справедлив. Той назовава открито постигнатото до момента и не изолира силните страни на развитието ви. Но същевременно е разбираемо остро критичен относно области, в които предстои огромна работа, за да се извършат необходимите и очаквани от ЕС реформи. Намирам доклада за много реалистичен, той не се стреми да кашира недъзите на политиката ви, нито прави печалба от негативите ви в услуга на определени среди в ЕС, които са срещу по-нататъшно разширение. От него се чете ясно, че България е направила категорични крачки напред, но се вижда, че те съвсем не са достатъчни. Той е професионално съставен и предлага конструктивна критика.

В края на октомври присъствахте на политически разговори в София. Какво констатирахте на място?

- За нас стана отчетливо намерението и на новото българско правителство да осъществи влизането на страната ви в ЕС на 1 януари 2007 г. Но за нас, либералите в ЕС, е по-важно да видим не обещания и формално декларирана добра воля, а конкретно изпълнение на поставените от ЕС мащаби. Конкретни реформи липсват, и то в критични области - в съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност, либерализирането на пазара, развиването на средния бизнес, етническите, гражданските и религиозните права и свободи. Това статукво ни безпокои сериозно.

Станахте известен с думите: "Либералите ще подкрепят винаги България по пътя й към ЕС. Но България още не е стигнала финала. Необходими са реформи, тъй като положителният резултат от гласуването на Европарламента през пролетта на 2005 г. не е гаранция за нищо, не е билет за безплатно пътуване.” Разчитаме ли все още на подкрепата на либералите в ЕС?

- Разбира се, България може да разчита на пълната ни подкрепа, особено ако и ние видим, че можем да разчитаме на реални реформи, а не на празни обещания. Един поет ангажимент задължително трябва да бъде последван от реални политически дела, за да добие смисъл, тежест и плътност.

За нас беше учудващо и ние не се съгласихме с аргументите на вашето правителство, че до септември то не можа да излъчи експерти в Националния съвет за етнически и демографски въпроси въпреки помощта и указанията от страна на ЕС. По подобен начин и практическото приложение на рамковата програма за интеграция на ромите беше блокирано с бюрокрация и хаос.

Тук изобщо не става въпрос за сложни неща, с които правителството ви да не може да се справи, напротив, то е длъжно да поеме задълженията си, както и всички кандидатки, вече членки на ЕС, при аналогични проблеми. Ние не смятаме да толерираме подобна политическа и икономическа безотговорност.

Виждате ли опасност за приемането ни през 2007 г.?

- Да. Комисията може да предложи още със следващия доклад отлагане на приема ви. Някои си мислят: "Това не е толкова важно, става дума за една година, 2008 г. ще сме вътре при всички случаи." Това е грешна презумпция, защото ако не са изпълнени условията, и за 2008 не може да имате подобни очаквания. Още повече че предстои ратифицирането на договора в някои страни, една от които е Германия, където през последните месеци новините от и за България бяха подчертано негативни.

Ето ви някои примери: В деня, в който излезе докладът, стана ясно, че в София на открита улица посред бял ден е извършено поредното убийство на мафията, в Германия е открадната кола, която не се връща на собственика, а е незаконно присвоена от българските служби на реда и е дадена за лична употреба на служители от българската съдебна система. В немската преса през същата седмица се появи статия за документ, който разобличавал връзки на български политици с организираната престъпност - всичко това създаде само за дни такъв напрегнат обществен климат в Германия, в който депутатите от Бундестага трябваше да се оправдават пред своите избиратели защо изобщо ще дадат гласовете си за, а не срещу приемането на България в ЕС.

Според ваша реч страната е атрактивна за инвеститорите, а същевременно наблягате на корупцията като препятствие за икономическото развитие. Ваши колеги виждат паралели с Италия: икономически растеж и същевременно корупция по всички етажи на властта и преди всичко в съдебната система, проблеми с мафията и слаб икономически и социално западнал юг. Валидни ли са подобни сравнения?

- Такъв аргумент не е валиден по няколко причини. Първо, Италия е една от страните, основали ЕС. Второ, България ще бъде оценявана единствено по постигнатото от нея, а не в сравнение с негативите на друга страна. Аз настоявам от самото начало за това и съм против модела на тандема България-Румъния. Двете страни трябва да се разглеждат самостоятелно. Успях да наложа това отношение в Европарламента - това е либерално отношение, то гарантира реална оценка. Затова подобни сравнения с негативите на който и да било са деструктивни.

Предупреждавахте многократно българското правителство да ускори реформите, същевременно казвате, че никой не очаква чудеса от България. Кои начални резултати ЕС може да приеме за достатъчни?

- Ясно е, че съдебната система не може да бъде реформирана за една нощ, нито че ромите могат за месеци да се интегрират. Тези, а и други реформи се нуждаят от години, за да дадат резултат. Конкретните стъпки обаче, едно добре обмислено начало на необходимите реформи ще гарантират добри резултати. Подходът е важен, както и правилното разбиране за процесите. Това помага да се вземат правилните решения, така че да няма прахосване на средства и персонал.

Другото е необходимостта от реформи в правния регламент при защитата правата на производителите и потребителите, авторските права. Особено наблягаме на изискванията за ветеринарен контрол и хигиена. Важни въпроси остават регионалната политика за създаване на стегнати административни структури, които по общини да използват по предназначение фондовете. Както и създаването на общински финансов мениджмънт, който да доведе до гарантирано самоуправление на общините и до контрол над изразходваните средства. Така се създава прозрачност, а данъците и фондовите средства отиват по предназначение в конкретната община за конкретни нужди. Т.е. те не хранят излишна бюрокрация, а добре ръководени общини няма да носят на гърба си финансово зле ръководените или цели обществени сектори. Стратегическа задача остава и въпросът с външните граници на ЕС.

Как реагираха българските ви партньори, когато казахте, че “направени на хартия обещания не могат да се продават на ЕС за реформи”?

- От българска страна официално имаше потвърждение на тази моя констатация. Очаквам при следващия доклад да видя до какво е довело това съгласие с позицията ми. Очакваме да видим направени ли са реформите, за които българското правителство пое ангажимент.

ЕС има да разрешава сложни вътрешни проблеми. Доколко те оказват влияние върху кандидатките?

- Вярно е, че ЕС все по-отчетливо се занимава със своите структури, за да ги направи функционални. Приемът на България съвпадна с този напрегнат момент. Един от копенхагенските критерии е гарантиране способността на ЕС да осъществява европейската интеграция без оглед на предстоящ нов прием, както е случаят с вашата страна. Без конституция цялата отговорност остава върху страната кандидат да направи всичко, така че да изпълни този критерий и да не възпрепятства ЕС.

Естония ли е идеалният модел за прехода?

- Естония е успешна по три причини и може да служи за пример на България. Първо, тя направи радикална крачка, като изолира всички комунистически функционери от властта. Естония много бързо консолидира вътрешната си политика, като гарантира политически и партиен плурализъм, либерализира икономиката по учебниците на класическите теоретици. Естонските правителства създадоха традиция да се ориентират по модели, които са функционални и дават резултат, да се сдобиват с международни партньори, които да ги подкрепят. Естония не търсеше кой да я носи, а кой да я подпомага да развие собствена държавност, икономика и обществено-политическа система. Естония разви най-добрия модел - суверенна, просперираща правова държава с либерализиран пазар и равноправен международен партньор.

Либерализирането на пазара и изграждането на правова държава е необходимост и единствен шанс за България. Естония може да послужи за пример: страната е сред 10-те в света с призови пазарни икономики (7 място). България е много назад (64 място) и при последния сравнителен доклад получи най-лошите оценки за своята политика и съдебна система, които затрудняват и икономическите процеси. Това всъщност са темите, които търпят критика и в докладите на ЕС.