|
|
Ей Богу, недоумявам какво мислят тези наши
народни представители. Хайде, ако да речем на един артист, лекар
или инженер устройството на съдебната система може да не му е
съвсем ясно, но нали в тая пленарна зала е пълно с юристи. При
това професори, доценти, все преподаватели, адвокати. Ами, че те
би трябвало до един да скочат и да се развикат “хей, колеги, не
може така”! Ами пък нали има Висш съдебен съвет. Нали
президентът (да приемем, че и той като историк не ги разбира
много-много тия работи) си има правни съветници. Защо и техните
гласове не се чуват, че така не може. Мистерия ли? Нищо подобно,
българска работа!
Не може държавното обвинение, наречено прокуратура, да е в
състава на съдебната власт.
Просто не може. О да, можело е при бащицата на народите да има
палач на име Вишински, който да командва съдиите какви присъди
да издават. Можело е при Хитлер и Химлер, може и сега при
“любимия ръководител” от Северна Корея другаря Ким Чен Ир, може
и при г-н Кадафи, където всичко е наопаки. Но в държава с
претенциите да е демократична и с пазарна икономика подобно нещо
е недопустимо.
Макар да е дълг на професионалистите в редиците на управлението
да обяснят на средностатистическия българин защо е недопустимо,
при рибешкото им мълчание ще се опитам да го направя аз.
Какво, като институция, представлява прокуратурата в една
демократична държава? Какво представлява наказателният съдебен
процес? Какво значи досъдебно производство?
Прокурорът е адвокат на държавата. Само толкова и нищо повече.
Главният прокурор е главен адвокат на държавата. Той оглавява
адвокатската кантора на държавата, в която работят определен
брой подчинени му в йерархията на кантората адвокати на
държавата. Като такива, служебно задължение на всичките тези
адвокати на държавата е да противодействат на престъпността,
като пращат на съд извършителите на доказани престъпления и в
съдебната зала, от името на държавата, да поддържат обвинението.
Как пращат на съд? Като преценяват резултата от работата на
следствените органи, т.е. на полицаи и следователи, от гледна
точка на събраните от тях доказателства. Разбира се, и те
участват в това “досъдебно производство” в качеството си на
по-висш държавен орган. Как поддържат обвинението? Ако преценят,
че със събраните данни могат да защитят успешно обвинителната си
кауза, написват обвинителния акт и го внасят в съда. Сиреч
работа на изпълнителната власт е да лови престъпниците и да
докаже вината им в съда. Оттам нататък съдебният процес протича
въз основата на един железно бетониран принцип:
равнопоставеност на обвинение и защита при арбитърската роля на
съда.
С
една дума адвокатът на защитата (който е частно лице) и
адвокатът на държавата (т.е. прокурорът, който е на заплата) се
изправят пред съдията (т.е. реферът, който също е на заплата, но
от независимата съдебна власт) и използват всичките си
професионални умения, ерудиция, красноречие и пр., за да
спечелят състезанието. В едни страни пледират пред жури от
съдебни заседатели, които решават въпроса за виновността само с
“да” или “не”, а размера на наказанието определя съдията; в
други няма жури и двамата пледират пред съдията, който решава и
вината, и наказанието.
Как
може да има равнопоставеност между обвинение и защита, ако
прокурорът е част от съдебната система? Ако е пак “магистрат”,
само че обвинител? Ако в качеството си на такъв той пледира
своята кауза пред съда,
значи пледира пред самия себе си!
Е,
как е възможно юристите в демократична България да толерират
един толкова недопустим конфликт на интереси! Явно обаче е
възможно и обяснението се налага от само себе си. Толерират го,
защото едни от юристите са учили наказателно право според
критериите на Вишински и точно те, на които нежно им викат
консерватори, все още държат важни лостове в ръцете си и с нокти
и зъби се борят срещу всякаква радикална реформа на съдебната
власт, която би сложила нещата на местата им.
Такава очевидно е истината, но няма кой да я признае. Прибавете
и ограниченията, изразени в срокове и проценти, които се отнасят
до анахронизма Велико народно събрание, затапващи всеки опит да
се осъвремени структурата на трите демократични власти чрез
изменения и допълнения в конституцията (изготвена, разбира се,
под доминиращия през 1991. комунистически мироглед) и ще ви
стане ясно къде сме. Когато комунистите чуят за промени в
досегашната или за съвсем нова конституция, сякаш им се бърка в
очите. Но с кърпеж на основния закон, каквото се опитват сега да
направят, нищо няма да се получи. Колкото с кърпежа на дупките
се оправиха пътищата.
Текстът е отпечатан и в "Про и Анти" |
