Програмата на СДС, представена на ХVІ-та национална конференция трябваше да очертае както проблемите пред организацията, така и пътищата за тяхното решаване. Тя беше съставена от новосформираните експертни съвети на СДС, за чието създаване заслугата е безспорно на новия председател Петър Стоянов. Като политически произхождащ от Клубовете за демокрация, той пренесе и в СДС практиката на работа с организирани групи от изтъкнати специалисти в различни области на знанието. Така политическата дейност се поставя на компетентна експертна основа.

Програмата очертава голяма част от проблемите и то най-важните. Начините за тяхното решаване, за съжаление, бяха незаслужено недооценени със зададеното още при нейното съставяне пренебрегване на необходимата конкретност.

Независимо от това, програмата отговаря на един съществен въпрос – каква партия трябва да бъде Съюзът на Демократичните Сили, за да е адекватен на проблемите на страната. И на този въпрос отговорът на авторитетни специалисти е ясен – СДС трябва да бъда дясна партия.

Пътищата за осъществяване на дясна политика са отдавна известни и са успешна практика в редица страни. Тук въпроси няма. Големият проблем пред нас е политически. Защото в България съзнателно убедени в необходимостта от провеждане на дясна политика са не повече от десетина процента от гласоподавателите. И това са тези, които като сума подкрепят на изборите десните формации. В началото на промените десницата събираше огромен процент от гласовете, защото вотът беше „против” дискредитираното управление на БКП, „за” демокрация, но не и точно за дясна политика. Днес, когато алтернативата пред избирателите  е не тоталитаризъм или демокрация а лява или дясна политика, десетте процента за десницата са изглежда очакваното за страна с недостатъчна политическа култура и нисък стандарт на живот като България. В такава страна първосигналното желание на избирателите е погрешно схващаната като социализъм социална политика.

Разковничето за решаване на проблема изрече на конференцията един млад човек с необременено от политическите съперничества съзнание – Мартин Димитров. „Истински социалната политика е дясната политика и ние трябва да убедим избирателите в това!” Че дясното е истински социалното, ние - дясно мислещите, сме отдавна убедени. Искам обаче, да акцентирам върху втората част на това изказване – действително голямата задача пред десницата, ако иска наистина да и бъде възложена отговорността за съдбата на България е да убеди мнозинството от хората в тази азбучна истина. Ако пренебрегнем тази задача, по нищо няма да се отличаваме от онези, които са слепи за проблемите и са осъдени да тъпчат на едно място.

Механизмът, по който идеите достигат до хората, е също отдавна известен. Той беше пределно ясно описан още в средата на 20 век от Фридрих Хайек. В обществото господстват тези идеи, които се застъпват от интелектуалците. Внушаването на идеите в масовото съзнание става не от техните автори, а от онези, които Хайек нарича „професионални прекупвачи на идеи”, вменявайки им във вина широкото разпространение на социалистическата доктрина в западния свят. Това е именно интелигенцията и особено журналистите като съществена част от нея. Топката днес е отново в тяхното поле.

За лансиране на дясното бяха пропуснати няколко златни възможности. Първата (не по време) беше поставянето на акцента, както преди конференцията така и на самата конференция, върху дискусия на устава, а не на дясната програма. Дебат по десните ценности щеше да предизвика неминуемо широк отзвук в медиите поради интереса към конференцията.

Другата, не пропусната, а проиграна възможност беше съсипването на ежедневника „Демокрация” с тезата, че в съвременния свят нямало партийни вестници. Грешката беше и в това, че той не беше схващан като дясно издание. В това отношение „Демокрация днес” със своите икономически страници поставя едно отлично начало сред масовите вестници. Пионери (за съжаление не като масови медии) в това отношение са в. „Капитал” и електронния сайт „Още Инфо”, който непрекъснато публикува материалите на Института за пазарна икономика. Социалният аспект на дясното обаче, се губи сред статии, които изясняват чисто икономически проблеми.

Не бива да забравяме, че междуличностните отношения, които днес отблъскват голяма част от избирателите, са все пак конюнктурно явление. Те ще отминат и като основно действащ фактор  ще остане отношението към дясното. Поради това, голямата задача пред всички дясно мислещи интелектуалци е да пропагандират социалния аспект на дясното. Да обясняват защо то единствено води до реално повишаване на стандарта на живот, да изтъкват примера на страните с дясно управление. Това е днес дългът пред нашата интелигенция. Ако истината за социалния роля на дясното не стане достояние на мнозинството от избирателите, страната ни няма шанс за по-добро бъдеще.