04-11-2003

Online от 1 юли 2002

 
 

Начало

Архив 2002

Клуб

Фотогалерия

Знание

Документи

Проектът

Правила

Контакт

 

 

4 ноември 2003, 13:30

В СДС е време да си изядат жабетата

 

Любослава Русева,  "Дневник"

"Не съм със Стефан Софиянски, защото ако търсех лесния път, щях да създам и аз поредното икономическо лоби вътре или извън СДС. Каквито продължават да съществуват."

Това каза Надежда Михайлова пред XIII национална конференция на СДС на 10 март 2002, точно час преди да бъде избрана за председател на Съюза на демократичните сили.

"Атакуват ме, защото искам да сваля съмненията за миналото на СДС, част от което е Стефан Софиянски, и за неговото настояще, част от което сме всички ние. Когато оттеглих Пламен Орешарски, аз честно заявих, че няма и не мога да приема тайни договаряния. Няма да превърна битката за София в сделка. Софиянски напусна СДС в най-тежкия момент след загубата на изборите през 2001."

Тези думи отново принадлежат на Надежда Михайлова (датата е 19 юли 2003  и са изречени точно седмица, след като нейният личен фаворит за кандидат-кмет Орешарски беше оттеглен заради "нерегламентирана среща" с Васил Божков, уредена от бившия шеф на Столичния общински съвет Антоан Николов. Поводът г-жа Михайлова да каже това е писмото на Филип Димитров, изпратено от Америка и публикувано във в. "Труд", в което бившият син лидер и бивш министър-председател призова СДС да подкрепи Софиянски, вместо да издига втора кандидатура.

"Днес заставам пред вас не само като председател на СДС, но и като кандидат за кмет на София... Днес е моментът, в който трябва да изпълня своя дълг пред всички, които свързаха мечтите си за по-добър живот с политическата и гражданската енергия на СДС. Защото вярвам, че тази енергия не ни е напуснала. Вярвам, че в София има мнозинство от честни хора, които искат общината да работи за всички и чието мнение политиците не искат да чуят. Това са хора, които искат прозрачно и отговорно управление. Управление, в което водещи са интересите на гражданите."

Ето я Надежда Михайлова и на 4 септември 2003, когато тя, облечена в светлосин костюм, се кандидатира за столичен кмет и отиде да поднася цветя на паметника на Левски. 

"Ето защо като лидер на СДС аз и ръководството на партията призоваваме членовете и симпатизантите на втория кръг на изборите в столицата да спрат с гласа си БСП. Естественият избор между кандидата на БСП и Стефан Софиянски е в полза на Стефан Софиянски."

29 октомври 2003. Костюмът вече е тъмнокафяв, изражението - печално...  Какво ли щеше да говори Надежда Михайлова, ако беше стигнала до балотаж срещу Стефан Софиянски? Пак за прозрачност? За чиста държава, гражданска енергия и прочие али-бали? Сигурно. Както каза Петър Стоянов: "по избори се говори така." "Така" самият той три дни преди втория тур на президентските избори през 2001 излезе с плакат, на който вместо неговата снимка стоеше портретът на Симеон Сакскобургготски заедно с обръщението му "Почтеност, почтеност във всичко" от 6 април същата година. "Така" пак Петър Стоянов каза на 6 септември в Пловдив:

"Не е тайна, че съм подкрепял много от неговите (на Софиянски - бел. ред.) действия, но в политиката има принципи и те са над всякакво приятелство. Моят страх е, че една победа на Софиянски преминава през трупа на СДС и моята седесарска душа никога няма да допусне това".

Месец и половина по-късно Стоянов призова да се подкрепи Софиянски, за да се спре "нереформираната БСП". А Софиянски, да припомним, "спря" нереформираната БСП, като точно в навечерието на президентските избори излезе от СДС с думите "Олекна ми!" и си основа партия. Не заради това, но и благодарение на това държавният глава на България от две години насам не се казва Петър Стоянов. Онзи ден Софиянски се отметна от НДСВ със същата лекота, с която Диляна Грозданова ще се върне на царската депутатска банка, веднага щом отпуската й свърши.

Принципи ли? Ами хайде, щом ще се говори за принципи и морал, всички тези хора поне да се извинят на симпатизантите си, които през последните две години оставиха без политическо представителство и без реален избор. Като начало - ръководството на СДС следва да си подаде оставката. Защото точно то превърна битката за София в сделка и точно по тази причина десният столичен избирател никога не се е чувствал по-омерзен.

Първо. Много хора гласуваха за Надежда Михайлова и общинската листа на СДС на първия тур, защото тя като лидер обеща яснота при взимането на решения и край на отхранената през последните години общинска клиентела. Набързо сформираната "дясна коалиция", която Дилов-син удачно определи като "икономическа", не означава яснота при взимането на решения, нито пък край на спомената клиентела. В новата "икономическа коалиция" има много повече гаранции за запазване на старите схеми (виж стр. 8), отколкото индикации, че далаверата може да секне. Напротив, общинското "обединение вдясно" само циментира статуквото.

Второ. Много хора гласуваха за Надежда Михайлова, понеже бяха не "за" нея, а срещу "чорната" канонада от последните две седмици преди изборите. Те го направиха, не за да защитават Костов, Муравей или Соколов, не защото смятаха, че във фондация "Демокрация" някакви ангели свирят на арфа, а понеже продължаваха да мислят СДС като единствения смислен проект на фона на ендесеветата, бесепетата, депесетата и десетата. Те мислеха думата "принципи" като дума, изпълнена с реално съдържание, и днес са разочаровани от подмяната, която се извърши с гласовете им от първия тур. 

Трето. Много хора искаха и искат да получат разумно обяснение по каква причина "дясното обединение" не се случи преди изборите и защо изобщо трябваше да се стига до дилемата "Софиянски или Александров", при положение че БСП е нереформирана открай време, няма данни да е започнала да се реформира, макар да я приеха в Социнтерна, и заради всичко това представ лява заплаха не само за "десните", а за България и нейните граждани. Кой ще даде това обяснение? Кой ще понесе отговорността, че "десните" започнаха да спират нереформираната БСП така, както руснаците спираха Наполеон през 1812 - като изгориха до основи Москва? И какво изобщо ни говорят за комунисти и нереформираност, като сами погребаха антикомунистическата си кауза, обявявайки я преди цели две години за изчерпана? 

Четвърто. Много хора не приемат и никога няма да се съгласят с това, че "дясно" означава комбинацията от интелектуалците в листата на СДС, шефът на "Софийски имоти" Тошко Добрев с невидимия Антоан Николов, "успешните" общински чиновници в групата на Софиянски, взети заедно под покровителството на Дилов-син, който ни обясняваше, че нямало дясно и ляво сирене. Какво обединява тези хора? Принципи, каузи, идеи, християндемократически ценности? "Суета, вятър...". Затова част от традиционно сините гласоподаватели бяха принудени или да не гласуват на втория тур, или да пуснат бюлетина за Софиянски "със запушен нос", колкото да не видят надвечер нахилените физиономии на Румен Петков, Божидар Димитров и други антропологически загадки. Някои дори напук дадоха гласа си за Стоян Александров по принципа "По-добре червен кмет, когото да псувам, и ясно поемане на отговорността от страна на БСП, отколкото лидер, на когото не вярвам, и аморфно мнозинство, което анонимно консумира властта" (по Бойко Пенчев).

Е, с какви очи вдругиден Надежда Михайлова, Петър Стоянов, Софиянски и сие ще говорят за почтеност и принципи? Как лидерът Михайлова ще продължи да експлоатира темата за клиентелизма и "миналото", превръщайки я по стар навик в личен символен капитал? Кой ще вярва на призивите за спиране на комунистите, когато вдясно цари такова морално крушение? Къде е СДС? Какво е СДС? Кого представлява СДС? Защо в Русе, например, не се наложи да се вадят старите плашила, а Елеонора Николова - да се хвърля на амбразурата? Отговорът е много прост: защото хората видяха, че Елеонора Николова е свестен човек, който върши работа и че зад "дясната коалиция" в случая стоят принципни съгласия по конкретни въпроси. Ако през последната година и половина ръководството на СДС също си вършеше добре работата, Богдана Карадочева щеше да си пее "Дано", вместо да казва "Аз съм седесарка, НО ще гласувам за Софиянски, понеже искам София да остане синя"... Сега обаче е време то, ръководството, да си изяде "жабетата".

Защото от СДС на бездарието, от СДС на статуквото, просто няма нужда.

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо