Ново кризисно огнище в Средния изток все по-настойчиво привлича вниманиетона международните наблюдатели - Иран, страната, потомък на Древна Персия, от близо 26 години наричаща се Ислямска република

Първо малко полезна история - но не по-назад от ХI век. Турци и монголци се редуват като владетели на тази страна до 1502-ра, годината, в която Исмаил I утвърждава шиитския клон от исляма като официална религия. Династията изтрайва до 1722.

XIX век минава под знака на съперничеството за влияние между Русия и Великобритания. През 1857 г. англичаните откъсват и правят самостоятелна държава провинцията Афганистан. В 1923 г. министър-председател става Реза Хан, който две години по-късно се провъзгласява за шах. Той променя името на държавата от Персия на Иран. Подозирайки го в симпатии към Хитлер, англичани и руснаци го принуждават да абдикира. На трона се възкачва синът му Реза Пахлави. С подкрепата на САЩ (и благодарение на петролното си богатство) Иран се превръща в най-мощната регионална сила. Оказва се обаче, че държавата е дълбоко проядена от ислямския фундаментализъм. В края на 1978 г. избухва "Революцията на моллите" и през януари 1979. шахът бяга през границата. На 4 ноември 1979 г. "революционните гвардейци" на шиитския вожд аятолах Рухола Хомейни щурмуват американското посолство в Техеран и вземат заложници, 62-ма от които са американски граждани. На 7 април 1980. САЩ скъсват дипломатическите отношения, а шахът умира в Кайро през юли.

По това време в съседен Ирак на власт (като абсолютен диктатор) е

сунитътСадам Хюсеин

Положението в Иран е още крайно нестабилно, гърмят атентати. Садам решава, че сега е моментът да удари шиитското духовенство в съседната страна и че лесно ще заграби богатите петролни кладенци оттатък границата по река Шат ел Араб. И войските му нахлуват. Така започва една странна война - вместо предвижданите от иракския диктатор няколко седмици, тя продължава осем години. Никой не знае колко са загиналите, но неофициални данни говорят за около два милиона, повече от Иран, отколкото от Ирак. Материалните щети са огромни. И когато военните действия спират, няма никаква промяна

Възстановено е статуквото отпреди войната.

Оттук нататък е вече известно какво става. В Иран Хомейни умира, но установената от него власт остава. И се стабилизира. В Ирак управлението на Садам оцелява и той хвърля поглед към мъничкия си съсед от юг. И на 2 август 1990 г. нахлува в Кувейт, предизвиквайки международна криза. Намеси се ООН и иракските войски бяха изгонени със сила от Кувейт, оставяйки зад себе си около 85 000 убити. Садам обаче отново оцеля очевидно поради факта, че във Вашингтон президентът Буш-старши е искал да го запази като контрапункт на ислямски Иран.

Грешката на баща си трябваше да плати сегашният президент Джордж Уокър Буш - втората война в Ирак започна на 19 март 2003. Днес Садам е в иракски затвор и подсъдим с обвинения за масови убийства. Бяха проведени избори, чрез които Ирак започна да се изгражда като нова демократична държава. Процесът, разбира се, е още в началото, тежък е и е наситен с конфликти, но се движи под защитата на коалиционните мироопазващи войски - ангажимент, от който България за съжаление абдикира, заличавайки по този начин всякаква вероятност за предимство, когато се събират плодовете от възстановяването на втората по петролно богатство държава в района на Персийския залив.

С падането на Садам обаче изплува на повърхността една от най-важните реалности от новата картина в района - фактът, че Иран е почти изцяло шиитски, а и в Ирак шиитите са мнозинство. Макар и в миналото жестоко преследвани от Садам, иракските шиити са същите като иранските - и при тях свещеникът е и политически лидер, и те са яростно антиизраелски (а оттам и антиамерикански) настроени. Днес, след проведените избори двете най-многобройни групи в иракския парламент са на шиитите и на кюрдите. Тоест влиянието на вятъра, който духа откъм Иран, не среща вече зверската бариера на сунитската власт, каквато беше тази на Садам Хюсеин.

За каква нова криза около Иран става дума?

Кризата се завихря поради неясните ядрени намерения на управниците в Техеран. Отдавна разузнаванията на западните демокрации предупреждават, че иранските власти тайно нарушават споразумението за неразпространение на ядрените оръжия и правят системни опити да се сдобият със знанията и технологиите за производство на атомна бомба. Техеран не отрича желанието си да овладее ядрената енергия, но твърди, че го прави с мирни цели.

Много неща обаче хвърлят съмнение върху истинските намерения на ислямската република. Още преди три години разузнаванията откриха, че там се строи завод за обогатяване на уран и че нужните за тази цел центрофуги са вече купени на черния пазар. Второ, през август 2005 Иран прекъсна едностранно преговорите с Великобритания, Франция и Германия, които се водеха със съдействието на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), на чиито инспектори впрочем иранските власти правеха най-различни номера - достатъчно дразнещи дори за такъв търпелив човек, какъвто е Нобеловия лауреат за мир и директор на МААЕ Мохамед ел Барадей, който каза, че

"търпението на международната общност се изчерпва"

Трето, Русия предложи на Иран тя да обогатява урана вместо него, за да му спести неприятностите и да се даде повече време на инспекторите, но Иран отклони предложението и вместо това покани САЩ да помогнат за построяването на нови ядрени реактори на иранска територия - за да се разсеели подозренията. Четвърто, след като в новоизбрания през февруари 2004 г. ирански парламент консерваторите (т. е. твърдите ислямисти) отново установиха мнозинство (направиха го с поредица от акции за отстраняване от изборите на повече от 2400 кандидати за депутати на реформаторските сили), избран беше и сегашният президент Махмуд Ахмадинеджад. Та същият този президент преди броени дни се изсили с едно много показателно изказване.

Евреите си били измислили Холокоста - рече той, - това било мит. Държавата Израел трябвало да бъде "заличена от географската карта" или да бъде преместена другаде, в Аляска например. Пето, Иран признава, че онези, които му продали центрофугите (кои - е мистерия) са му доставили и документацията за сглобяване на атомна бомба, но че няма да я използва. Има обаче информация, че САЩ са показали на Русия и Китай досие с компютърни файлове, които водят до заключението, че ирански учени работят върху ракета, способна да носи ядрен заряд. Шесто, не е никаква тайна, че Иран поддържа топли делови отношения със Северна Корея, от която е купил ракета за ядрен заряд с обсег 1200 км. Известно е, че сега двете страни си сътрудничат за производството на нов модел с още по-голям обсег. Известно е също така, че Иран се е снабдил и
с крилати ракети

за ядрен заряд от Украйна

Известни са и признанията на беглец от Северна Корея, който разкрил, че специалисти по копаенето на тунели от неговата страна (а Северна Корея е шампион в тази дисциплина) помагат на иранските власти да скрият под земята всичко, което не бива да стои на открито. И накрая, седмо, опасенията на Израел, който е най-пряко засегнат от засилващата се заплаха. В Ерусалим следят зорко и с нарастваща тревога пируетите на Техеран в преговорите му с трите западноевропейски сили, защото всъщност нищо не се получава. При тази ситуация все по-често изниква споменът за юни 1981 г., когато израелски бойни самолети унищожиха ядрен реактор на Садам Хюсеин близо до Багдад, купен за 2 милиарда долара от Франция.

Вярно е, че международният натиск върху Иран се засилва, но никак не е сигурно, че ще даде желания резултат. Трите европейски сили заявиха, че няма да чакат безкрайно, тоест ще отнесат въпроса до Съвета за сигурност на ООН. Там обаче Русия и Китай едва ли ще допуснат резолюция за ефикасни действия, просто защото им са много сладки преференциите на Техеран при закупуването на петрол. Сиреч окото на тайфуна постепенно се оформя.

Какво ще стане, ако Израел нанесе отново превантивен удар? Можем само да гадаем. Но едно е сигурно - кризата ще експлодира. И може да се окаже, че войната в Ирак е с продължение.