Като изключим старата политическа емиграция всички симпатизанти на в. “Парижки вести” и “Про&Анти”, както и бургазките литературни среди, многократно са чували за г-н Тончо Карабулков. Един от първите политически емигранти, той е и един от най-дейните. В последната си книга той казва, че е не е съвсем млад, но и че скоро няма да бъде твърде стар за да пише и да бъде активен.

Миналата седмица г-н Карабулков представи първия си документален филм, озаглавен “Справка”. Хвърляше се на очи сред присъстващите отсъствието на някои будни емигранти и симпатизанти на България, които предпочитат да се подмазват на силните на деня. Въпреки това киносалонът на гражданското сдружение за авторски права Scam Velasqez беше препълнен.

Филмът е заснет когато вече беше излязла на бял свят книгата му “Моето досие на “изменник на родината””. След като авторът е бил вече получил неколкостотин страници от досието си, той се опитва да събере останалите части. Навсякъде обаче му казват, че не може. Бойко Борисов отказва. Председателят на 6-то районно управление (издател на най-четените вестници в България) тръби, че трябва да се прости на комунистите, така, както те не простиха на никого дори и за най-малката предвоенна нападка срещу тях. Нищо ново под слънцето: Кумчо вълчо учи добрите овчици на прошка, за да може да продължава да си хапва крехко месце. Нищо, че никой не иска да го убива, а само да го накаже със затвор и отстраняване от политиката.

Ключът за целия филм се съдържа в остроумната заключителна забележка на бивш лагерист от Белене, когато той цитира анонимен поет, умрял в същия лагер. Човекът още през 1956 г. е мечтаел България да се присъедини към Западна Европа, но сега няма кой да се сети за него. Напротив, неговите мъчители и тяхната партия, за която черевените бабички продължават да събират членски внос (без да са усетили съществена промяна в нея!), днес уж водят преговори за по-бързото ни присъединяване към обединена Европа, сякаш не бяха те онези, които ни държаха в изолация от цивилизования свят и всячески се мъчеха да  забавят приобщаването ни към него.

Едно е сигурно: филмът надали ще бъде допуснат до Българската национална телевизия. Дали ще постигне достатъчен ефект ако бъде излъчен по някоя кабеларка ?