На 15 юни 1985 терористи от “Хизбула” убиха американският моряк Робърт Стетъм, който беше един от 15-те пътници от полет на авиокомпанията TWA. Терористите бяха отвлекли самолета 17 дни преди това в Атина и принудиха пилотът да лети два пъти - до Бейрут и Алжир.

Единият от убийците, Мохамед Али Хамади, беше заловен от германските власти през 1987, когато се опита да влезе в страната с куфар експлозиви. Не беше екстрадиран в САЩ, защото в Германия не одобряват смъртното наказание. Хамади беше осъден на доживотен затвор без право на обжалване. Но съществуваше негласно разбирателство, че ако все пак Хамади бъде освободен, незабавно ще бъде екстрадиран в САЩ, съгласно съответният договор за екстрадиция между двете страни. 

Преди 11 септември 2001 “Хизбула” уби най-много американци. Според “Уол Стрийт Джърнъл” терористи от тази “организация” обучават събратята си в Ирак. Наскоро британският премиер Тони Блеър заяви, че терористите в Ирак, използват експлозиви на “Хизбула”.

Въпреки това през декември миналата година Хамади беше тайно освободен от властите в Германия. Осигурена му беше германска охрана и полет до Ливан, където го  посрещнаха двамата му братя, висши функционери от Хизбула. Съвсем ясно е, че Хамади никога няма  да бъде екстрадиран от Ливан, където е считан за герой.

В същото време след дълги преговори,  беше освободена Сузане Остхоф (германка, приела Исляма), която беше отвлечена от терористи в Ирак.

Но това е съвпадение, разбира се! Освен това, както знаем, Германия никога не преговаря с терористи.

И в съседната Австрия се случиха интересни неща. Там, в град Грац преди много години се родил човек на име Арнолд. Той отишъл в Съединените щати, където работил ден и нощ и от обикновен имигрант станал губернатор на Калифорния. Дошло време да подпише смъртната присъда на един масов убиец –  Стенли “Туки” Уилямс.

И не се поколеба да я подпише. Отказа да го помилва, защото след десетки години в затвора, Уилямс продължи да отрича, че е извършил престъпленията и никога не се разкая за тях. И преди всичко заради законите в щата Калифорния.

Ужасени от присъдата и защото са против смъртното наказание, социалдемократите, комунистите и зелените от общинският съвет в Грац решиха името на Арнолд да бъде заличено от градският стадион. Волкер Бек, един от ръководителите на Зелената партия в Германия  определи присъдата като “страхлива”. Европейците, които се противопоставят на  смъртното наказание, но надявам се, уважават законите в други страни, бяха възмутени.

Общинари от Грац предложиха Шварценегер да бъде лишен от австрийско поданство, а стадионът да бъде преименуван на…Туки Уилямс! 

Един от тях, Петер Пилц каза  ред “Гардиън”: “На хората им дойде до гуша от Шварценегер. За нас той извърши държавно престъпление”.

Левият всекидневник светкавично публикува статия с радостното заглавие “Шварценегер изправен пред отмъщение в Австрия заради ‘Туки’”. В България вестник “Монитор” публикува хвалебствена статия за убиецът.

Прибързано.

“За да спестя неудобствата на отговорните политици в Грац, от днес им  отнемам правото  да използват името ми  във връзка с Liebenauer Stadium. От сега нататък по какъвто и да било начин ви забранявам да използвате името ми за реклама на Грац”. Това е част от писмото на губернаторът на Калифорния до кмета на Грац. Към писмото той приложи и върна почетният пръстен на града , даден му през 1999.

Тук общинските съветници от Грац би трявало  да са доволни. Вече могат да кръстят стадионът си на името на Туки Уилямс. Това би трябвало да е добре за туризмът в града. Биха могли да продават шницел “Оуенс” на името на продавача в магазин, една от жертвите  на Туки. А защо не и щрудел “Брукхейвън” по името на мотела, където Уилямс уби тричленно семейство от Тайван, заради сто долара?

Но, странно, кметът на Грац, Зигфрид Нагл  помоли Шварценегер да размисли. Може би защото градът ще загуби милиони от туризъм? За съжаление писмото вече беше в пощата, заедно с пръстена.

Преди няколко дни един австриец ме запита дали ме е срам, че съм гласувал за преизбирането на Буш. Отговорих му, че заедно с 65 милиона американци и аз не се засрамих. После кой знае защо си спомних за всенародните тържества в Австрия през март 1938 заради Аншлуса. И за един милион виенчани, които възторжено приветстваха Хитлер във връзка със същото събитие.

Предполагам, че малцина изпитват срам в Европа, поради горните случки. 

Но понякога аз се срамувам, че съм европеец.