01-05-2006

Както много добре знаят неколцината останали условно нормални българи, всеки от нас живее в три космоса. Микрокосмос, Макрокосмос и Мамкамуикосмос. Третият е  вътре в нас и ние сме вътре в него, да е жив и здрав Левски, Бог да го прости, затова да се погаврим с първите два-Микро и Макро такивата.

Според животорегистриращата практика, Микрокосмосът е онази социално-политическа, тъжно-икономическа и психиатрично-психологична среда, в която протича това, което другите наричат “Техният Скапан Живот”, имайки предвид всички други, освен себе си. Микрокосмосът е Макрокосмос на низшия духом. И понеже ние сме нация от низши духом атеистично ориентирани славяно-християни, и понеже комунизмът е наша наднационална мечта, сън, вяра и надежда, затова взаимоотношенията ни с реалния свят стигат своя връх в Митьо Пищова, Слави Трифонов, Тошо Тошев, Сидер Воевода, Азис и Андрей Райчев. Още по-низшите духом и от тях, ако е възможно това, се задоволяват със Станишев, Първанов, Кобурготски, Генерала, и да ме прости Господ-с Масларова. Има и още по-низши, но Бог с тях, из канализацията няма да лазим.

От една съвсем друга страна, Макрокосмосът е оперативната среда, в която преживяват Микрокосмосчетата на всяка отделна славянобългарска биологична единица. Нещо като всеобхватен левичарски Уиндълс за скромния ни посттоталитарен соцтуер. И тук ние сме неми свидетели на паранормални, да не кажа параболоични, свръхестествени факти и явления.

…Скромното и твърде ограничено в творческо отношение Микрокосмосче на Тошо Тошев, преминало през капитализаторната Школа на Мегаломедията труд, изведнъж се превръща във Макрокосмос за всички скромни и твърде ограничени в творческо отношение журналистонаподобяващи и само донякъде грамотно пишещи хорица. Нещо повече, този Макрокосмос се превръща в цел, мерило и мечта за всички скромни и ограничени в творческо отношение поносимо грамотни хорица от двата основни пола, и от междинните им също. И ето къде, защо  и как изведнъж, никому ненужни и обществено вредни микрокосмосчета изсветляват рано сутрин джамджиево или до късни нощи валерият абсолютно велево в Макрокосмосът на войнстващото бездарие…

…Нескромното и абсолютно неограниченото в творческото си безсилие, щедро  надареното във височина на тялото, но деликатно спестено в широчина на духа микроскопично Микрокосмосче, наричано Шоуто на Слави, този апотеоз на простащина, бездарие и безсилие, повече от десет години създава Макрокосмос, за всички, за които знаенето на петдесет не особено мръсни, но загадъчно и гръмогласно изречени пред камерата думи, трите възрожденски и трийсетината дивашко-чалгаджийски песни са таванът на интелектуалните им мечти. Където всичко се казва и доказва единствено чрез простотия, а  се знае, че всичко на този свят е измеримо освен нея, простотията. Макрокосмосът Шоуто на Слави, пред който ние не сваляме шапки само за да не лъснат голото ни теме, голата ни простотия и голият ни задник…

Наукообразните Микрокосмосчета на Мира Янова, Кънчо Стойчев, Андрей Райчев, тези висши пилоти в сферата на елементарните  логорейни манипулации с онези невинни човешки души, от умовете на които предишните двама са отнели вярата, смисъла и разума, за да бъде създаден там Макрокосмосът на политическата чалга, науконаподобаващото бръщолевене и фалшивите  аргументи убиващи всичко нормално…

Да споменавам ли за ченгесарското Микрокосмосче Доган, създало икономическа империя, паралелна държава, по-мощна и по-жестока от уж истинската? Или за абсолютното микрокосмосче Първанов, този срам за българския дух, по-срамен от когото е само Станишев-официалните представители на една полукриминална и полуполитическа формация, нямаща нищо общо с българската традиция и история…узурпирали по изключително кървав начин тази наша история и превърнали държавните ни институции в придатък и продължение на съветските и великоруски интереси? Едно полулегално и полувоенно формирование, което през цялото си кърваво съществуване няма нито едно смегчаващо вината му обстоятелство. Което нито за миг не е било българско. Не е било национално. Не е било патриотично. Не е било социално. Не е било нормално. Това съветизирано Микрокосмосче, което вече шейсет и две години определя Макрокосмосът на нашето съществуване. На нашата мизерия. На нашата страхлива бездуховност. На нашата нацоинална безсмисленост.

Този псевдосоциален, псевдосоциалистически, псевдобългарски Макрокосмос е единствената преграда пред българската нация в неистовото ни и като че ли вече невъзможно желание да станем нормална държава.

Не знам дали знаете, но нормална държава не се създава от нормални управляващи. Процесът е точно обратен. Нормалните граждани на една държава са тия, които не допускат ненормални управляващи. Сиреч-между нормалността на гражданите и нормалността на държавата има пряка и директна зависимост.

Време е да се обърна към единствения, с когото имам право да говоря-моя нищожен Микрокосмос. Вярно е, че всеки човек е един безкраен и неуписуем свят. Вярно е, че с всеки човек умира една вселена. Но също така е вярно, че животът на всеки отделен човек е безсмислен без живота на хората около него. Още по-вярно е, че след смъртта си всеки човек оставя на другите важните, значими, и отнася със себе си само личните, следователно маловажни за останалите хора неща. Поне така ми казва моят Микрокосмос. Този мой гаден Микрокосмос не ми позволява безхаберно да вервам на Кобургготски и нищото наречено НДСВ. Този мой безкомпромисен Микрокосмос получава гадене при героичните напъни на Генерала да се прави на Бат Геройко, и направо повръща при вида на Волен Сидеров.

Защото моят Микрокосмос може да е нищожен, никому ненужен, освен на мен, безинтересен и наивен за останалите, но е истински, и не може да приеме за нормални фалшивите и комуноидни псевдодемократични, чалгаджийски и ченгесарски Макрокосмоси, в които искат да ме принудят да трепя дните си един по един. А на мен всеки ден ми е скъп. Всеки ден ми е единствен. Всеки ден ми се случват неща, които никога вече няма да се случат нито на мен, нито на някой друг. Аз обичам дните си и си ги искам. Аз съм единственият, който може да им вдъхне живот. Не ги давам на никого и не ги заменям с нищо.

Останалото е комунизъм. Сиреч, Мамкамуикосмос…Нещо като Лопе де Вега, както казал руснакът, кръстил колхозът си така с аргумента-“Не знам какво значи, но ми звучи красиво. Като “Йоб твою мать!”