След като Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол поиска от одиторите си мнение по въпроса (виж новината тук!) , екип на портал «Европа»си задава два основни въпроса, които все още не са получили отговор, който да удовлетворява данъкоплатците:

1. Защо Шимон Шевес е участвал в обществената поръчка с офшорка, а не с Rabin, Sheves, Lipkin-Shashak & Birger (RSLB Partners Ink.) – фирма, с която българските правителства са работили неведнъж?

2. В случай, че договорът е прекратен по взаимно съгласие, не е ли постъпило  МВнР прекалено либерално към нередовния изпълнител...? 

МВНР изглежда досега не е имало практика някой да се отказва от сключен вече договор по ЗОП. МВНР досега не е губило дело, заведено от обжалващ резултати от конкурс за обществена поръчка.

Може би договорът между МВнР и I J International Ink е действал за кратко - от датата на сключване до датата, на която се получава писменото желание за оттегляне от страна на изпълнителя Шимон Шевес.

Другата хипотеза е, че договорът между МВнР и I J International Ink може никога да не е влизал в сила, именно защото... липсва свидетелството за съдимост на Шевес (задължителен атрибут за подписване на договор). Според юристи, тази липса може да се приеме и практически като липса на целия фактически състав, който да позволи на договора да влезе в сила. Така че в този смисъл договорът е недействителен и не е влязал реално в сила, макар и да са били положени подписите на Ивайло Калфин и Шимон Шевес на хартиените носители. 

Без оглед на това дали е влизал или не е влизал в сила прекратеният договор, възложителят Калфин не е трябвало да се подписва под договора, при положение, че липсва свидетелство за съдимост на избрания лобист.

Под обществен натиск и в изпълнение на президентски призив, ръководителят на министерството налага административно наказание на шефката на правната дирекция, а шефът на дирекция "Управление на собствеността" си тръгва по взаимно съгласие. Нищо не се случва със заместника на Калфин - Любомир Кючуков, който е бил начело на комисията, избрала Шевес за лобист. Калфин казва, че ще подобрява процедурите в МВнР, но бивши служители в него отчитат, че досега нарушения не са допускани и че системата върви гладко.

Това дава основания да се предполага, че ако има пропуск, той може да се дължи не на недоглеждане, а на настоятелно желание от страна на възложителя, да наеме именно този изпълнител - на принципа "ако мине".

В рамките на парламентарния контрол Калфин направи опит да разшири темата, анонсирайки за редица други лобистки договори, сключвани от неговите предшественици, както и от други ведомства.

Портал ЕВРОПА проучва внимателно данните, а докато ги проучи, се връща към конкретния опит за наемане на лобист, задавайки три конкретни питания от обществен интерес:

1. Щом Шимон Шевес така и не е представил свидетелство за съдимост, МВнР - за да бъде полезно на гражданското общество - може да поиска такова от:
 Израелския върховен съд

- Районният съд в Тел Авив

- Чрез българското посолство в Израел

- ... или най-добре от Портал ЕВРОПА, който разполага с присъдата в оригинал на иврит, и още на Благовещение я предостави на прес-службата на МВнР, за да улесни работата му.

Хипотеза 1: Шевес се е оттеглил, защото не е могъл да изпълни изискването на закона да предостави това свидетелство за съдимост - чл. 47, ал. 6 от Закона за обществените поръчки.

Хипотеза 2: Шевес се е оттеглил, защото е преценил, че общественият отзвук няма да му позволи да си свърши работата.

2. Какво стана с 2 000 лева, които Шевес трябва да е внесъл като гаранция за участие в процедурата, съгласно чл. 61, ал. 1, т. 3 от Закона за обществените поръчки?

- Възложителят ги задържа
- Възложителят ги връща на отказалия се

3. Какво стана със 75 000 лева, на колкото по наши изчисления възлиза гаранцията за изпълнение на сключения договор (5% от стойността на цялата сума по договора)?

- Възложителят ги задържа;

- Възложителят ги връща на отказалия се.

* Дали МВнР следва да задържи гаранцията или да я освободи, зависи от точната хронология на събитията и от това, какво точно пише в заявлението за спиране на този договор. Зависи и от механизма на прекратяване на договора.

Хипотеза 1: Възложителят трябва да задържи гаранцията за участие в процедурата за възлагане на обществената поръчка, понеже едната страна на практика не е изпълнила задълженията си за представяне на съответните документи преди подписване на договора.

Хипотеза 2: Договорът е влязъл в сила, изпълнителят е представил определената гаранция за изпълнение (5% от общата стойност) и отношенията при отказ за изпълнение на ангажиментите по договора се регламентират от самия договор – предвидените неустойки за  неизпълнение на ангажиментите.

Освен в случая на прекратяване по взаимно съгласие.

В случай, че договора е прекратен по взаимно съгласие, очевидно МВнР е постъпило прекалено либерално към нередовния изпълнител.

Практически възложителят не трябва да задържа гаранцията, защото страните са съгласни за прекратяване на договора, без никоя от тях да има претенции към другата, включително финансови. Така че гаранцията би трябвало да бъде освободена.