|
|
Тезата е следната:
Щатите доминират.
Обикновено това става с долара, но днес ЕС го отслаби с еврото.
Това започва да става ясно сега. С еврото се появява възможността
за крах за САЩ. Има само една пречка това да стане – петрола,
защото е най-много търгуваната международна стока. Ако ОПЕК мине
на евро, американската икономическа доминация ще свърши. ОПЕК има
икономически основания да вземе еврото, защото сега то е силно. То
е силно заради Иракско-Иранско-Венецуелското решение да продават в
евро. Оттогава те са включени в оста на злото и търпят натиск от
САЩ. (ПОДТЕКСТ – САЩ преслдват голбано своите чисто бизнес
интереси.) ОК, съгласен съм. Но така излиза, че зад “международния
мир” и Франция и Германия (не казвам нарочно Европа!
преследва своите. И с това съм съгласен, но знаят ли го носачите
на дъгообразни знамена?
“But of course it is
not a purely economic decision.”
Това е фундаментано
изречение. Нищо не е “само” в политиката.
Нещата се отличават
с “комплексност”.
Тъй като не разбирам
от икономика, не ми стига акъла да коментирам проблема с
дефицитите, доларовия стандарт и пр. Само три неща, обаче:
Светът днес е
по-гъвкав, отколкото изглежда. Най-голяма динамика, но и
най-голяма гъвкавост, иначе казано жизнеспособност, или
адаптивност има САЩ. Причините са относителната младост на
нацията, добрата територия и правилността на политическата
организация, довели до разумна икономическа култура и национална
мобилизация при нужда. Довели, впрочем, до историческото лидерство
на САЩ в икономиката и политиката.
(През 91 год. имаше
прогнози, че междурасовото напрежение и наркотиците правели
американската армия неспособна; Турция си правеше сметката, че
блокира достъпа до Ирак. Има и други.) Та ми се струва, че ако
щатите се изправят пред болезнени икономически преустройства, е
възножно “болката” да се компенсира с националномобилизиращи
фактори.
2. Търговията със
САЩ не е едностранен процес. Мигар търгуващите със САЩ живеят
зле?! Не икономическите теории, а чистата и ясна житейска практика
показва, че колкото по-голям търговски партньор си на САЩ, толкоз
ПО-БОГАТ ТИ Е НАРОДА.
Така че, тая работа
с дефицитите и ограбването на света, на мен, лаикът, ми изглежда
малко измислена.
3. Ами ако Европа
иска да наожи еврото, що за политически стъпки предприема тя за
това?
А) Съюз с
диктатори!?!
(Тук е момента в
анализа да въведем МЕТАИКОНОМИЧЕСКИЯ фактор, т.е. да отворим
повече прозорци към ливадата. Както казахме, тя е комплексно нещо.
Знаем, че светът не е само икономика, а политика, култура,
ценности, манталитет, които в крайна сметка – я, върнахме се на
Беровата теза!!! –се преценяват чрез ЛИЧНИЯ УСПЕХ НА ОТДЕЛНИЯ
ЧОВЕК, а не чрез успеха на ОБЩНОСТНИТЕ, обикновено водени от
диктатори като Хитлер, Сталин и Садам. Ето не, СССР като успя
така, колко успяха неговите граждани, вечно ограничавани и
мизерстващи). Така че, явно “осите на злото” е термин, обусловен
не само от икономически съображения.
От самият текст
излиза, че еврото скочи заради Иракските и Ирански тежнения към
него. Следователно, Франция и Германия смятат да градят нова
Европа в СЪТРУДНИЧЕСТВО с аятоласите и арабските националисти! Ето
ти я загубата на ценности, за която стана дума. Защото,
обвързването с Изтока е опасна работа и то няма за последица само
засилването на Еврото, та да вървят социалните плащания за
френската 4 или колко там бяха дневна работна седмица и субсидиите
за Гърция, но и СТРАТЕГИЧСКО обвързване с исторически последици. А
като дойдат чалмите, тогава става интересно. Да не забравяме, че
ако днес това е трудно осъществимо, утре поредният технологичен
пробив със сериозни последствия може да го направи много даже
възможен.
Впрочем, за Иран и
оста на злото. Не от 99-та е това и тази фактологична неточност е
смущаваща– Иран е враг на щатите много преди ЕС да се
структурира!!! Или авторът не си спомня?
Следващият от
примерите, които авторът сочи като подходящи за измъкване от
икономическата зависимост на САЩ, е Венецуела. И тя, КАТО КУБА!!!
взела съответни мерки. КАТО КУБА! Ако някой ми препоръчва съюзът
на Уго Чавес с Куба на Кастро, просто няма какво да се говори –
той е чиста проба човек без идея за ценности и морал. (Да не
забравяме, че света на се състои само от търговски интереси, но
има и такива други детайли като ирански затвор, кубиснки такъв,
кубинско жизнено равнище, фередже, мафия, компартия и т.н.)
Б) Некадърна
политика.
Чисто и просто,
глупава и некомпетентна. Ами, чрез ООН и без него, да се бяха
включили срещу Ирак, след като работата е докарана дотам; щяха да
имат присъствие и глас и да са ефективни в целия този процес. Така
само се самоизолираха, а понеже са такива, с извинение глупаци, и
еврото им ще загуби. Остана им само гласът за “международно
право”, крайно неуместно издигнат в защита на диктатор. (Я, ама и
те май използват лозунгите и принципите за маскиране на
търговските си интереси).
Затова е и
показателно, че Испания, Англия и други останаха настрана от
глупостта.
|
