Преди около месец благодарение на медиите в цялата страна нашумя историята за онази ученичка от една елитна пловдивска гимназия, която направи стриптийз пред кабинета на директора и беше заснета на видеоклипче от нейни съученици. То не бяха коментари, то не бяха интервюта, то не бяха прочувствени анализи и морални вопли. С една дума, за една глупост се шумя доста дълго. Но най-интересното е, че нито една медия не се сети да каже поне няколко хубави думи за тази елитна гимназия, чиито ръководител е героя на моя разказ: инж. Венелин Паунов. Занимаваха публиката със “сензационния инцидент”, но изпуснаха значимото, онова, за което наистина си заслужава да се говори. Не мога тук да не констатирам поне това: медиите у нас си позволяват да служат тъкмо на опростачването на нацията, гонейки някакви тъпи сензации и криейки в същото време онова, с което тя може да се гордее. Ето за да запълня тази празнина пиша своя разказ.

Ако отидете в Пловдив за по-дълго време и стане дума за професионалната гимназия по електроника и електротехника, то няма как да не ви кажат за нейния директор поне това: “Той е голяма работа, много способен човек, такива като него са рядкост!”. А пловдивчани не хвърлят думите си на вятъра: аз бях чувал как мълвата разказва за Венелин Паунов чудновати неща дълго преди да бях имал възможността да се запозная с него. И понеже съм психолог и философ, съм страшно впечатлен след като опознах отблизо този инженер. Искам да разкажа не само свои възприятия, но и ония неща, които всички единодушно признават у този рядък човек.

Той наистина е един блестящ мениджър в образованието, а образованието пък наистина е най-сложната и деликатна сфера за управление, което прави примера му още по-показателен и значим. Ще ви разкажа най-напред някои факти за гимназията, та всеки сам да си прави изводите.

Какво ще кажете за едно наше средно училище, наистина елитно, съществуващо в нашенските си тъдявашни условия, което… печели със свои проекти финансиране по програми на Европейския съюз – и това не става от вчера, а от години?! Какво ще кажете за едно училище, което с тези средства изпраща свои ученици на производствени стажове в… Германия, Франция, Испания, където те работят в най-престижни фирми? За какво ви говори пък факта, че неговите възпитаници получават най-възторжени отзиви за работата си от германски, френски и испански работодатели? И това на фона на нашенската бъркотия, при която, по признание на официалните институции, ние усвояваме едва 20% от средствата, идващи от Европейския съюз? Какво ще кажете за едно българско училище, в което – независимо от това, че и то съществува в условията на нашенската несъстояла се все още действителна реформа на образованието – благодарение на редкия организационен талант на ръководителя му съществуват най-творчески условия за изява както на учителите, така и на учениците?! Вие – сигурен съм в това – едва ли познавате наши учители, които да не се оплакват от работата си, от това, че и институциите, и обществеността, са крайно непризнателни за техния труд и техните усилия. Ето пък аз ви казвам, и това е самата истина, че има една гимназия, и тя е тази, която ръководи Венелин Паунов, и в нея учителите се чувстват удовлетворени от условията, които той е създал за труд и от начина, по който насърчава тяхната изява, отнасяйки се към тях като най-ценен капитал на ръководената от него институция – нима това у нас е възможно?! Какъв е този мениджърски талант у него, какъв е този подход, та този човек успява на всеки учител и служител да каже най-подходящите думи и то така, че от тези човечни думи хората от неговия екип да се чувстват винаги окрилени, насърчени и импулсирани за най-пълноценна изява?! Ето още един факт: всички, които познават инж. Паунов, единодушно разбират и признават, че този човек, със своите способности, ако не се занимаваше с една толкова неблагодарна област като образованието, а се беше захванал и приложил своя талант в някакъв свой бизнес, то той отдавна щеше да е милионер. Каква е тази самопожертвувателност у този човек, какво е това негово съзнание за дълг пред младите и пред неблагодарното общество, та е отдал всичките си сили, дарба и цялата си душа и сърце на едно училище, за което наистина в Пловдив хората говорят с уважение и дори с възторг?! Вие можете ли да си представите, че може да съществува у нас един директор на училище, който да е способен и с последния ученик, дори и с тия, които са се най-сериозно провинили, да говори най-сърдечно, човешки и дори приятелски, да се вълнува за бъдещето им така, както едва ли се вълнуват и техните родители?! И в резултат всеки ученик, разговарял с него, да се чувства окрилен от това, че неговата личност не е най-грозно потъпкана, а в нея директорът е открил зрънце на доброто – та нима наистина е възможно това?!

Мисля, че не е нужно да задавам повече въпроси от този род. Струва ми се че успях да ви намекна за най-важното и най-рядкото в един такъв талант, който обаче медиите, пък и институциите съвсем не ценят. На мен лично ми стана много болно като видях как журналисти от електронните медии разговарят с него, с каква надменност задават въпросите си, как след това жестоко орязват думите му и така монтират интервютата му, за да го изкарат едва ли не глупак – имам предвид наскоро нашумелия случай с ученичката-стриптизьорка. Настина, много, да не кажа абсолютното мнозинство от директори на наши училища заслужават едно такова отношение, тях и без особени старания журналистите могат да ги представят като глупаци. Но Венелин Паунов е от малкото изключения, когато не посредствени и карикатурни образи са ръководители на наши образователни институции – да имаме достойнството да признаем, че ситуацията в тази област у нас е плачевна. А, напротив, той принадлежи към съвсем редките случаи, когато един толкова способен човек с истински талант на мениджър се е отдал на съвсем безкористно служене на българското образование. И то до такава степен, че постиженията му са сравними с европейските стандарти за образование, за управление, за съвременни и най-авангардни методи за отношение към този най-фин капитал на едно общество – младите хора и тяхното образование и възпитание, а също и възпитателите на младежта, учителите.

С една дума казано, в Пловдив има една гимназия, чиито директор е успял да я издигне на такова високо европейско ниво, че искам да обърна внимание на господин Министъра: ПГЕЕ-Пловдив (Професионална гимназия по електроника и електротехника), както съвсем безлично е наречено ръководеното от инж.В.Паунов училище, заслужава да бъде официално обявено за Първа европейска гимназия по електроника и електротехника, сиреч… ПЕГЕЕ, ако толкова държим на тези съкращения. Уважаеми господин министър, бихте ли добавили тази една буквичка в наименованието на ръководеното от този елитен мениджър образователно учреждение?

Разбира се, направеното от този човек съвсем не е официално признато и удостоверено като постижение и основание за гордост. Съвсем друг тип ръководители печелят овациите на образователните бюрократични институции – тях и ги награждават и ни ги сочат за… “пример”. По тази причина само той – Венелин Паунов, този самоотвержен строител на капитализма в българското образование – си знае колко главоболия е имал и има с официалните институции, за да пробива стени и да провежда своите иновации. Казах, че само общественото мнение в Пловдив високо цени постиженията на инж.Паунов. Това съвсем не е малко. Но и България като цяло трябва да знае за него.

Защото именно такива личности са ни нужни – и ако техния пример зарази и много други, едва тогава ще настъпи така желания поврат в българското образование. Личностите с мениджърски талант и култура са особено драгоценни в това наше въпреки всичко все пак забележително време. При капитализма личността и нейния талант решават всичко, не “кадрите”. Да не говорим колко по-важно е това пък за образованието и възпитанието.