Eдно от събитията на миналата година беше триумфалното влизане на "Атака" в парламента. Впоследствие Волен Сидеров и неговите коалиционни юнаци се изпокараха, но манталитетът, който те успешно експлоатират, си е жив и здрав. Освен предаване по "Скат" Волен Сидеров вече си има и всекидневник, от който добре се вижда на какво той ще разчита в прокарването на "българизма" (най-новата книга на Сидеров е озаглавена "Основи на българизма") и в "битката за България" (фраза от рекламния слоган на в. "Атака").

Не е само примитивната омраза. Сидеровизмът си има авторитети, традиции и социално престижни езици, на които разчита. Какви?

1. "Българската вяра", която интелектуалците на Сидеров наричат "православие", но всъщност става дума за пиетет и размекване пред космически енергии, Баба Ванга, Вера Кочовска и прочие духовности. Например в един от последните си броеве в. "Атака" тръби: "Светотатство: ДПС иска да гради джамия в Рупите". Добрите персонажи са: анонимни петричани, които уж били казали "със сопи и брадви ще излезем, но минаре няма да допуснем", Светлин Русев, който определя идеята за вдигане на джамия като кощунство, и феноменът Вера Кочовска, според която джамията "ще разгневи духа на Ванга", защото "от езерцата с гореща вода на Рупите извират сълзите на хората от една древна цивилизация, погребана по силата на природата" и вместо да оскверняваме това свято място, трябва да поискаме от румънското правителство мощите на св. Петка Българска.

2. Изкуството и културата, така както ги разбира людмилаживковската художествено-творческа интелигенция.

Светлин Русев присъства в същия този произволно избран брой на в. "Атака" в два материала, а успешно му партнира Иван Гранитски, сниман как представя древни български символи, нарисувани от старозагорски художник. Липсва само Любомир Левчев, чиято книга от 80-те години "Убий българина!" може би е тайното настолно четиво на Волен Сидеров, но едва ли в другите броеве са го пропуснали. Кичозната смеска между източни учения, комунистически "идеализъм" и естетизиран национализъм беше създадена именно от любимците на Людмила Живкова, заели ръководните места в писателски и художнически съюзи, траколожки институти и какво ли не през 70-те и 80-те години на миналия век. През 90-те години пък любимците бяха канонизирани от в. "Труд".

3. Гаврата със стария политически елит. Надсмиването над "политиците" е добър медиен бизнес, практикуван охотно както от шоумени, така и от други политици. Във все същия този брой на "Атака" виждаме Георги Марков, Евгений Бакърджиев и Бойко Борисов нещо да коментират, от което излиза колко жалки са старите партии (и особено "дясното") и как по един или друг въпрос България има нужда от нещо ново, което може да й го даде… "Атака".

Не го казват направо, но така излиза. Така излиза в резултат на представата за политика, наложена от скечовете в "Шоуто на Слави". Впрочем шоуто на Слави Трифонов охотно работи и с другите източници на сидеровизма, така че в определен смисъл Дългия и Волен са едно и също лице, т.е. две лица на едно и също нещо.

Въпросното нещо бихме могли да определим като вжълтяване. Вжълтяване на религията, вжълтяване на изкуството, вжълтяване на политическия дебат. Понякога това вжълтяване е смешно, друг път - досадно. А понякога става атакуващо жълто.