Утре се учредява партията ГЕРБ с лидер Бойко Борисов. Той трябва да вземе радикално решение, тъй като законът му предоставя избор - или да стане де юре партиен ръководител, или да остане кмет на столицата - Законът му дава право на този избор. Борисов се появи на политическата сцена като критик на партиите. Насред път учредява партия. Статията на Мария Кленовска е публикувана в "Седем" през март т. г. Още инфо

Бойко Борисов се чуди - кмет на София или председател на Герб? Ще научим утре

След последните избори за софийски кмет някои хора аргументираха гласовете си за Бойко Борисов с неговата независимост и безпартийност – качества, върху които той и заелите се с пиара му медийни партньори непрекъснато натъртваха. Иначе избирателите на Борисов щели да гласуват за

г-н Гаврийски, тъй като бил професионално по-подходящ, но пък, видите ли, бил твърде зависим от политическата сила, която го издигнала, а на избирателите им дошло до гуша от партии.

Истината е, че всъщност Светослав Гаврийски никога през живота си не е бил член на политическа партия или формирование и че опирайки се на изключителния си професионален опит като  мениджър на финансови и човешки ресурси, не би се поставил в каквато и да било вредна обвързаност поради много простата причина, че на кадърните хора не са им нужни кой знае какви партийни протекции.

За разлика от него г-н Борисов като телохранител на диктатора Живков и на бившия министър-председател Кобургготски е бил:

● член на бившата комунистическа партия, впоследствие и понастоящем социалистическа – факт, за голямо съжаление пренебрегван от ентусиазираните му фенове.

● кандидат-депутат от НДСВ в два района, където беше използван като примамка, и спечели два мандата, които после преотстъпи на Симеоновия антураж.

Политическите партии – враг на народа

По време на кметската кампания в София председателят на Предизборния щаб на Генерала декларира, че основният му опонент са партиите, теза, неведнъж развивана от самия Борисов. Напразни са усилията на политици и учени да обясняват, че основното изискване и гаранция за демократичност на обществото е именно отчетливото разграничаване на партиите въз основа на възгледи и програма и условното им разположение в пространството. Многократно се цитират и държавници от световна величина и с огромен принос към човечеството като Чърчил, Маргарет Тачер, Х. Кол - все представителии на партии с традиции.

Всуе. В българския избирателен мозък катаден се набива внушението, че целият политически елит е калпав и че тежката участ на иначе много добрия и работлив български народ е плод единствено на “ония всички маскари”, които не искат да му помагат и му пречат да развива тъй прекрасните си качества, с които отдавна е пленил всички континенти и цялата Вселена.

Или с две думи – народът иска, партиите не дават.

След 100-те дни – всичко тече, всичко се променя

Баба Марта ни довя пролетната вест, че заклеймителят на “ужасните” партии г-н Борисов е на прага на решението да организира своя такава.

“Аз повтарям и винаги съм считал, че би могло да се справя и без партия. Трябва да се овладяват позиции в държавата...Общинският съвет е проекция на партиите в него – така че и там без нито един общински съветник също нямам никакъв шанс. На практика, ако искаш да се справиш, трябва да имаш политическа формация. Така е в една парламентарна демократична република.”, споделя в интервю през миналата седмица столичният кмет.

Добро утро. Много интересно как едва сега стига до това заключение и дали ако го беше направил преди изборите, щеше да ги спечели и толкова да се надува с това. Как се печелят избори с едно послание и след тях то веднага се сменя. Защо се заблуждават лековерни хора само с медийни паради и кухи фрази. Какъв е смисълът някой да се кандидатира за позиция, за която няма нито необходимата компетентност, нито пък желание да представлява – факт, констатиран от основните палитически сили след анализа на 100-те дни.

Феноменалната кметска партия

Му е необходима, за да “овладее политическото пространство” , което ще му помогне да  изпълни поетите ангажименти.

Според заявката, вече направена от негови поддръжници, тя ще има доста странен вид – нито лява, нито дясна, с артистични натури и куп спортисти, освободени и пенсионирани от полицията служители, които горят от желание да работят за народа, също и представители на различни етноси и т. н.

В нея ще бъдат поканени всички онеправдани от властта кметове воглаве със сливенския футболист Лечков (мюре на НДСВ в миналите парламентарни избори), които се чувстват грозно измамени от държавата поради орязаните общински бюджети. Иначе няма да се казва кметска партия и дали въобще ще бъде партия, а нещо друго – непознато досега в световната практика, но така че да направи България просперираща държава, в която има “патриотизъм. сигурност. работа.”

Въпросното формирование ще бъде на хората (интересно другите партии на кого са) – проевропейск, пронатовско и едновременно с това проруско, тъй като според Борисов Русия много е направила “във вековете за нас” и ще защитава интересите на православните християни и на етническия мир, “но не на всяка цена този етнически мир да минава през бизнеса. Сиреч – има бизнес, ще има етнически мир, ако няма бизнес – няма етнически мир.”

За политическа програма за управление на процесите в държавата, стратегия и тактика не става и дума. Няма и да стане.

Гуруто и ученикът

Действията на Човека с високия рейтинг са безусловна проекция на действията на Човека с високата реституция:

● Появяват се в един и същи момент от прехода  - след като демократичното правителство на г-н Костов изнесе на гърба си непосилна инфлация, производствена и зърнена криза, в тежка международна обстановка взе трудни решения, с които определи новия проевропейски курс на страната. С две думи – обраха плодовете на чуждия труд.

● С “тронното” си слово на 6 април 2001 г-н Кобургготски заявява, че ще управлява и с леви, и с десни – с всякакви, като смята, че досегашните партии са нерентабилни и вредни. И веднага след това прави партия. Работите при Борисов са същите – това е положението.

● Възползват се умело от проблемите и неукрепналата политическа култура на българското общество, за да го манипулират с общи празни приказки и да отклоняват вниманието от важните неща.

● При всеки удобен случай оплюват политическите партии (най-вече демократичните), като говорят за някакво хипотетично безпартийно управление, каквото няма никъде по света, няма и да има.

● Макар че “всички са маскари” и партиите са ненужни - тяхно основно послание към избирателите, те не пропускат да се намърдат в коалиции по бизнес интереси със същите тези “лоши” партии.

● Манипулират и заблуждават избирателите си – преди избори се говори едно, а след тях се прави обратното. Не бива да се забравя, че г-н Борисов се яви като кандидат за народен представител в два района – активно участва в предизборната кампания и веднага след като спечели двата мандата, се отказа, с което създаде прецедент.

● И Кобургготски, и Борисов се оплакват непрекъснато - всеки от своята корона, без обаче и през ум да им мине да мирясат и да оставят нещата в ръцете на някой, който разбира и може.

Караниците и сръдните са ей така, за разнообразие – за пред широката публика, иначе защо г-н кметът ще връща парка Врана на г-н Царя?