19-04-2006

Благодаря на Христо Тодев за безценното съдействие!

ЧАСТ І: "ТИРН" – ЩО Е ТО?

Има една болест, която шеговито наричам "скална болест" – т.е. да обичаш безмълвните послания, които излъчват каменните съоръжения, построени от хората преди поне 30 века. Тази болест ме порази през 2003, когато в Странджа за пръв път видях мегалитни старини. После се убедих, че такива старини са пръснати доста щедро из нашите земи. Оттогава не само че не се поправям, ами с удоволствие все повече затъвам в тази болест, която предлага прекрасни приключения на духа!

По стандартната дефиниция мегалитите са съоръжения, изградени от един или няколко големи и грубо обработени каменни блока през бронзовата епоха или дори преди нея, но при всички положения преди новото летоброене. Биват менхири, кромлехи и долмени.

Има ги на много места по света, ама никой не ги брои, картотекира и поддържа (освен в Дания, където – както обичаше да казва Шекспир – несъмнено има нещо гнило!). И никой не може точно да докаже кога, как, от кого и за какво са построени.

Дълго не можех да намеря подходящите думи, за да изразя какво най-много ме привлича в тези каменни загадки, докато наскоро прочетох книгата на Волфганг Корн "50 класици – археология" (С 2005) и ми олекна. Ето ги точните му думи:

"Между многото мегалитни строежи Стоунхендж доказва по особено убедителен начин границите на науката археология и открива широк простор за фантазии и спекулации."

Това е!

По-точно не може да се каже!

Към мегалитните и скално-изсечените паметници трябва да се подхожда комбинирано – чрез археологичната наука, чрез анализа на митовете, с помощта на естетиката, с полета на фантазията – и всичко това да премине през сърцето и разума, да се съчетае с добра доза самокритичност, за да не се говорят и пишат определени глупости.

Безменните паметници заслужават такова уважение, кълна се!

Добре, ама тъкмо свикнах със стандартните мегалити (в България има добри образци от трите основни вида), и се натъкнах на още по-странни неща – Трапецовидните Източно-Родопски Ниши!

За тях ще въведа тук съкращението ТИРН - за удобство, както уважаемият г-н Георги Китов назовава своя екип ТЕМП.

Тези нишички са хем прекрасни, хем огромен брой, хем още по-нещастни от мегалитите.

Защо по-нещастни ли? Сега ще обясня.

Ако погледнете което и да е стандартно съвременно изложение на археологията и история на архитектурата, ще се убедите, че мегалитите не се обсъждат сериозно нито в археологията, нито в архитектурата.

Архитектите водят историята на своя предмет от египетските пирамиди и от гръко-римските ордери и строежи с колони и фронтони. Те гледат на мегалитите най-често с пренебрежение, защото нямат усет за красотата им, понеже тя не отговаря на класическите им канони. Повечето архитекти изглежда не чувстват и не обичат скулптурите на великия Хенри Мур, т.е. нямат усет за красотата на абстрактното!
Археолозите не обръщат особено внимание на мегалитите, понеже те се датират много трудно, там почти няма находки за музеите (грънци, гривни и т.н.), а на всичко отгоре никога не е било откривано злато, например. И едно много важно допълнение. В археологията кариера се прави по 2 начина – или чрез сензационни находки, или чрез достатъчно количество публикувани статии. Дори ако някой археолог искрено да желае да изследва нишите, с тях той не може да направи многобройни и ефектни публикации, следователно ... е обречен да не направи никаква научна кариера!

А горките скално изсчени ниши не се включват дори в кръга на мегалитните паметници!

Те са кръгли сираци!

Гаврошчетата на археологията...

А може би точно затова ги обичам? Не знам. Но най-горещо ви съветвам: идете час по-скоро и ги поразгледайте!

Невъобразимо силно преживяване! И дива, и дивна природна красота наоколо!

Долмените са на път да бъдат докрай изтребени от нашите невежи съвременници. Който ги е видял – видял. Признателното българско племе напоследък афишира огромен интерес към своята история, но изобщо не уважава паметниците от други народи. Точно това превръща това племе в аутсайдер.

За разлика от долмените скално изсечените ниши практически са запазени всичките! Не само че са на трудно достъпни места, ами и никаква аванта няма от рушенето – не може да се вземе готов материал за стопански постройки, например!

Съкровища тъдява също няма никакви. Това си е уникалност за днешното ни свирепо задъхано време: културни паметници отпреди 3 000 години стоят практически непокътнати! И така имаме възможност да установим броя им още от времето на създаването, да проследим техническото развитие на сечивата и каменоделската техника и т.н.

В тази първа част на статията ще обясня къде се намират скално изсечени ниши в България и как изглеждат, като ще покажа няколко примерни снимки.

Нишите биват най-често кръгли, правоъгълни и трапецовидни.

Кръгли и правоъгълни има, например, в скалните светилища Кози камък (Беглика) в Западните Родопи [Виж Фиг.1]

и Белинташ (30 км ЮИ от Асеновград) по границата между Западните и Източните Родопи [Виж Фиг.2].

Правоъгълни ниши има сигурно и на Перперикон, ако поразгледаме хълма по-внимателно. Във всеки случай ги видях по скалното светилище до с. Татул.

От една книжка на В.Фол (2000 г.) се убедих, че твърде старинни правоъгълни ниши има по скалите край прочутото светилище в Делфи. Вярвам, че има и другаде – предлагам ви да пътешествате и да ги издирвате сами – така ще обогатим картината с общи усилия!

Но едно е ясно: най-голям брой у нас са ТИРН – вероятно поне 1-2 хиляди! И всичките се намират изключително в Източните Родопи.

Тук показвам само няколко снимки от с. Долно Черковище (до Маджарово) [Фиг.3],

от Глухите камъни (при с. Малко Градище) [Фиг.4] и от околността на каменното светилище Харман-кая (Момчиловградско) [Фиг.5].

Фиг. 4

Фиг. 5

А ако надникнете в сайта rodopimap.hit.bg и погледнете там още в уводната страница препратките към великолепните снимки на Христо Тодев – направо свят ще ви се завие!

Това е разтърсване до дъното на душата!

Ще ви се прииска веднага да потеглите на експедиция, за да изживете тръпката от тази величава тайна.

ТИРН най-често са многобройни върху една скала – от няколко до стотици! Винаги са върху отвесна скална стена, която поне за малко се огрява от слънцето - това определено ги свързва с известното ни от други исторически извори преклонение на древните хора както пред Планината-закрилница, пред Скалата, така и пред животворящото Слънце.

Още не е съвсем ясно с какви сечива са дялани и кога. Но като понатрупате малко опит в общуването с мегалитите и скално изсечените паметници, може да прецените, че става дума наистина за ранна бронзова епоха, преди долмените дори. И тъй като долмените в България по общоприетото мнение се датират в ХІІ-VІІ век пр.Хр., то – според мене – нишите и по-специално ТИРН вероятно са създавани в периода ХV-Х век пр.Хр.

Съвсем подобни има и извън България, но доста наблизо - по северните склонове на свещения хълм с Акропола в Атина [Виж горе вдясно Фиг.6 - Ниши на свещения хълм с Акропола в Атина, но разположени по СЕВЕРНИТЕ)

Следва продължение >>