краткосрочните
интереси на Газпром, но не и държавните интереси.
Подчиняването на
руската външна политика на енергийния комплекс и
най-вече на фаворизираните Газпром, Роснефт и Транснефт,
затруднява балансираната политика и хармоничните
отношения дори с най-близките партньори в рамките на
ОНД. Преди две-три години Русия купуваше природния газ
от Туркменистан на 44 долара за хиляда кубометра и го
продаваше над 160 долара в Европа. Само от тази разлика
се реализираха над 3 милиарда долара чиста печалба,
което по това време представляваше около 20% от общата
печалба на газовия монополист. В края на юни т.г.
президентът на Туркменистан поиска и получи увеличаване
на цената през втората половина на 2006 година от 66 на
110 долара.
За опасностите от запазването на
монополното положение на Газпром предупреди
самия Герман Греф, който безуспешно вече шеста
години се опитва да реформира компанията и да
разреши достъпа на независими производители до
газопреносна мрежа. Два пъти неговите проекти се
връщат след интервенции на президента Путин.
Огромната разлика между
изкуствено поддържаните вътрешни и международни
цени |
|
прави неизбежно сериозното нарастване на
цените на газа в Русия.
Няма петролна или енергийна компания,
която да търпи безконечно ескалиращи “политически”
разходи. Изследване на швейцарската ЮБиЕс прогнозира
скок в цените на природния газ в Русия след две години
до 80 долара на хиляда кубометра. Не е трудно да се
отгатне реакцията на населението и на производителите,
които разчитат на евтините ресурси като основен източник
на конкурентни предимства.
Енергийната “свръхдържава” изпитва
нарастващи затруднения с генерацията и снабдяването с
елекроенергия в столицата Москва и други региони. РАО
ОЕС също страда от свитото предлагане на природен газ на
вътрешния пазар и е принуден да се ориентира върху
алтернативни енергоизточници. Роптаят и независимите
газопроизводители, защото продават на Газпром своя газ
по 15-24 долара, когато международната му цена е над 250
долара за 1000 куб. м.
На прага сме на ново сериозно изостряне
на стратегическото съперничество в енергийната сфера
между Русия от една страна, САЩ и Европа от друга.
Това е геополитическия фон, при който
България е приела правителствен мандат за отстъпване на
контролния пакет в стратегическа инфраструктура, каквато
безспорно е Бургас – Алекснадропулис, на Газпром,
Роснефт и Транснефт. Без цялостен анализ и оценка за
външнополитическо, икономическо и екологическо
въздействие. Струва си да си припомним, защо Лукойл не
участвува. Неговият президент Вагит Алекперов преди
години убеждаваше, че компанията има интерес и ще
участва във финансиране не на нефтопровод, а на
продуктопровод. След това при пълно мълчание успяхме да
превърнем един българо-гръцки проект с международно, в
т.ч. и руско участие, в руско-гръцки проект с
международно и някакво българско участие.
У нас е прието да се мълчи. Мъдро и
красноречиво. По темата енергийна сигурност. По темата
Грузия. По убийството на Ана Политковская. По още хиляди
теми, които би трябвало да ни дават усещането за живот и
полезност. Мълчейки умираме. Бавно, тихо и незабележимо.
Това вече е българска стратегема.
- - - - - -
*
Статията е
отпечатана за първи път във вестник "Дневник".
Препубликуваме я от
Media Times Review.
Авторът е досегашен посланик в Руската федерация и
почетен
председател
на Българския
икономически
форум.
Текстове от Илиян Василев можете да четете в
неговия блог. |