Може да останем без структурните фондове и земеделските субсидии

Според наблюдателите и политолозите отлагането на датата на пълноправното членство на България в нова Европа е чисто политически въпрос, докато приемането ни обаче с включване на някои от предпазните клаузи се превръща в много сериозен проблем за управлението на страната.

Въпреки всички успокоителни слова истинската картина на случилото се във вторник, когато се обяви докладът, е една: ЕС ни отправи паричен ултиматум, като заплаши с финансов мораториум върху помощите си.

Факт е, че в договора за присъединяването ни фигурира клауза, че ограниченията могат да се налагат до 3 години след приема ни, а след това е възможно и процедура за блокиране на участието ни в Евросъюза.

Хем вътре, хем навън!

Затова България е в положението на неканен гост, който може и да прекрачи през вратата, обаче няма да му позволят да седне на софрата.

От гледна точка на икономиката вариантът с непълноценно членство е най-лошият възможен сценарий. Защото всяко ръководене на държавите трябва да преследва и да се оценява основно по развитието на бизнеса и повишаването на жизненото равнище на населението. В това е и истинският смисъл на усилията на страната ни да бъде член на ЕС, който е най-голямото стопанско обединение в света.
В доклада на Европейската комисия истинският акцент пада точно върху икономиката, а евентуални ограничения пред пълноправното ни участие в обединена Европа засягат предимно нея. Така възниква опасността да се превърнем в нещо като втора категория участник в Евросъюза, който е белязан със звездите му, обаче без да го греят лъчите им.

Защо?

Например налагането на предпазна клауза в областта на правораздаването е повече от ясен сигнал към световните инвеститори за това, че у нас капиталовложенията им са незащитени. Това ще намали паричния поток от външни средства към България, което незабавно ще се отрази на платежния баланс и съответно ще доведе по повишаване на нивото на инфлацията и безработицата.

Такава оценка ще смъкне и кредитния рейтинг на страната. Той от своя страна ще оскъпи заемите, които теглят фирмите и гражданите. Хем едновременно ще се поизпразнят джобовете ни, хем ще се задържат покупките на стоки и услуги, което ще забави темповете на икономическото развитие.

ържавата също взима кредити. По-високата им цена - лихва, иска повече пари. В крайна сметка средствата за тях бюджетът ще вземе от други свои пера - от образованието, здравеопазването, сигурността, субсидиите за общините и др.

Цената на предупрежденията - милиарди евро

В икономическата част на доклада на комисарите фигурират три червени "картона" - създаване на съответната интегрирана система за администрация и контрол в земеделието и на условия за събиране и обработка на животински субпродукти, както и засилване на финансовия контрол върху структурните и кохезионните фондове.

Ако в първите две не постигнем прогрес, най-вероятно ще ни лишат от ползването на селскостопанските фондове. За три години общата им стойност е около 1.5 милиарда евро. След това всяка година тези пари ще се увеличават с по 5 на сто. Без тези средства земеделието ни ще изостане в развитието си и няма да може да бъде конкурентоспособно на европейското. Накратко: българският домат ще продължи да е по-скъп, отколкото италианският или гръцкият, по-скъп дори от турския, макар че съседите дълги години няма да са членки на Евросъюза.
Най-голямата опасност обаче е вероятността да се спре достъпът ни до структурните и кохезионните фондове заради ширещата се у нас корупция. Те са около 1 милиард евро годишно и са предназначени както за развитието на отделни региони, общини и отрасли, така и за модернизирането на инфраструктурата (пътища, жп транспорт, летища, пристанища, водоснабдяване, съобщения и т. н.).
Но дори и да не се прекрати достъпът до тях официално, Брюксел си е оставил вратичка да не харчи пари като подарък на родните мафиоти и крадци с вратовръзки. Парите ще се заделят от родните републикански бюджети, а в средата на всяка следваща година евроекспертите ще проверяват разхода им и ще го одобряват или отхвърлят. На теория могат да обявят всеки изхарчен цент за отишъл не "по предназначение" и да не ни го преведат!

Според премиера Сергей Станишев правилата и фондовете на Европа са среда и средство за политика. Той смята, че с тях за първи път от началото на прехода България ще разполага с ресурси, които позволяват формиране и постигане на стратегически, а не на тактически цели.

Обаче блокажът им ще означава не само провал на амбицията за такава политика, а и нов, допълнителен разход на средства. По правилата освен финансови права и облаги страната ни има и задължения към Евросъюза. Една от тях е евровноската.
Тя се изчислява на около 1.24 на сто от Брутния вътрешен продукт на България. За миналата година той беше около 42 милиарда лева. Най-вероятно годишно ще плащаме около 550 милиона лева. От тях около 240 млн. лв. ще бъдат пряката вноска, а останалото идва от митата на границите, облагането на захарта и едно на сто от постъпленията от ДДС.

Нищо чудно орязаното еврочленство да излезе едно скъпо "удоволствие" за присъствие в клуба на богатите, но без дивидентите от това.