02-11-2003

Online от 1 юли 2002

 
 

Начало

Архив 2002

Клуб

Фотогалерия

Знание

Документи

Проектът

Правила

Контакт

 

 

2 октомври 2003, 13:15

Българската икономика е едва 64-а в света по конкурентност

Само Румъния е след нас от страните ­ кандидатки за ЕС

 

 

Център за икономическо развитие

Според доклада на Световния икономически форум за глобалната конкурентоспособност нашата страна заема 64-то място в изследването за глобалната конкурентоспособност. В него са изследвани 102 страни, които дават 97.8% от световния брутен национален продукт. Това е на практика цялата световна икономика, каза при представянето му Александър Божков, съпредседател на Центъра за икономическо развитие (ЦИР). За нашата страна партньор на Световния икономически форум е ръководеният от него център.

Докладът се изготвя на базата на две групи от индикатори. Първите са свързани с различни показатели за развитието на икономиката, които се взимат от официални статистически справочници. Втората група от показатели са мненията, свързани с въпроси, които се задават чрез представително изследване на бизнеса в отделните страни, каза Георги Прохаски, също съпредседател на ЦИР. Тази методология е разработена от Световния икономически форум и се прилага от 1989 г. насам. След обобщаване на тези показатели се правят две основни класации.

Конкурентоспособност-та на икономиката

обхваща данните в средносрочен план за стопанството на дадена страна. Вторият индекс, който от тази година се нарича конкурентоспособност на бизнеса, е оценка за конкурентоспособността на компаниите в тези страни С най-конкурентна икономика в света е Финландия. Още шест европейски страни са в първата десетка ­ Швеция заема трето място, Дания е веднага след нея, на седмо място е Швейцария, след нея Исландия и Норвегия. Правят впечатление особено добрите резултати на скандинавските страни в тези класации, те вървят непрекъснато нагоре и вече са ударили тавана, коментира г-н Прохаски. Във втората десетка прави впечатление скокът на Естония от 27-о на 22-ро място. Бившата социалистическа страна се нарежда съвсем близо до най-добрите и развити икономики. Във втората двайсетица е влязла и Латвия. По този начин се потвърждава географската тенденция на доминиране на страните от Севера в конкурентоспособността.

Конкурентност на фирмите

И по този показател малката северна държава е водеща. В първата двайсетица има положително придвижване на френските компании от 15-о на 10-о място и спадане на фирмената конкурентоспособност на австрийските компании от 12-о на 17-о място. Не е за пренебрегване фактът, че и по този индекс отново много добре се представят компаниите от балтийските страни. Латвийските фирми правят скок от 45-о на 29-о място. Подобрява се позицията на гръцките, виетнамските и турските фирми. Нашата страна заема по този показател едно място преди Румъния.

България трудно се катери нагоре

Конкурентоспособността на икономиката, в която България заема 64-то място, се формира от групирането на няколко основни групи показатели. Според показателите, свързани с макроикономическата среда, ние сме на 73-то място. При показателите за стабилност сме още по-назад ­ на 76-а позиция, а при индекса за държавните разходи ­ на 86-о място. Значително по-напред е страната ни по кредитен рейтинг ­ 57-а позиция. По другата група от показатели, които формират конкурентоспособността на икономиката, България заема 62-ра позиция. Според анкетите направени сред българските бизнесмени има спад в корупцията, в същото време ние сме на много задна позиция ­ 92-а по група показатели, показващи договорна дисциплина.

Още една група от показатели формират конкурентоспособността на икономиката. Това е технологичният индекс, по който сме на 63-та позиция.

Достъпът до финансиране все още е проблемен

Световният икономически форум формулира няколко проблемни фактори при правенето на бизнес. На първо място все още се поставя въпросът за достъп до финансиране. Въпреки подобряването на кредитирането от страна на банките българските фирми изпитват огромна нужда от средства и все още не могат да постигнат достатъчно финансиране за своята дейност. На второ място като проблем се поставя данъчната система, но в частта си за работа с нейната администрация. Бюрокрацията, сложността и загубата на време, които бизнесът среща при контактите си с данъчната администрация. След това е поставена корупцията, като по този показател нашата страна не е толкова зле. Неработещата българска администрация е четвъртият проблем според хората от родния бизнес.

Слаба защита за миноритарните акционери

По отношение на фирмената конкурентоспособност България е по-назад ­ на 74-то място. Спрямо 80-те страни, изследвани през миналата година, запазваме същата, 68-а позиция. За сравнение някои страни правят сериозен скок в нивото на конкурентоспособност на фирмите си ­ Латвия се качва от 45-о на 29-о, а Виетнам от 60-о е отишъл на 49-о място. Оценени са още два компонента ­ качеството на бизнессредата и фирмените стратегии, като по-добри за България са резултатите за бизнессредата. При оценка на бизнес средата особено голямо значение имат такива индикатори като възможност за започване на нов бизнес; отсъствие на административни бариери; ефективна защита на конкуренцията и т. н. По отношение на административните бариери България продължава да се движи назад в класирането. Все още ниско се оценява защитата на правата на миноритарните акционери в непубличните компании.

Основните вътрешнофирмени фактори, които влияят върху производителността на компаниите според екипа на Световния икономически форум, са ниво на усъвършенстване на производствените процеси, естество на конкурентните предимства; обучение на персонала и повишаване на квалификацията му; подобряване на качеството на маркетинга.


Макрорамката на Сметка 2004

Според творението на кабинета "Сакскобургготски" приходната част на Бюджет 2004 е 14.416 млрд. лева (38% от БВП), а разходната ­ 14.700 млрд. лв (38.7% от БВП). Дефицитът е 284 млн. лв. (0.7% от БВП) заради кредитиране на по-високия таван на пенсиите ­ 420 лева.

Увеличеният дефицит се дължи и на свиването с 4% на данък печалба ­ от 23.5 на 19.5 на сто. Намаляват разходите по обслужване на външния дълг ­ от 2.4 на 2.1% от БВП. За здравеопазване са заделени 4.3% от БВП срещу 4.0% за тази година, ръст от 15.1 на сто, а за образование 4.2%, или увеличение от 16.3 на сто.

Съдебната власт ще получи с 44% повече пари, а в парламента ще се внесе предложението на Висшия съдебен съвет за бюджет на съдебната власт, който също е по-голям спрямо 2003.

1.330 млрд. лв. ще се инвестират в инфраструктурни проекти, като част от парите осигурява ЕС с предприсъединителните фондове. Правителството ще осигури и 100% от средствата за дейностите "държавна отговорност" от общинските бюджети плюс пълно финансиране на превоза на учители, ученици и наборници.

профсъюзите

Дай милион, дай милион...

Така е викал подир тайния милионер Корейко мнимият слепец Паниковски (виж "Златният телец"). Днес така викат и министрите Шулева и Христова. Синдикатите пък не приемат планираното увеличение на пенсиите с 5.8% и нарастването на работната заплата с 8.5% през 2004 година.
Според КНСБ бюджетът за 2004 година няма да подобри живота на обикновения българин, но това не бива и да се очаква от държавата, след като частният сектор вече храни над 80% от заетите. За тях "актуалните социални императиви" са празна приказка, защото се отнасят само до чиновниците.

контрапунктът на бизнеса...

Издръжката на държавната администрация расте

Първото възражение е принципно: Проектобюджет 2004 г. прекратява тренда за съкращаване на държавните разходи в БВП, алармира БСК. Относителното намаление на преките данъци се компенсира от увеличените държавни такси, придобиващи формата на налози. Това не позволява съществено ограничаване на разходите за издръжка на държавната администрация, за която в Бюджет 2004 г. са предвидени с 1% повече пари.
Тодор Дечев от Съюза за стопанска инициатива протестира срещу вдигането на акциза на пропан-бутана със 100 лв. на тон ­ до 180 евро за тон, което го прави най-скъп в Европа.

вместо заключение
Битката за парите в Бюджет 2004 ще бъде яростна. Различни лобистки интереси ще натискат в една или друга посока, заплашвайки със спукване сметката на държавата. Едно обаче е ясно: нито в парламента, нито в бюджетната комисия ще се чуе гласът на обикновените трудово заети данъкоплатци, които и занапред ще бъдат дойната крава на фиска, облизваща паничката си.

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо