Бяхме по Лазерица неколцина приятели в копривщенския ресторант "Под старата круша", когато възникна идеята да емигрираме. Необяснимо е да ни дойде на акъл такова нещо в този чудесен български град, но идеятане е чужда за мнозинството от населението в страната България.

Самата круша е много стара. Според доста противоречивите сведения от местните жители - някъде към 200-300-годишна, а може и повече. Класическият способ за измерване на подобни гигантски дървета е да се установи колко души могат да обгърнат дънера му, като се държат един друг ръка за ръка. Този емпиричен подход не беше приложен поради заетост - разразилия се спор в каква посока да емигрираме. Дискусията подхвана Петко, който си хареса Таити. Изложи следните аргументи, физиците по професия, по образование или по сърце и душа изслушаха::

Островната група е разположена в прекрасна климатична зона, където температурата е постоянна - 24-28 градуса по Целзий, докоолкото е известно всеки ден вали, ама за кратко, дъждът е топъл и дето се вика можеш да си сложиш шампоан в косата и така да се измъкнеш от хватката на местната топлофикация, каквато май няма, а отгоре на всичко наоколо се разхождат красиви островитянки, чието одеяние се изчерпва с по един два венеца от цветя.

Бъдещият крал на Таити Петко. Той се появи внезапно насред рожденния ден на Хихи като предводител на тричленка - асистиран от двамата си вицекрале. Троицата бяха в тениски, на които отпред пише "Tahiti", целите в цветни венци. Носеха на опонента си Любо тениска, на която не пишеше нищо.

Вицекрал Белчо	Вицекрал Хихи

На което Любо Данчев контрира, че да, всичко това е така, но на островите Западна Самоа човек има да разположение всичко това плюс американско законодателство, което гарантира свобода и защита на човешките права.

Намеси се Маргото, която информира смаяните кандидат-емигранти, че на Западна Самоа цари пуритански деспотизъм. Няма нуди плажове и дори е забранена публичната поява на жените топлес. Което тутакси наля вода в мелницата на Петко. Любо информира присъстващите, че островите Западна Самоа не са един или два. Може да се избере някой безлюден, където да се установи по-либерален режим на плажуване по местно законодателство. Хихи обаче съобрази, че нямаме работа на безлюден остров някъде си в Тихия океан, понеже безлюдността му означава еднозначно отсъствие на островитянки.

И Любо бе принуден да признае правотата на тезата, защитавана така страстно и информирано от неговите опоненти.

Любо е вече велик везир - седнал предано редом със своя бъдещ крал	Цялото бъдеще партийно и държавно ръководство на Таити сред свои бъдещи поданици

Разработката на проекта продължи. Най-съществените решения по неговото изпълнение бяха взети, когато Хихи навърши 30-40 или малко повече години. Тогава Петко - като автор на идеята бе безусловно избран за бъдещ крал на Таити. Любо прояви интерес като какви ще се явяват в бъдещото кралство двамата най-убедени привърженици на каузата. Крал Петко без колебание посочи Белчо Дончев и Хихи. При така създадениите обстоятелства Любо попита кой ще е велик везир ли там, премиер или ако главен секретар на кралството. Длъжността се оказа за момента вакантна и бе връчена благословно на опонента, който бе кандисал да не се емигрира в Западна Самоа, щом там няма подходящо разсъблечеви островитянки.

След като сформира екипа си, крал Петко покани него и добре забавлявалите се свидетели на диспута в копривщенския ресторант "Под старата круша", където възникна цялата шантава идея. И там да се разгърне разработката на плана за колонизацията на Таити в близките няколко или повече години.