|
От Министерството на образованието и науката изтече
приятната новина, че 2006 г. е обявена за “Година на
електронното обучение”. Министър доц. д-р Даниел
Вълчев дори представи в медиите създадените първи
български виртуални учебници за средния курс.
Новината е приятна, защото поставя
страна ни в редицата на европейските държави,
разработващи хита на съвременното образование,
т.нар.
e-learning
(и-лърнинг).
И у нас напоследък терминът придобива все по-голяма
гражданственост. Негови синоними са електронно
обучение, електронно учене, виртуално обучение.
Новината е приятна и затова, защото тази е една от
магистралните задачи на реформата в българското
образование и наука и за закъснение в тази област не
можем да бъдем упрекнати от Европейската комисия.
Виртуалната мобилност се разглежда в модерните
образователни системи като съвременна алтернатива на
реалната мобилност. Това ще рече, че имайки
възможност да сърфира в Интернет, българският ученик
има възможност да получава огромна информация в
зависимост от насочеността на интересите си. Или, по
просто казано, ако ученичката Марийка от Смолян,
която учи в 7 клас и е добра математичка, с помощта
на добрата си учителка по математика тя би могла да
търси връзка и се консултира с учител от
Математическата гимназия в София. Или ученик от
гимназията с добър английски език може да се свърже
с някой от предпочитаните университети – у нас или в
чужбина и да избере онази специалност, която според
него е най-подходящата във връзка с интересите
му.Това, което семейството често пъти не може да
даде дори като съвет, може да го даде училището.
Вече – в много по-широк мащаб – и българското. И
няма никакво значение, че разработените електронни
учебници в момента са само за горния курс.
Електронният портал ще се разширява по-нататък като
проблематика и обхват.
Защо казах, че електронното или
виртуалното обучение е хитът на съвременното
обучение? В момента тече Европейска програма за
студенти и преподаватели “Да бъдеш мобилен”(BEING
MOBILE)
с времетраене ноември 2005 – декември 2007, която
има за цел да разпространи виртуалната мобилност в
рамките на учене през целия живот – като
допълнително средство за обучение на студенти или
само като виртуално обучение. Координатор по този
проект е
EUROPACE
http://www.europace.org/aboutus/index.html.
В някои от университетите на България
вече има разработени модели за подкрепа на
e-learning
и идеята за виртуален университет.
През последните години усилено се работи в тази
посока.
За да не бъда обаче упрекната, че
пренебрегвам някои български университети, за да
рекламирам други, ще направя лек завой и ще посоча
като пример един европейски университет, а именно -
Виенския университет и по-скоро неговия
e-Learning
Center,
който предлага на обучаемите информация и
консултиране в сферата на
e-learning
–
http://elearningcenter.univie.ac.at.
Центърът е стартирал през 2003 г. в рамките на
Центъра за проекти за развитие на образованието,
който е в обсега на дейността на заместник ректора
по международните въпроси. Основният акцент е
интегриране на новите медии в обучението. Самата
стратегия, развита в това направление, носи
наименованието “Нови медии в обучението на
Университета във Виена”, вж.
http://www.univie.ac.at/lehrentwicklung.
В Центъра може да се получи обхватна
информация в смисъл на дидактика и технически
въпроси за всичко, което университетът предлага като
квалификации и подкрепа в очертаната област. В
различните рубрики се посочени: мисията,
стратегиите, дидактиката, подкрепата и
е-компетенциите, които развива обучението,
обучителната платформа, различните проекти, форумът
“Нови медии”, е-Европа, е-Болонски процес, новини в
областта на е-learning,
инициативи, документация от печата. Има и функция за
търсене. Посочват се е-learning-сценариите,
т.е. комбинацията от:
1/ е-презентацията
и
2/
онлайн-фазите в обучението.
Има
възможност за абонамент, който редовно да информира
за новостите в
e-learning.
Платформата за е-обучение във Виенския университет
може да бъде намерена в сайта:
http://www.univie.ac.at/ZID/elearning-webct.
Тук може да се прочете за онлайн-подкрепата на
редовното обучение. Има и инфо за студентите за
регистъра на редовните семинари, както и за учащите
се в рамките на учене през целия живот –
www.data.univie.ac.at/kurs/elv
.
Информация за техническите въпроси към платформата
за обучение може да бъде намерена в уебсайта
www.univie.ac.at/ZID/elearning
или
да се използва мейл –
elearning.zid@univie.ac.at.
Важна принципна особеност на
виртуалното обучение е сценарият на провеждането му
в две фази – на електронната презентация и
по-нататъшната онлайн-фаза. По време на е-презентацията
се създава психологическата атмосфера на бъдещата
съвместна работа между преподавател и студенти.
По-нататък, в онлайн-фазата те се срещат като
приятели, които съвместно дискутират обсъжданата
тема.
Виртуалната лекция за студенти се
различава от традиционната. Тя е значително
по-кратка, но е прорязана от линкове към сайтове, от
които може да се почерпи значително повече
информация съобразно личните интереси на студента.
Тя не включва само текст, в нея има и картинка, и
посочените по-горе линкове. Кореспонденцията между
студентите и преподавателя често пъти включват и
емотикони, най-вече
‘усмихнато
човече’
с цел поддържане на позитивната нагласа и близка
социална дистанция за въвличане на студента в
равноправни отношения с преподавателя. Празник като
Коледа например може да предизвика “снабдяването” на
текущата лекция с елхово клонче и др. трикове за
създаване на близост. Моментът е психологически.
Виртуалното обучение мощно експлоатира позитивната
емоция, която имат най-вече младите хора към
електронната техника и новите технологии. Обичайна
практика е лекцията да завършва с оценка на самата
лекция и нейното интегриране в лекционния курс,
както и времетраене за подготовка на студента,
оценка на лекцията и, забележете, оценка на
преподавателя и препоръки към него! И всичко това -
с цел оптимизиране на курса.
Виртуалното обучение е организирано в
модули, например магистърска програма включва три
модула от по шест курса. Виртуалният курс съдържа
обикновено 12 лекционни теми, снабден е с рубрики
като:
1/ въпроси и задачи,
2/текстове за упражнение,
3/ литература,
4/ линкове,
5/глосар за обяснение на непознатите
термини,
6/ възможност за включване към
електронен тълковен речник – обикновено в програмите
за чужденци,
7/ оценка на курса. Връзката с
преподавателя след първата фаза на презентацията е
онлайн – чрез мейла, който се предпочита от повечето
студенти или чрез разговор в чат-рума.
Предвид началната фаза на виртуалното
обучение у нас би било добре не само учителите, но и
университетските преподаватели да преминават курс по
e-learning,
за да проиграят метода на работа и бъдат по-успешни
в собствените си разработки. Призивът
BEING MOBILE
трябва да стане и ще стане наше ежедневие. Убедена
съм в това |
