25-04-2006

Оказа се, че не е чак толкова трудно да се преброят няколко десетки хиляди цитата и да се разбере мястото на България в световната наука. В този форум бяха изнесени данните за отразените в Web of Science български публикации от периода 1996-2005, илюстриращи ефективността на провежданите в България фундаментални и насочено-фундаментални изследвания. Преди това бяха оповестени броя и цитируемостта на публикациите, произхождащи от всеки от 42-та основни института (в природните науки) на БАН за периоада 1990-2005 г. Оказа се, че българската наука не е чак толкова зле. Все пак, близо 20 000 публикации за последните 10 години са индексирани и влезли в световните бази-данни (изпъква нуждата да се публикува в списания с импакт-фактор). България се нарежда на 89-то място всред 150-те публикуващи страни със средна цитируемост на 1 публикация – 4.0 – изпреварваща доста Русия. Цитируемостта на публикациите на повечето от институтите на БАН (но не на всички, за съжаление) се оказа също сравнително добра – 8 институти на БАН имат импакт (средна цитируемост на 1 публикация) над 8, което говори за твърде добро международно ниво.

Същевременно в тази група бяха съобщавани и други данни - за публикационната активност и ефективност на водещи български учени. Оказа се, че измежду родените след 1939 български академици (които би трябвало да са все още активни) трима имат средна цитируемост на 1 публикация под 3, а двама пък нямат дори 5 публикации след 1990 г. Оказа се също, че 12 от новоизбраните през 2004 г член-кореспонденти нямат публикации след 1990, отразени в Web of Science, или имат много малък среден брой ниско цитирани публикации (под 1 цитат на статия). За щастие, избрани са и член-кореспонденти с висока публикационна ефективност. Оказа се, че публикационният импакт (средната цитируемост на 1 публикация) на директорите на 25 института на БАН е значително по-ниска от средната цитируемост на институтите, които те ръководят. (Половината от тези директори не са дори професори/ доктори на науките). Оказа се, най-общо, че българската наука се направлява от неадекватни на нея учени.

Посткомунистическият преход разби академичния консерватизъм и научните школи (доколкото такива съществуваха) Това доведе до масови хабилитации и партизански избори, и изтласка на ръководни постове много учени със съмнителни качества. При раздробена тематика и хаотична, колективистично определяна, научна политика бе дадена научна самостоятелност на всички хабилитирани, а дори и на много нехабилитирани учени. Същевременно, оценката на научните постижения продължи да почива на един некачествен вътрешен peer-review процес.  

При тази ситуация става напълно обяснимо защо ръководителите на българската наука си затваряха очите пред световното публикационно индексиране, натрупване на бази-данни и бурно развитие на наукометрията. Те не желаеха да видят мястото на България в световната наука. Та как да популяризираш обективното наукометрично оценяване като твоите наукометрични показатели са по-ниски от тези на хората, които ръководиш?!

В отчета на БАН за 2004 г думи като публикационна ефективност и цитируемост въобще даже не се споменават. В доклада на националния форум „Науката в България” миналата година председателят на БАН акад. И. Юхновски представя една, почиваща на ‘втора ръка’ информация, полукартина за българската публикационна активност и ефективност. (Признава се ниската активност, а ефективността  неправилно се смесва със „себестойността” на публикационните продукти).

Ръководните български учени не могат да информират българската общественост какво е точно нивото на българската наука в международен план, доколко България допринася за световната наука и каква е ползата от това. А българските данъкоплатци и българската културна общественост искат да имат отговор на тези въпроси. Те не искат да приемат нещата на доверие, а искат да им бъдат обяснени аргументирано, с думи прости.  Те искат да знаят защо се приемат толкова много нови академици и член-кореспонденти, какви са техните научни постижения (обяснени с думи прости), защо бе избран Любен Беров, например. Когато понякога гледат български учени по телевизията (академици, ректори, директори) те биха желали да знаят дали тези хора са известни като учени и извън България, какво, най-общо, са постигнали. Те биха желали да знаят какви са научните постижения на сегашния председател на БАН и дали някой е чувал за него в чужбина...

Съзнаващи собствената си посредственост, много ръководни български учени не могат и не искат да видят, че има по-добри и по-сериозни учени от тях, чиито публикации се четат, цитират и получават признание по света.

Когато едни правят истинска наука, а други само се мъчат да я администрират, резултатите не закъсняват. Специално за БАН - никога тази авторитетна организация не е била толкова отчайващо безпомощна в отношенията си с държавните институции; никога отношението на българското общество не е било толкова негативно. Едва ли някога в историята си БАН е имала по-непопулярен председател.

Сегашният председател на БАН рядко се появява по медиите, никой не го е чул да обясни ясно и убедително защо българската наука се нуждае от повече държавни пари. Той е известен само с майсторството си в административно-бюрократични управленчески игри и с омразата си към българските учени, работещи в чужбина. Никой няма представа каква е неговата публикационна активност и ефективност.     

Аз ще ви я кажа: Към настоящия момент академик Иван Юхновски има, отразени в Web of Science, 34 публикации от 1990 г насам. Върху тях са регистрирани 150 цитата, т.е. 4.4 цитата на статия. Това е точно средната цитируемост на цялата БАН (средната цитируемост на БАН е 4.4, а за цяла България – 4.0).

Е, как искате той да популяризира постиженията на добри учени с цитируемост над 15? А не е да няма такива в българската наука. Те не са на ръководни постове. Само няколко примера:

академик К. Куманов (биохимик) – 19 публикации с 375 цитата; импакт – 19.7;

академик Б. Тенчов (биофизик) – 53 публикации с 889 цитата; импакт – 16.8;

член-кор. Д, Цалев (химик) – 40 публикации с 1174 цитата; импакт – 29.3;

член-кор. П. Кралчевски (физик) – 96 публикации с 2050 цитата; импакт – 21.4;

член-кор. Д. Клисурски (химик) – 84 публикации с 1122 цитата; импакт – 13.4;

член-кор. Е. Хорозов (математик) – 20 публикации с 227 цитата; импакт – 11.4;

член-кор. Д. Кашчиев (химик) – 39 публикации с 626 цитата; импакт -  16.1;

член-кор. И. Пашев (медик) – 14 публикации с 159 цитата; импакт – 11.4;

проф. дхн К. Хаджииванов (химик) – 97 публикации с 1793 цитата; импакт – 18.6;

проф. дмн Р. Лазаров (математик) – 41 публикации с 529 цитата; импакт –12.9

Може да се направи следния генерален извод: В българската наука работят от дълго време способни и съвестни учени. България има адекватен принос към световната наука. Но България има неадекватно управление на своята наука.

Още for the bulgarianscienceproblems – group