Новата политикономическа формула: пари - партия - пари прим. Стопанската политика диктува стъпките в тангото на политиците.

Навремето в комунистическите вузове учеха студентите, че политиката е концентриран израз на икономиката. Определението е на Ленин - лидера на болшевиките в Русия.

Сега живеем в епохата на демокрацията. Но това не означава, че марксистът не е бил прав. Както по света обвързват петрола с напрежението в Близкия и Средния изток, така и в България икономиката диктува политическата игра.

Кръшната "ръченица", която отскоро се играе на обществената сцена у нас - с нови партийни образувания, с префасониране на старите, всъщност се ражда не само от желанието на една или друга личност за властта. Този набиращ темпо танц е продиктуван от стопанската ситуация у нас.

В преддверието на криза?

Въпреки всички оптимистични нотки на анализаторите българското стопанство твърдо държи последното място в Европа и на Балканите - изключвайки албанското.

• Редица финансови показатели вървят от зле на по-зле: дългът расте до астрономически величини, макар че се води основно на частните фирми, ножицата между стойностите на износа и вноса вече заприлича на пълен шпагат, лека-полека се увеличават несъбираемите кредити...

• Вътрешното потребление, което е основен показател за стопанското здраве на една страна, има отчайващо ниски стойности. Закъснява технологичното обновление, защото само 19% от Брутния вътрешен продукт (твърде нисък по размер) се отделят за тези цели.

• Здравната каса е в технически фалит. Пенсионната реформа също все по-силно куцука, макар че е подпряна на патерицата на бюджета. Дребният бизнес вегетира, а средният среща редица трудности и е стагнирал в развитието си.

• Това са онези прояви на предхождащата буря, които тревожат икономистите. Гражданите също могат да я забележат - по опразващите им се стремително джобове, по нарастващите непрекъснато сметки и плащания. Сигурно и хазната не цъфти, щом опря до смяна на автомобилните номера - това ще є донесе към 180 млн. лева.

• Накъде върви страната, показва един дребен, но съществен детайл. Веригата "Метро", която върти между една трета и една четвърт от стокооборота на дребно в страната, от две години е на загуба. Когато немците стъпиха в България, те бяха на печалба. Уж стопанството се е развило, уж доходите са пораснали, а оборотите спадат!

Изводите всеки може да си ги направи сам.

Циклите

Учените отдава са ги формулирали като правило - има цикли на икономически растеж, след които следват цикли на застой и рецесия, завършваща твърде често с криза. Някои са едногодишни, други - действат по-дълго, а трети са направо дълголетни. Такива са циклите на Леонтиев, за чието откриване той получи Нобелова награда.

България бе във фазата на рецесията при Живков, в криза - в първите години на демокрацията, в оживление - след Виденов, в застой - при царя. Както се вижда, всеки такъв стопански етап си има своето политическо огледало и своя политически носител. Затова и политическите игри у нас се редуваха като цикли - толкова неотменими, каквито са например климатичните сезони.
Още със старта на пазарните промени и свободата тези закони влязоха в действие. Някъде под масата - може би на Кръглата през 1990 или зад кулисите на политическия театър, бяха написани и правилата, с които да се спазват.

Тогава цикълът бе прост: първо бе червеният Луканов, после - синият Филип Димитров, след него - неутралният Беров, а накрая - червеният Виденов. Сега сме в края на същата спирала - след аления Жан дойде тъмносиният Командир, след него - неутралният цар Симеон, а днес управлява червен лидер.

Кръговратът на парите

Вероятно цикълът би могъл да се повтаря безкрайно, ако не беше едно обстоятелство.

Ключовото звено в него е онова на видимо "неутралния". Той е крехкото равновесие между двете страни на баланса. Първо едните взимат, после - другите, а накрая се търси "модус вивенди"-то, за да не експлодира сблъсъкът на тези интереси като ядрена бомба, помитаща докрай страната. Такава е и днешната коалиция.

На практика се оказа, че икономическо-политическият цикъл у нас не е нищо друго освен лицемерието на скритото счетоводство - подобна на онова в тефтера на мутрите: "взел", "дали ми"... Защото на мястото на старите политикономически формули от времето на англичанина Адам Смит в България бе измислена и приложена нова - онази, която може би ще ни спъне на прага за Европа.

В науката ръстът на икономиката, капитала и индивидуалните богатства се представя най-общо като "пари - пари прим". В родната действителност уравнението е по-различно - "пари - партия - пари прим".

Ето кое кара нашите властници да дават мило и драго, за да пипнат волана на общественото кормило. Мечтата им, ако не се докопат до него, е да държат някоя ръчка или поне бутон на арматурното табло...

Това е първата причина за наплодилите се напоследък партии - от стряскащата еснафите "Атака" до ласкаещата патриотите ГЕРБ на Бойко Борисов. Ситуацията "точ в точ" възпроизвежда зората на демокрацията. Щом се разбра, че ще има заеми от МВФ, Световната банка, европейските банки, помощи от чужбина и пр. "екстри", щом тръгнаха реформите, то мигом се нароиха партии, люспи и мравки - толкова много, че продължават да се възпроизвеждат дори сега.
Властовата рулетка

Втората причина е далеч по-сериозна.

В България е формирано онова стопанско статукво, което облагодетелства както политическия елит, така и стоящата зад него олигархия. Всъщност циклите на икономическото развитие и мащабите на ограбването на народа точно съвпадат с циклите на политическите рокади. Те са лъскавата опаковка на съдържанието - тя се мени според нуждите, но отдолу както винаги вместо бонбони има предимно мухлясъл хляб.

Ако обаче ни приемат в европейското семейство, то този цикъл спира да се "върти" - вместо него ще действа онзи от Брюксел.

Елитът отново ще стане излишен. След две кризи сините и червените залози на масата са изтъркани и непечеливши. Затова новата игра на политическото казино е да накара 8-те му милиона клиенти да залагат вместо на цветове - на числа. Онези, които са стъпвали в игралните зали, знаят, че в рулетката числата са носители и на цветовете.

Добре е известно, че казиното винаги печели, докато клиентите му програмирано губят. В този смисъл с новите числа - партии, властниците се опитват да запазят играта, дори и политико-икономическият цикъл да се промени. За тях "Риен не ва плю" - край на залозите, е повече от гибелно. При една очаквана нестабилност в страната, ако тя се създаде и продължи по-дълго от полезното и необходимото за елита, то собствените му богатства ще се обезценят, а собствената му власт ще се девалвира като възможности стойности за присвояване.

Драматургията

Драматургията на този цикъл игра е по Чехов. Според него, ако на стената има пушка в първото действие на драмата, в последното тя задължително гърми. Лошото обаче е, че реквизитът не достига - червените и сините патрони вече са дефектни, пък и публиката е наясно с действието.

А щом драматургията е изчерпана на идеи, тя се обогатява и компенсира чрез нови герои. Но след Любен Беров компетентните професори се изтъркаха като стара грамофонна плоча. След величествения Симеон други горди и аристократични герои на прехода не останаха. На учения може да се прости липсата на здрава ръка, на аристократа - неумението му да управлява. Но и двамата чудесно изпълниха ролята си на "неутралния", без обаче да могат да я повторят. Както не могат да повторят своите роли и всички упражнявали се досега властници от двете страни на "барикадата".

Ето защо на бял свят се пръкнаха и ще се плодят нови "неутрални" партийни образувания. Те не са нито десни, нито леви, както се счита. Те са институциите, бранещи статуквото - както го направиха ученият и Кобурггота. Волен Сидеров си поиска национализацията, свойствена за социализма, Генерала - силната държава, чийто апотеоз бе при тоталитаризма.

Така те и познатите ни партийни сили отново ни връщат към началото на стопанско-политическия цикъл, стартирал при социализма. Връщат ни към онова програмирано развъртване на топчето в политическата рулетка, което навремето обрече нацията.