|
|
Любослава
Русева,
Българско общество за
индивидуална свобода (БОИС),
"Дневник"
Снощи препих с "Ловешка гроздова"
и сънувах предизборния клип на кандидата за
столичен кмет на обединената десница Стефан
Софиянски:
"Нощ. Студ. Вали сняг. Софиянски,
наметнат с ямурлук, едва гази преспите по бул.
"Раковски", който отново е разкопан, този път не
от "Софийска вода", а от "Топлофикация".
Бездомни кучета хапят кмета със същата стръв, с
която допреди дни самият той бранеше НДСВ и
тезата, че няма нужда от предсрочни избори. Но
Софиянски продължава да върви. Трудно му е,
защото единствено фаровете на концесионерите
"Волф" и "Дитц" разпръскват страшната тъма, а
точно преди опипом да се ориентира къде се пада
? 134, пада в яма и леко си изкълчва крака. Но
Софиянски става и широко се усмихва. Точно в
този момент от сградата на СДС се отваря
прозорец. Надежда проветрява. От прозореца се
подава главата на Любен Дилов-син: "Ето го, бе!
Батеее!". Софиянски разбира, че е стигнал,
въздъхва "Уф, олекна ми!" и пак се усмихва
широко. Влиза в сградата, отмята ямурлука и сяда
край уютно стъкменото от Петър Стоянов огнище,
където Дилов, Борислав Цеков, Михайлова,
Праматарски, Мозер, Боршош и Тошко Добрев вече
греят в джезвета от тазгодишната ракия,
произведена в Поручик Чунчево. "Събрахме се!",
възкликва Антоан Николов с гласа на Джоко Росич.
Компанията се весели. Звънти смях...".
Изкукурига петел и се събудих,
точно когато последен се смееше кандидатът на
обединената левица Стоян Александров.
|
|
|
|
|
|
|
