|
На 3 април комисарят на
Европейския съюз Оли Рен в своя реч пред евродепутатите ги
предупреди, че докладът на Европейската комисия за
присъединяването на България към съюза ще бъде много критичен.
Според Оли Рен борбата с
корупцията е "в начален стадий". В тази толкова съществена
област нищо не било направено и това изисква някои допълнителни
мерки, а дори Европейската комисия може да препоръча да се
отложи приемането на България.
Доскоро изоставащата Румъния сега
е пред нас. Тя се ползва с по-голямо лоби - зад нея плътно стоят
страни като Франция и Италия. Засега зад България никой не стои
твърдо. Може би единствено английската дипломация, макар и зад
кулисите, незримо подкрепя кандидатурата ни.
Но освен това съседите ни са
по-напред от нас в редица области. Докато в София само отнемат
имунитети на депутати и не ги съдят, то в Букурещ под ударите на
Темида попадна цял бивш премиер - Адриан Настасе. Истински
парадокс е, че преди няколко години ние отричахме идеята за
движение в пакет, а сега външният ни министър Ивайло Калфин
отбеляза, че "разделянето на двете страни може да създаде
външнополитически проблеми..."
Докладът на Европейската комисия
за България и Румъния се очаква да бъде публикуван на 16 май.
Въпреки забележките засега тя няма намерение да отлага
приемането на страната ни, заяви Рен пред евродепутатите.
Ключовата дума е "засега". Тя означава, че всички възможни
сценарии, включително и най-неблагоприятните за нас, продължават
да съществуват и са на дневен ред.
По правилник окончателното решение трябва да се вземе през юни.
Обаче вече се чуват гласове, че то може да бъде отложено за края
на годината - октомври-ноември. На запад от нас считат, че това
е инструментариумът, който ще накара България по-активно да
осъществява промените и да не шикалкави - политика, в която ни
подозират.
Според наблюдателите решението за
присъединяването ни ще бъде политическо. С други думи - още не
сме узрели достатъчно, но "висши съображения" налагат
снизхождението.
Тези "висши съображения" не са
нищо друго освен геополитическите разчети. Ако България не
попадне в Евросъюза, се очаква дестабилизация - политическа и
икономическа, не само в нашата страна, а по принципа на доминото
тя ще засегне и целия регион.
Точно на това разчита и родният
политически елит. Той смята, че независимо от успеха или
неуспеха на реформите работата му е в кърпа вързана и европарите
ще потекат като река. Естествено е, че преди всичко става дума
за мънитата - те са единственият реален стимул, който може да
сработи у нас и да придвижи напред промените вместо сегашното им
манкиране.
Понеже пилците се броят наесен,
нищо чудно тези толкова "оптимистични" разчети на българските
управници да се окажат неосъществени.
Причината е в предпазните клаузи,
записани в договора ни с ЕС, както и в редица други правни
механизми. С тях можем да се окажем хем приети, хем напъдени от
Евросъюза, нещо като нищо, ни риба, ни рак.
Най-важната част на договора сочи,
че те могат да бъдат налагани и след сакралната дата 1 януари
2007 или 2008, ако бъдем приети тогава. На практика Европейският
съюз си е оставил вратичка, през която, вместо да ни изхвърли от
организацията си, може елегантно да ни проводи навън! Без за
това да е необходимо някакво гласуване на страните членки -
единствено с помощта на редица ограничителни мерки.
Всъщност истинското членство в
Евросъюза не е въпрос на еднократен акт, а на продължителен
процес на хармонизиране на законодателството, търговската и
индустриалната политика, отварянето на границите и делегиране на
все повече права на Еврокомисията и Европейския парламент.
|
