17 февруари 2004 14:40

[Странджа – Глава 4]

От тракийска към римска античност,

или как египетските богини са заселили Странджа планина

Любомир Цонев

Увертюра

С колегата Д.А. често ходим по планините. Той знае колко обичам да събирам георграфски карти – най-вече с по-едър мащаб; което ми пизволява да катеря баира мислено, после - истински, а накрая да сравня доколко точна е картата. За Витоша, Рила, Пирин, Родопите и Балкана отдавна има твърде добри карти. Но за по-малките планини мисля, че доскоро не са били издавани.

Та през януари 2003 колегата Д.А. ми съобщи, че се е появила прекрасна нова подробна карта на Странджа; но не се продава по магазините и павилионите, а само в софийската квартира на Българо-швейцарската програма за опазване на биоразнообразието. Направих си труда да издиря мястото и се сдобих с картата. Като я видях, направо ахнах: тя е луксозно и качествено издание, физическа карта с пищни тъмно зелени, охрено-жълти и червеникаво кафяви плътни багри; мащабът е невероятен 1 см = 700 м! Струваше ми се, че някъде отвисоко, от космоса, виждам самата Странджа планина.

И веднага реших, че трябва непременно да посетя това приказно красиво място, понеже иначе в живота ми ще остане непростима празнина. Това бе поводът да разровя литературата и да потегля нататък. И съм безкрайно щастлив, че се получи така. Пробвайте и вие! А аз тук се опитвам да предам бегло впечатленията си оттам, понеже те преливат в мене и не ми дават покой.

Споделих намеренията си с друг мой приятел - А.А. Отначало той гледаше малко скептично, но постепенно се запали също като мене. Има и кола, с

Музеят в Малко Търново. Край него стърчи самотен фронтонът от мавзолея-гробница, който е иначе си е в местността Мишкова нива, до самата граница

която реши, че можем да си улесним една обиколка по Странджа – да не

Великолепният фронтон от хероона в местността Мишкова нива, южно от Малко Търново. “За удобство на туристите” фронтонът е донесен в музея в Малко Търново, а хероонът си е останал край границата… Щит, копие и две отворени длани до тях – какво ли е точното им послание?

губим много време за пеши преходи, да видим колкото може повече неща за около една седмица, да речем през пролета. Помъчихме се да съберем туристическа информация, макар че тя е твърде оскъдна или разхвърляна по разни дипляни и малки сайтове. Ето за какви забележителности намерихме информация преди да тръгнем:

- с. Бръшлян (запазени стари къщи – етнографски резерват);

- местност Петрова нива (паметник на Илинденско-Преображенското въстание);

- река Велека (много чиста и красива);

- природният парк Странджа като

цяло (изненадващо голямо растително и животинско разнообразие от редки и защитени видове);

- Малко Търново (2 тракийски гробници – в местностите Пропада и Мишкова нива);

- Качул (великолепна местност на Велека под с. Граматиково);

- с. Българи (нестинарското село);

- с. Кости, резерват Силкосия със странджанска зеленика (великолепен вид рододендрон, защитено растение, у нас вирее само в Странджа и се възприема като символ на планината);

- множество параклисчета, пръснати из планината.

Звучи добре като начало, нали?. Като за едноседмична екскурзия е повече от достатъчно.

Само че колегата А.А. дочул отнякъде една загадъчна история – преди 30-тина години край Малко Търново правили разкопки да търсят гробница на египетска (?!!) принцеса; не е ясно как е завършило всичко това, но един от археолозите – Мутафчиев – лежал в затвор. Моята лична реакция бе крайно скептична, струваше ми се, че има нещо прекалено невероятно в тази история. С една дума – щуротия, небивалица. Тогава не й обърнах достатъчно внимание – и сетне си платих за тази небрежност. Какво да се прави - човек никога не знае какво да очаква от Странджа… Но не можете лесно отсега да се сетите как ще се развие тази сюжетна линия. Ще разберете по-късно!

Пътуването

Първото ми отиване до Малко Търново бе през май 2003. Старите къщи са твърде малко, да речем 4-5, така че главният интерес е археологически. С А.А. искахме да разгледаме тракийската гробница западно от града в местността Пропада. Добре,

Римски некропол в местността Пропада, западно от Малко Търново . цистов гроб

ама попаднахме в Малко Търново по обед. Управата на парка Странджа – празна. Историческият музей – затворен (макар че на табелката няма посочена обедна почивка). Взехме решение: ще търсим гробницата сами. Не сме допускали какво голямо разкарване ще падне. Никой не можа свястно да ни упъти.

Най-напред обиколихме града в безуспешно търсене на сегашното шосе към турската граница, откъдето – според нашата модерна карта (“Природен парк Странджа”, изд. в 2002!) - имало отбивка за гробницата. Лутахме се из тоя малък град, взирахме се и в плана му (какъвто също си носехме), но не би. След половин час спираме на малко барче, пием кафе и барманката ни обяснява: “Трябва да хванете не сегашния път към Турция, а новия, чиито строеж наскоро е почнал.” А го строят с цел големият трафик да не минава през града.

Римска гробница в местността Пропада, западно от МалкоТърново.

Пак поемаме на път. Хващаме новото шосе и караме 15 минути по асфалт, после по трамбован чакъл, стигаме до изоставен булдозер и ... това е краят. Никъде не забелязахме търсената отбивка вдясно. Леле-е-е!

Хайде обратно - пак в началото на града, на бензиностанцията. Там пийват бира и си приказват на една маса 5-6 едри мъжаги с лениви движения и провлачен говор. Питаме – обясняват: за местността Пропада е добре да минем през каменоломната, а отбивката за нея е на 2 км преди града, когато се идва откъм с. Бръшлян. Там имало някакъв стопански двор. Да се пазим и от злите кучета. ОК!

Тръгваме за трети път. Шосето през каменоломната е ужасно, но стигаме споменатия имот. Слизаме от колата и веднага почва кучешки лай. Не виждаме кучетата, но никак не искаме да се занимаваме с тях. А имотът изглежда в момента безлюден. По хайдушки го заобикаляме през гората и попадаме на пътека с мъничка ръждясала табелка “Към гробницата”. Това ни поуспокоява в този горещ и не особено успешен за нас ден. Качваме се нагоре. След 100 метра попадаме на обширен район, пълен с прясно разкопани антични гробове, т.е. попадаме на цял некропол, но не и на истинска тракийска гробница. Видяхме двоен гроб – за съпрузи ли е бил? После комбинация от гроб за възрастен и гроб за дете в една обща могилка... Трудно е да си равнодушен тук. Изпитваме

Тракийската гробница в местността Пропада, западно от Малко Търново. Забележете, че когато са реставрирали покритието, археолозите са допуснали цялото покритие да се крепи от една цепеница!

неудобство да прекрачим празните ями, та ги заобикаляме внимателно – сякаш се боим от бдящите наоколо невидими души на отдавна изчезнали хора... Май не сме християни, а просто суеверни физици от началото на ХХІ век.

По-нагоре в края на некропола попадаме на две по-големи гробници (не обикновени бедни гробове!) с триъгълни фронтони, чиито покрития са били скатни, а не конични. Всичко е градено от монолитни каменни блокове. Вярно, не е една гробница, а са две, но решихме, че целта е постигната, понеже нагоре не се виждаше друго. (После разбрахме, че това са римски гробници на знатни и заможни хора и датират от І-ІІ в.сл. Хр.)

Връщаме се доволни. По обратния път на един разклон вместо да продължим направо през каменоломната, свиваме вдясно и ... излизаме на новостроящото се шосе към границата, откъдето 2 часа по-рано ни бяха упътили да идем до м. Пропада.. Т.е. сега намираме (вече на обратния път) правилното отклонение, по което щяхме да стигнем много по лесно до м. Пропада! Майтап. Просто не сме забелязали отклонението при второто ни отиване към гробницата...

Обядваме в Малко Търново. Бирата е студена, кебапчетата – вкусни. Този път Музеят е отворен. Влизаме и молим на следващия ден да ни заведе човек от музея до втората тракийската гробница в района - на Мишкова нива, която е съвсем

Централното тяло на гробницата в комплекса-хероон в местността Мишкова нива, южно от Малко Търново. На преден план – алеята към входа на гробницата. На заден план – кръглата ограда на комплекса с диаметър към 25 метра.

близо до границата. Обаждат се по телефона на граничната охрана – отговорът е положителен. Уговаряме се на следния ден да бъдем в музея в 9 сутринта. Чудесно! Работата се уреди.

На следния ден се сбогуваме с Бръшлян и потегляме за Малко Търново с безапелационна цел - втората тракийска гробница южно от града, в местността Мишкова нива. Този път пристигаме раничко, около 9 часа. В 10 часа тръгваме с водачката от музея по пътя към граничния пункт. На около 300-400 м от границата оставяме колата, войник прибира личните ни карти, отключва една врата в металната мрежеста ограда и тръгваме по черен горски път сред гъста, но тънкоствола гора – широколиста и иглолистна. Вървим цял час на изток, успоредно на границата,

Схематична реконструкция на комплекса-хероон в местността Мишкова нива, южно от Малко Търново.

т.е. на река Делийска, чийто дол е вдясно, т.е. южно от нас. Наляво, т.е. северно от нас, се издига стръмно връх Голямото Градище (710 в н.в.), където според картата има археологическа находка с “необикновеното” име Градище (в България има най-малко хиляда струтени каменни зидарии, които ги наричат хо този начин).. Водачката ни твърди, че военните не пускат посетители там. По този повод ние с А.А. си помисляме нещо, ама ми е неудобно да ви го кажа.

На Мишкова нива тя ни съобщава, че тукашната тракийска гробница най-напред е била мавзолей на знатен тракийски владетел (V-ІІІ в.пр.Хр. – разцвета на тракийската култура). По-късно е била използвана и от римляните като хероон (гробница на митичен или реално съществуващ жрец или герой - херо). Те са построили наблизо вила, която е обслужвала комплекса от гробница и светилище. Приятна изненада!

Най-напред минаваме през вилата. От вилата е останало много малко: един монолитен каменен праг с две стъпала и суха каменна зидария, висока около 40-50 см, която просто очертава 2 правоъгълни помещения. Единствената старина, която тук привлече вниманието ни, бе неголям каменен жертвеник, издялан красиво от едър каменен блок. Има изящна овална форма и напомня абстрактна скулптура, да речем от Хенри Мур. Да ме простят онези животинки, които са се простили тук с живота си навремето (преди 2000 години), че описвам мястото на екзекуцията им с такива естетически категории. Може би ще обмисля тази ситуация някога, когато имам повече време. Не сега - бързаме към грабницата!

Некрополният комплекс е много по-голям от този в м. Пропада, но каменните блокове, макар и номерирани, не са подредени докрай, така че обектът прави впечатление най-напред със своята занемареност.

В центъра “монументално се възвишава” (трафарет, ама как звучи само) цилиндрична гробница с диаметър към два метра, от едри сивобели грижливо издялани блокове. Била е с коничен купол от няколко плочи, които днес са лежат разхвърляни наоколо. Имала е неголямо преддверие като коридор със скатен покрив. Входът му е бил увенчан от благороден и загадъчно красив фронтон с изображение на кръгъл щит, копие и две отворени към посетителя длани. Днес фронтонът е в музея в Малко Търново. По такъв начин се постигат едновременно две цели: хем онзи ентусиазиран турист, който като нас с А.А. е бил пътя дотук, не може да види фронтона и да го възприеме като част от тази великолепна гробница, хем онзи обичаен посетител, който се ограничава само с това да посети музея в Малко Търново, ще види само фронтона, но изобщо няма да може да си представи от какъв грандиозен ансамбъл е част той…

Българска работа – както казваше един познат. Нейсе.

Гробницата е заобиколена от две мощни концентрични кръгови заграждения (външното с диаметър към 20 метра). Не казвам зидове, понеже между блоковете няма никаква спойка, държи ги само добрата обработка на камъка и тежестта. В краищата на съседните блокове се виждат дупки и канавки – изглежда са били свързвани с железни скоби, за да се укрепи градежът. Запазена е и част от павирана пътека, която е водела към входа с фронтона. Боже, какъв паваж! Блоковете са примерно с размери 0.5 x 0.5 x 0.3 метра! Сякаш сме на Мачу Пикчу в Андите... Усещането за величие и древност е непреодолимо.

Пътят на връщане ни се струва досадно дълъг. Бъбрим с водачката.

И по едно време... По едно време й разказваме за вчерашния си ден и научаваме от нея, че тогава сме видели римски некропол отпреди 1800 години, който включва около 40 скромни цистови гробници и 2 по-значителни гробници със скатни покриви. За да стигнем, обаче, до същинската тракийска гробница, която има коничен купол, е трябвало да се качим още само 300 м нагоре по хълма. Боже-е-е-е! Ние веднага я молим: хайде още днес, като се приберем в града, да ни заведете дотам лично, да не сбъркаме нещо пак! Вече знаем пътя и с колата ще стигнем бързо. Водачката е съгласна. Дано само е съгласна и шефката й в музея...

Шефката бе съгласна! За 15 минути стигнахме стопанския двор и кой знае защо този път нямаше никакви кучета, никакъв лай. За 30-40 мин. отидохме до гробницата, направих снимки и слязохме обратно при колата. Върнахме се в града, почерпихме се тримата с големи сладоледи, оставихме водачката в музея и й благодарихме горещо.

Сега е време да си спомните за случката, която ви разказах в началото на този пътепис. Приятелят ми А.А. още преди да потеглим от София бе поразпитал и беше дочул някаква абсолютно фантасмагорична, невероятна история за разкопки около Мишкова нива, където преди 30-тина години са търсили гробница на египетска принцеса, водени от археолога Мутафчиев. Сега, вече в самото Малко Търново, А.А. реши да подпита уредничката на музея, понеже според нас тя беше възможно най-компетентното лице. Тя отговори сухо, с едно кратко и окончателно изречение: “За това днес не се говори.” Тогава не й обърнах особено внимание – аз самият се съмнявах дълбоко, че може да има нещо вярно в подобни слухове.

През есента обаче, на 06-090-2003 bTV излъчва в рубриката си “bTV-репортери” едно твърде странно предаване. То разказва … (представете си!) … как експедиция, водена от археолога Кръстьо Мутафчиев, по времето на Людмила Живкова търсила гробница на египетската богиня Бастет около връх Градището, южно от Малко Търново, до хероона на Мишкова нива!!!

Така-а-а-а. Я каква излезе тя... Египетска богиня. Или може би самата Нефертити?

Не ми се коментира това предаване, нито ми се ровят кокалите на Людмила Живкова и всичките смахнати “изследователи”, които трошеха нашите пари с нейната благословия. Цялата тази пошлост е в абсолютна дисхармония с величествените останки от тракийското и римското минало по Странджа. А поведението на онзи тип хора заслужава по-скоро вниманието на народопсихолозите и в отделни, но знакови случаи – на психиатрите.

Държах да ви разкажа всичко, както си беше, скъпи читатели, за да ми олекне

Не ми олекна.