26-05-2006

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

25 май 2006 18:005

АЗБУЧНАТА ИСТИНА, или МЕГАЛОМЕДИЙНИЯТ ИМПЕРАТОР И НИЩО ДРУГО

Белчо Дончев

11-ти май – Ден на Светите братя .Кирил и Методий

24-ти май – Ден на българската писменост и култура

 “- Казвам се Буки......

................................ ”

Аз преразказвам:

Той се казва Буки. На Буки му е конфортно. Интересува се от  истината. С истината винаги се живее леко. Тя е една за Буки и се нарича: Мегаломедийният Император и нищо друго. На Буки му е жал за Императора. Защото Той си няма своя истина. Той си има само своята лъжа  Жан, Иван и Другите. Лъжата винаги е множествена. Трудно е да я обхванеш, а още по-трудно е да я превърнеш в истина. Но Императорът  знае!....Не, Императорът  може!!....Не, не, Императорът трябва!!!

Мегаломедийният Император  никога не е бил никой. Още съвсем мъничък, той вече е бил Кадър.

Не е необходимо Кадърът да е кадърен.

Кадърът трябва да е Кáдърен .

Защото Кадри решают всë!

На Императора много отдавна са му казали коя е неговата лъжа. Той е израстнал с нея. Той е ял и пил с нея. Той е спал с нея. Тя го храни и облича.  Затова Той разбира от лъжи. Той знае какво да прави с лъжата. Той не знае какво да прави с Истината. Когато Той срещне Истина, тутакси я превръща в лъжа. И се успокоява. Истината е непозната на Императора. Истината го изнервя. Единствената истина, която може да понесе     е - че е Мегаломедиен Император. Тази истина иска да му подари Буки.  Колкото и да е неприятна!

 

Буки обича  Мегаломедийния и неговата лъжа  Жан, Иван и Другите! Как нежно и с любов пише той там за Мама Роза – Винената царица, която пустосвайки “.....неправдите в синьо и калпавата мъжественост на Фил Димитров...., го дарява ( Него разбира се, не Фил) с “..... каса  “Джони Уокър”, няколко каси вино - бяло и червено – и купчина чанти. Сакчета - хубави, лъскави, с ципчета........”.  Императорът не пише, че това става по времето, когато плебсът палеше огньове вечер пред гастронома на ЦУМ, за да доживее до тристата грама кремвирши и кофичка кисело мляко на другата сутрин. Той не пише, че по това време  откраднаха спестяванията на Аз, Буки, Веди, Глаголи и цялата останала кирилица и методиевица също. Той не пише, че част от тези откраднати от българската Аз-Бука спестявания са вътре в кашоните  с уиски, вино  и купчината чанти (лъскави, с ципчета), поднесени му като дар. Защото това е Истина, а за Истината и Императора  вече се разбрахме. Но за сметка на това пък как жестоко, окончателно и изключително интелигентно смачква той Фил(?) Димитров, сравнявайки го с прочетете сами: “...Независимо от текста на дипломатическата табела върху витрината му експонатът Фил   си се сплескваше като безсмислен фалос, останал без кръв, лишен и от партийни батерии...” 

Съвършено!!! Страхотно!!! Суперхард!!! Суперсофт!!!

Евалла Мегало, аферим Императоре, ашколсун Нищо друго!!! Машалла!!!  Когато на някой не му стиска да си мери акъла с някого, си мери пишката! Фалосът, с извинение.............

...................................

Защо всички обичат Мегаломедийният Император? Защо Буки приема неговата лъжа като своя и единствена истина? Защо, бе джанъм?

Защото Той никога не лъже!  Защото Той създава един друг, паралелен, измислен в подземията  свят, в който лъжата става истина, свят, в който Буки може да чете мръсотии за министри, простотии за президенти, дитирамби за дегенерати, презентации на престъпници, за разчленяване на членове и съвокупности от съвокуплявания. Свят, в който единственият авторитет – Мегаломедийната Лъжа, се превръща в градивна и движещата истина  на измисленото общество, измислената справедливост и измислената демокрация. Свят, в който омразата, простотията, завистта, насилието, безочието, безсрамието, безнаказаността, егоцентризмът, демагогията, измамата, бездуховността са тухлички от Храма на Истината на Мегаломедийният Император и нишо друго! Свят, в който да бъдеш искрен е непознато, да бъдеш честен е смешно, да бъдеш интелигентен е ненужно, да бъдеш достоен е глупаво, да бъдеш патриот е престъпно, да имаш мнение е недопустимо, да имаш приятели е лукс, а да мислиш е опасно. Свят, който наивно си мислехме, че сме разрушили окончателно и безвъзвратно, но който все по-осезаемо затяга примката си около шиите ни, става все по нахален и грачещ със своя Слави, все по-жесток и безжалостен със своята мафия, все по противен и отблъскващ със своята чалга, все по-жалък и бутафорен със своите цар и министри , все по-силен със кукловодите си и Оная Стогодишната, свят все по-удобен и приятен за Кадрите и все по-неразбираем  и чужд за кадърните. И въобще не става дума за емоции……

Въобще не става дума за емоции. Мегаломедийният Император, и Някакви други  просто си изпълняват възложената задача.  Задачата им естествено е изключително секретна, преди изпълнение да се изгори, глътне и /или/ удави в логореята на Андрей  Райчев, и тя е следната: На власт може да дойде Симеон, на власт може да дойде Самуил, на власт може да дойде Василий Българоубиец, и ако се наложи дори Жорж, но Буки никога не трябва да спира да вярва, че лъжата на Императора - Жан, Иван, и Другите  е неговата, на Буки, единствена и свята Истина – Истината на Мегаломедийният Император и нищо друго !!!

……………………………

“- Казвам се Веди…..

………………………….”

Аз пак преразказвам:

Той се казва Веди. Не че Истината е нещо фатално за него, но лъжата го дразни.Все пак има малко опит, не е първата буква в Аз-Буки-то. Би искал да е малко по-назад, или по-напред, но  Животът го е поставил точно тук. Животът е единственото нещо, срещу което живият човек не може да рита. Глупаво е да искаш да си се родил по-рано, не по-малко глупаво е да искаш да си се родил по-късно. Желязната истина е , че всеки се ражда навреме. Няма избор, няма база за сравнение. Четете Трудовак !

Веди също чете Трудовак. Вече близо четиринадесет години той чете само Истината на Мегаломедийният Император и нищо друго.  Следователно Веди знае със смазваща сигурност, че всичко е в ръцете на други сили, че всички , които управляват неговото ежедневие са маскари и мошеници, Веди не вярва на никого, не гласува за никого, Веди с ужасяваща точност знае, че от него нищо не зависи, Веди се чувства нищожество, умира от страх, няма собствено мнение, Веди така и не разбира - дали да се чувства щастлив, че е живял по времето на Враг Омразен, когато Нещо се случи, дали да се гръмне, че се е случил по времето на Истината –Мегаломедийният Император и нищо друго, или да му е все тая.

Но на Веди отчайващо му се иска да вярва, че все пак нещо в този шибан живот зависи от него.

Веди е наивник и Императорът го знае.

В това е силата на Императора!

Колко хубаво би било, ако Веди знаеше, че между Истината на Мегаломедийният Император и Каквото и да е там друго  от една страна, и България от друга страна, няма нищо общо.

Но рано или късно Веди ще разбере, че между него, Веди, и България, няма разлика.

В това е силата на Веди!

………………………………

“- Аз се казвам Глаголи…..

………………………….”

Много ми дойде. Глаголи да се оправя сам...

Казвам се Аз.

Макар и първа в Аз-Буки-то, не съм дошла нито случайно, нито отникъде на този свят. Това важи и за всички останали буквички. Поколения мъдри и учени хора са създавали прадедите ни, дедите ни, родителите ни. Мислели са, че чрез нас ще съумеят по някакъв естествен начин да предадат знанията и уменията си на идващите след тях . Но въпреки всички усилия, въпреки че всичко изглеждало правилно, в края на краищата се получавало или някакъв нищо не значещ звук, или беззвучна тишина.  Защото всеки работел в самота и създавал някаква си своя буква.

Тогава един Добър Мъдрец прозрял пътя. Събрал всички букви, и те се превърнали в Писменост. Писмеността дала възможност на хората да създават култура, наука,  знания, информация, приятелство, история, настояще и бъдеще. Но това е само светлата страна на Писмеността…..

Срещу всеки Добър Мъдрец в Живота винаги стои и един Злодей. В мига , в който нашият Злодей зърнал Аз-Буки-то, в главата му притъмняло от убийствената мощ идваща от тъмната страна на Писмеността. С нейна помощ ставало възможно да се унищожават хора, нации, култури, да се променя История, да се профанизира наука, да се измисля информация, да се открадне настоящето и бъдещето на цели поколения, да се създават врагове, и да се властва, да се властва, да се властва……..с цената  само на едната Истина!

От както съществуваме, нас - всички буквички от всички Аз-Буки са ни ползвали  както Мъдреците, така и над нас са властвали Злодеите.  Когато превес са взимали Мъдреците, Злодеите са се свивали  някъде и ръмжейки злобно са чакали да дойде техният час. Случвало се е, макар и много рядко. Много по-често ние сме служили за създаване на измислени, понякога ужасяващи, понякога просто скучни или откровено просташки светове.

Ние, буквичките, може да не знаем нищо нито за Истината, нито за Лъжата. За Живота може да знаем само това, което той скъпернически ни е научил. Ние може да не разбираме- как така може да се вярва в една лъжа и да се лъже в една истина. Но това, мили мои буквички, го разбира Мегаломедийният Император и Никой друг. Днес вие сте изцяло в негова власт. И не е ваша работа да му вярвате или да го обичате! Ваша работа е да му помагате щото всички хора, които го четат, да намразят онези, които Мегаломедийният Император и стоящият над него Злодей им внушава да мразят!  Защото в тази измислена държава трябва да има една измислена истина, в която всички измислени хора трябва да вярват и тя трябва да е – Истината на Мегаломедийният Император и нищо друго!!!

Аз, буквичката Аз, не вярвам в тази истина!  Първо, защото не съм човек, и второ, защото имам собствено  достойнсво. То е заложено в името ми – Аз!

По тази причина, съзнавайки извършеното престъпление срещу Аз-Бучния Закон, моля да бъда изключена от Аз-Бука-та и да бъда заменена с единствената достойна за това нова главна буква-Тош* !  А Аз-Бука-та от днес да се нарича вече Тош-Бука…..

Тош*-не е това, което си мислите. Тош се наричаше финалният сполучлив седми поред удар при игра на стъклени топчета  в двора на Тревненското училище през 1959-та година, след който единствено топчетата на победените стават собственост на победителя. Днес победителите в Тош-играта, така наречените Тошовци, стават собственици на парите, имота, мечтите, и живота на победените. Може би, защото буквичките вече са се предали изцяло на злодеите…може би защото Добрият Мъдрец се е отчаял от нашата човешка глупост и ни е оставил да се задушаваме в нея…не знам…

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо