Щели да отварят архивите на репресивните служби, които под кремълската диригентска палка бяха създадени в услуга на "братската" БКП, дъщерен клон на Коминтерна отпреди 1923. Която партия пък за благодарност трябваше да бъде послушна на КПСС, на Кремъл, на Лубянка и в частност, на белите брезички от горичките насред безкрайната руска степ и на черните борове някъде из сибирската тайга. Освен това БКП и ДС трябваше да си вършат и своята работа - да награбят каквото може от лошите "бивши хора" (бивши хора - ей, Богу, така именно наричаха онези, които са работили и с пот на чело са придобили някаква собственост преди да дойдат организираните от Коминтерна шайкаджии, та да им вземат не само имота, а често - и живота...) Сега ни обещават да им оповестят списъка на шайкаджиите.

Ама май няма да е пълният.

И въобще няма да е истинският, тъй като най-значимите фигури в СПИСЪКА никога не ги е имало в мазетата на българските комунистически спецслужби. Автентичните архиви се пазят на Лубянка.

Списъците, впрочем, са епидермална медийна истерия. Клюкарщина. Кой кого и как... Ние винаги сме се интересували преди всичко от отговора на въпроса ЗАЩО.

● Какви са били целите и задачите, с които са създадени и структурирани комунистическите репресивни служби?

● С какви ресурси са разполагали те през годините - в пари, материална база, кадрови щат, брой хонорувани сътрудници, контрол върху ресурси на други държавни институции у нас и в чужбина, etc.?

● Какво са работили всичките тези хора, какви задачи са изпълнявали, какви операции са разработвали и осъществявали?

И чак тогава - ама накрая - кои са поименно физическите лица, които са извършили всичките тия мръсотии, разпореждайки се с огромните държавни ресурси, изцедени от потта на няколко поколения българи и споени с кръвта на неколкостотин хиляди избити невинни сънародници, пролята от "защитниците на националните интереси".

Щото иначе списъците нищо не значат. "Гоце" е президент, макар да е доказан човек от Списъка, ама му се довериха 74% от гласувалите. Те знаят ли какво е вършил той като "Гоце"? Какво именно са вършили гоцетата? Какви народни пари са харчили за техните си частни "национални" интереси? Към кои банкови сметки са ги препратили тези суми? Как са били мотивирани да вършат всичко това? Колко световни терористи са подготвили теоретически и практически на наша територия или извън нея - във високоплатени командировки някъде из екзотичния Близък или Среден Изток, по Карибите или където там им е вървяла далаверата с теоретическите и практически семинари за терористи? Колко канала за трансфер на бели робини, дрога и оръжие са прокарали към гнилия Запад или към неговите смахнати опоненти, култивирани като чуждестранни студенти в соцвузовете у нас и в "братските" тогава страни?

Егати националните интереси!

 В очакване сме да се развихрят и тук...И с надежда да не се.

Ужас! 74% доверие в най-добре организираната престъпност през последните няколко десетилетия от историята на цивилизацията...

Ако въобще комунизмът, дъщерният му нацизъм, световният тероризъм, БКП и ДС са част от историята на цивилизацията.

Още инфо

Разкриването на агентите и сътрудниците на комунистическата Държавна сигурност, работещи в сегашните специални служби нва България и в нейните посолства зад граница пак зивиси от Ахмед Доган. Ако някой си мисли, че лидерът на ДПС изведнъж е станал принципен и че сам разкрит агент, ще настоява да бъде осветено името и на колегите му-агенти, значи „не е в час”. Или пък пословичният гьонсуратлък на лидера на ДПС, чието място – за държавна измяна или заради крупни кражби – отдавна е в затвора , вече не му прави впечатление. Или не си спомня, че преди 15 години самият Доган "застраши националната сигурност", занасяйки в турското посолство „Оня списък”.

Или и трите.

И тъй като повечето българи извън политиката имат твърде къса памет, ще припомня накратко как на 4 февурари 1992 Ахмед Доган пръв от българската политическа класа (и документирано!) предаде „българските национални интереси”, щом тази формулировка предпочитат някои политици-кадесари (впрочем, лидерите им са кагебари и технитге досиета скоро няма да видим – бел. ред.) настояващи да не се разкриват посланиците-кадесари и шефовете на специални служби-кадесари.

На 4 февруари 1992 Ахмед Доган отива в турското посолство на специално уговорена спешна среща с турския посланик. Носи папка с кадрови бележки на Живко Попов, бивш началник на отдел „Кадри” в МВнР и бивш заместник-началник на Първо главно управление на ДС. Стоян Ганев, тогава външен министър, предава папката на Доган. В нея има документи на БОДК, СПИСЪК НА СЛУЖИТЕЛИТЕ ОТ БЪЛГАРСКИТЕ СПЕЦСЛУЖБИ, РАБОТЕЩИ ПОД ПРИКРИТИЕ В ПОСОЛСТВАТА НИ В ЧУЖБИНА, и финансовата програма на ДПС за 1992. Списъкът съдържа 38 страници с почти 1300 имена – от посланици до шофьори, служители на Външно. 166 от тях са служители и на МВР, разузнаването и военното разузнаване…

Доган е придружен от тогавашния домакин на ДПС Мехмед Тефик, проявил се в последствие като „кошаревски свидетел”, тоест отказал се от показанията си, че списъкът е предаден. Посланик Ялчън Орал е болен, но след 20 минути идва в посолството, приема с благодарност документите и ги връща след като ги преснима. Контраразузнаването засича срещата и директорът на НСС Чавдар Петков е информиран още на следващия ден, 5 февруари. Той проверява достоверността на сигнала и на 8 февруари 1992 докладва на военния министър Димитър Луджев и на вътрешния министър Йордан Соколов, и двамата от квотата на ДПС в правителството на Филип Димитров. Соколов уведомява председателя на Народното събрание Александър Йорданов. Така наречената „група на 39-те” – депутати, неподписали конституцията от 1991, заговарят за опит на специалните служби да се свали правителството и да се предизвикат предсрочни избори, или поне да се състави правителство с участието на БСП. Месец по-късно (?!) добрият приятел на Доган и тогавашен президент

Желю Желев свиква Консултативният съвет за национална сигурност...

На 6 март 1992 19 души от политическия елит на България идват в президентството в 17:00 часа и излизат пребледнели в 5:00 часа сутринта на другия ден.

Гледали са видеокасета, заснела идването на Доган в турското посолство, предоставени са им и други доказателства за станалото. На 12 март 1992 частният седмичник „Репортер 7” публикува „получен по пощата” списък на разузнавачите ни в 49 посолства, легендирани като дипломати, твърдейки, че това е списъкът, предаден на турското посолство от Доган. В края на март 1992 се образува следствие срещу „неизвестен извършител”, което на 18 март 1997 е прекратено поради „липсата на достатъчно доказателства за извършване на престъпление”…”Оня списък” е последван от „македонската оръжейна сделка”, в следствие на която пада правителството на СДС и на 30 декември 1992 е избран кабинетът „Беров” – с мандата на ДПС и с бивш икономически съветник на Желев като премиер.

Но „Оня списък” не е първият случай на публикуване на имената на ченгета- дипломати в българските медии. Негов съкратен вариант излиза година по-рано в друг частен седмичник. На 16 април 1991 в. „Дебати” под заглавие „Симибозата” пубикува 41 имена от „Оня списък”, вероятно предаден им от външнополитическия съветник на СДС Владимир Филипов. През 1991 имена на ченгета излязоха и във. в. „Факс”. Беше възбудено следствие, което тогавашната му шефка Ани Крулева през юли 1991 прекрати, защото чрез публикациите не била издадена държавна тайна.

Толкова за „Оня списък” и кадесарите-дипломати. Единадесет години по-късно, през май 2003, 27 имена на „бивши служители на Държавна сигурност и РУМНО, заемащи отговорни постове в държавни органи на Република България”, бяха публикувани в „Седем” и Още инфо (по това време седмичникът се списваше в офиса на Още инфо - бел. ред.).

Начело в „този списък” е името на полк. Кирчо Киров, сегашният директор на националната разузнавателна служба, с над 15-годишен стаж в Първо главно управление на ДС. По петите го следва ген. Иван Чобанов, директор на Националната служба за сигурност, с над 13 години стаж в структурите на ДС. В списъка е и вече уволненият директор на Националната служба за охрана ген. Димитър Владимиров. Под номер 10 в този списък е началникът направление „Архив и оперативен отчет” в МВР Иван Комитски, бивш служител в 3 самостоятелен отдел на ДС. Самият Георги Петканов в качеството си на вътрешен министър призна през декември 2003, че „от сега работещите в МВР 56 612 служители в бившата държавна сигурност са работили 2577 човека”, тоест 4,5 процента. За Националната служба за сигурност процентът е 19. И двата процента вероятно са силно занижени.

Така че ако някой наистина мисли, че разкривайки имената на дипломати и тайни ченгета-бивши кадесари, ще издадем Бог знае каква застрашаваща националната ни сигурност тайна, жестоко се лъже. Политиците очевидно не са сред тези наивници, оставили са това на избирателите. Затова последната им съпротива срещу вдигането на завесата, закриваща ДС, със сигурност

не пази миналото, а бъдещето им.

Много е вероятно кабинетът да е вече уведомен от Брюксел, че Евросъюзът няма да допуска бивши сътрудници на Държавна сигурност в правителствените структури, работещи с него. А там ще бъдат големите пари. Вече почти официално се говори и че към отделите и службите на МВР, „борещи се” с организираната престъпност, ще бъдат делегирани западни съветници. Те също едва ли ще горят от желание да работят с бивши кадесари, част от които са създали и които все още покровителстват българската мафия.

Може би най-после ще станем свидетели на „мека” лустрация, наложена ни от Европа в опит да защити собствените си граждани и собствените си пари. Това ще направи българите европейци много повече, отколкото километричните опашки от хора след месец ще българизират Европа.

Защото всеки празник все някога свършва. Безплатните обеди – също.