Има една рубрика в Discovery TV, в която ни представят разни малки етноси с техните езици и обичаи. Някаква баба седи на плажа под палмата, да речем, някъде в Полинезия, и ни разправя как възнамерява да предаде своята етническа култура на децата и внуците си. Казва ни го на своя невнятен език, който го разбират има-няма 200-300 души. И този все по-глобализиращ се свят специално и загрижено разпространява нейното послание до всички останали баби, мъже, жени, старци и деца по планетата, които гледат телевизия.

Не се разбира точно къде живее този етнос, в коя Полинезия или Скандинавия, което вероятно е начин да се рекламират други предавания. Само че то си е любопитно и крайно интересно. Но именно Discovery TV са се сетили да ни съобщят, че уникалният етнокултурен факт съществува в световното многообразие. За което - благодарим.

Да си жител на Европата или на глобалния свят съвсем не значи да загубиш своята етнокултурна идентичност, както обичат да хленчат някои нашенски "интелектуалци" на московска хранилка (или верижка - те си знаят). Цивилизованият Запад полага усилия да запази и документира дори последните останки от изчезващите вече етнокултурни идентичности. 

Защого това е полезно за цялата глобална етнокултурна мешавица, която щъка из континентите. Тази медийна очевидност, която произвежда глобализацията, остава загадка за местните балкански мислители. Май че проблемът си е само техен. Да си го нищят в локалните медии, без обаче да представляват и да съдържат по този начин някаква етнокултурна идентичност.

Тъй като в цялата тази работа следва да има и култура, все пак, ако сме коректни към термина.

Така че да си честитим новата година като най-различни етноси, с най-различни религии и традиции, шарени, пъстроцветни и все по-толерантни един към друг.

Защото няма начин да бъдеш "европейци", българино. Можеш да си само европеец.

Ако го поискаш наистина.