25-01-2006

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

25 януари 2006 14:50

Драги ми Брюкселе

Паралелни репортажи, паралелни светове

Белчо Дончев

 

Драги ми Брюкселе, понеже напоследък непрекъснато ми говорят за теб и май че ще ставаме рода, редно е да се поопознаем. Щото после да няма това-онова, ама аз не знаех, една я мислихме, пък каква стана тя, и други такива. Каквото има-да си го кажем сега.

Брюксел

Моят род може и да е много стар, но не съм съвсем сигурен. Едни казват че началото му е преди много векове, други са заковали 681-ва след Христа, трети пък са сигурни, че никакъв Христос не е имало, и сме се излюпили преди шейсет и кусур години, когато ги е родило Червеното знаме. Така се пее в една тяхна песен. Тия последните не ще ги уплаши смъртта, особено когато умират други, и са си все още на всеки километър.

Мен обаче ме плаши смъртта, и съм си на мястото. Сиреч, не клеча като километричен камък край пътя със шмайзер в ръка. И не консумирам животецът си такъв, какъвто те ме убеждават, че е, ами преминавам през него с отворени очи!

Що ли не се родих сляп…

От баща си и чичовците си знам, че едно време, преди да дойдат тия със шмайзерите, те с теб, Брюкселе, са се познавали добре. Сиреч, когато си им трябвал са идвали при теб, и когато са ти трябвали-си идвал при тях. Може да е вярно, може да са легенди. Защото по една чиста случайност, майка ми ме е родила по времето, когато от Червеното знаме вече са се люпили и множали като скакалци тези, които тогава гордо се наричали с архаичното вече, и малко срамно име-комунисти. Знам, че това много не те интересува, но аз ще ти кажа, че не си прав.

Ти, Брюкселе, си щастлив, защото съдбата те е разминала с тях. Досега! Не ги познаваш. Живееш подредено, рационално, имаш ценности, имаш богатство, имаше култура, имаш и самочувствие. И всичко това го имаш, само защото съдбата не е пожелала да те срещне с тях. Досега! Баща ми и чичовците ми също са имали тези неща. Но аз ги нямам. Защото ги срещнах. И живях, да, целият ми живот е сред тях. Досега. И продължава.

Та мисълта ми е, че ти като нищо ще се окажеш един много наивен и неподготвен човек, не поради глупост, а поради непознаване и поради прекалено самочувствие. Ето затова искам, преди да се сродяваме, да знаеш кои сме ние, кои от нас идват да ни сватосват, и какво те чака.

Значи, ето какво трябва да знаеш. Пък после решавай!

През 1944-та, Червената армия покрила държавицата ни с Червеното знаме. Излюпилите се набързо комунисти за има-няма няколко месеца изпозастреляли, изпозаклали, изпоизбесили и изпозатрили с брадви и колове без съд трийсетина хиляди човека. Предимно богати, имотни, политически грамотни, интелигентни и предприемчиви хора. Останалите две-три хиляди убили законно чрез Народния съд. Всичко, що имало все още малко мозък се скрило в миша дупка и комунистите дошли на власт. Носейки новата прогресивна идея за комунизма. Идеята за комунизма нас не ни интересува, интересува ни практиката му. А практиката е следната:

Най-отгоре стоял Съветският Съюз. Той за нас трябвало да е както слънцето и въздуха за всяко живо същество. Патриотизмът ни трябвало да се измерва със отношението ни към Него…След това идва политбюро на ЦК на БКП. То се дошло от горе, сиреч от към Съветския Съюз. След това идвало Народното Събрание. То се назначавало от ЦК на БКП чрез псевдоизбори. След това идвало Народното Правителство. То се назначавало от Народното Събрание. След това идвалит Областните, Окръжните и Градски комитети на БКП. Те се назначавали от ЦК на БКП. Може да ти е скучно, и да се объркваш малко, но е нужно да го знаеш, щото после ще ти стане ясно защо. След това идват заводски, учреждентски и всякакъв друг вид Първични Партийни Организации, назначавани от по-горните.

Тоест, Червеното знаме покривало не само цялата държава, то било около шията на всеки отделен човек. А си отвориш устата, а се затегне. И тия, дето си отваряли устата намалявали, намалявали…

Сиреч, четиресет и пет години живях при абсолютен, безкомпромисен и затъпяващ контрол. Контролираха се книгите, които чета, филмите, които гледам, религията, която изповядвам, историята, която уча, мечтите, които имам…

Защо ти разказвам всичко това? Не за да се оплаквам. Просто за да ти стане ясно, че тогава цялата държава беше вкарана в Системата и какво аджеба означава Тя.

Системата, създадена от Червеното знаме е проста и изключително ефикасна. Основно и желязно правило в нея е, че този, който не е в Нея няма никакъв шанс. Не е страшно само това, че човекът извън Нея не може да заема ръководни постове, да стане научен работник, не може да се доближи до военна кариера, че не може да дава идеи за настоящето и да планира бъдещето, да придобива имущество. По-страшно е, че миналото, настоящето и бъдещето му се планират и реализират единствено от и чрез Системата. Че тези, които заемат ръководни постове, ръководят научни проекти, оглавяват армията и тайните служби, обучават и възпитават децата му, измислят новините, фалшифицират историята, развращават Църквата, са тези, които се излюпиха от Червеното знаме. Хора жестоки, алчни,хитри и безскрупулни.

Системата беше създадена единствено за да ги обслужва. Те пък можеха да имат това, което имат само, ако обслужват Системата. Колкото си по-послушен и верен, повече получаваш. Усъмниш ли се в нещо, или съвестта ти се поразмърда-мъртъв си. Просто, нали?

 

После нещата се промениха. Рухна държавата Съветски Съюз. Изведнъж стана възможно да дишаме с пълни гърди, оловната плоча над главите ни като че ли се поизмести, появи се надежда. Надеждата, че заедно със Съветския съюз, е рухнала и Системата…

В същото това време Системата започна и осъществи своя Преход. Ето как стана това:

Докато се разиграваха публични фарсове с кръгли маси, президентски избори, митинги, вотове на доверие, палене на партийни домове, сваляне на петолъчки и други такива пластични етюди, Системата подчинена до вчера на ЦК на БКП, криминализира собствените си т.е. парадържавни канали за контрабанда на дрога, пари, оръжие, жива плът, техника, храни и технологии. Създаде мутрите, въоръжи ги с бухалки и ги пусна на светло, за да станат първия символ на демокрацията. Създаде паралелна власт, далеч по-силна от официалната. Тази паралелна власт държеше в ръцете си страхотно оръжие-тайните архиви и тайните служби. Раздаваха се многомилионни кредити. Купуваха се работещи предприятия.  Придобиваха се недвижими имоти. Приватизираха се планини и морета. Лозя и винпроми. Създаваше се Мафия. Строеше се безразборно и вандалски. Създаваха се и фалираха банки. Медиите бяха тотално овладяни и подчинени. Държавицата беше преразпределена.

И всичко това - само вътре в Системата.

Извън Системата мегаломедии обясняваха, че всички са маскари, че демокрацията е беззаконие, че чалгата е изкуство, че дясното е зло бясно куче, а  лявото-добрата надежда за България, че…всъщност, извън Системата царяха умишлено създадени и умело поддържани хаос, объркване, безпомощност, бедност, простотия и отчаяние. Сиреч, извън Системата трябваше да се създаде отчаяно, бездушно, бедно и ограбено население, което не само да не може да се противопостави, но дори да вижда в Системата единственият начин на съществуване.

И днес, Брюкселе, когато е дошло време пак да се срещнем след толкоз години, както почти се пее в една наша песен, ти няма да се срещнеш с мен, с такива като мен, защото ние никога не сме били и не сме в Системата.

Ще се срещнеш с нея. Със Системата. Ще се срещнеш с дечицата и внучетата на Червеното знаме, което я създаде. Ще се срещнеш с тия, сред които премина целият ми живот. Но които ти не познаваш. Ще се сращнеш с безочие, безсрамие, двуличие, нахалство, каквито не предполагаш. Дано да не се полъжеш по европейският им вид и лъскави приказки. И като станем роднини, да не вземеш да се повлечеш по акъла им. Защото, ако ще се сродяваме, то е защото ние трябва да станем като вас, а не вие като нас...

Е Брюкселе, аз съм си тук. Оловната плоча пак си е на мястото. Само от време на време я пребоядисват я в жълто, я в тъмнорозово. Половината от фамилиите, които ме управляват, са ми до болка познати от преди няколко десетилетия. За мен нищо не се е променило. Системата е по-силна от всякога. По-рано имаше само един вестник, сега почти всички вестници са нейни. По рано имаше само една телевизия, сега всички телевизии са нейни. По рано ходех на избори, на които нямах избор, сега не гласувам, защото трябва да гласувам за нея. По рано бях отчаян, сега просто нямам надежда. По рано нямах никакъв шанс да забогатея, сега забогатяват само тези, които са в Системата. По-рано се борех за оживяване, сега се питам-има ли смисъл? По-рано слушах съветски песни, сега чалга. Впрочем, ти не знаеш какво е чалга, и те лъжат, че това е народна музика. Кой знае, може пък вече и да са прави…

Та затова ти пиша, Брюкселе, да си наясно с кого се сродяваш.

Иначе сме много хубав народ…

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо