|
Едвин е
прав. Дотолкова прав, че повече не може. С други думи, напълно
прав. Изолационизмът е мъртъв. Ако иска да просъществува,
десницата трябва да се обедини. Това обединение може да стане
само по начина, посочен от Светослав Лучников – “според
нормите на дясното, които не могат да бъдат други, освен
морални”. С други думи, обединение на принципна основа, а не
заради дележа на общинската баница, както става сега.
За целта
лидерите на дясното трябва да извършат ред морални постъпки,
чрез които да поемат и понесат отговорността си дотук.
Стефан
Софиянски трябва да каже истината за общинските далавери, да
разпусне партията си и, ако прокуратурата е съгласна, да стане
обикновен седесар.
Надежда
да признае изборното си поражение, да подаде оставка и да
накара мъжа си да доплати разликата между покупната и
действителната стойности на гаража си.
Петър
Стоянов да се покае за нагаждаческото си поведение по време на
последните президентски избори и да стане говорител в
телевизията на брат си.
Иван
Костов да си направи харакири.
Останаха
ли още лидери отдясно? Да, Бонев и Бакърджиев биха могли да
върнат пръстените си на Чорни, а Бисеров да подари къщата си
на дружество “Мати Болгария”.
След
което би могло да настъпи единение в дясната пространство.
Само че
гореописаното изобщо не може да стане. Защото никъде и никога
по света не се е случвало подобно нещо.
Трябва
да признаем, че дясното в България и в частност СДС се намира
в сериозна криза. Дотолкова сериозна, че партията е заплашена
от разцепление или разпад. В сравнение с нея досегашните
преживени кризи са били по-скоро детски настинки. Според
анализаторите причините за нея са две: едновременната загуба
на цел и на водач. Допълнителен фактор, който се пропуска е
появата на царското движение. Ударът на царя имаше за СДС
същия ефект както Междусъюзническата война за България.
Нападението дойде от неочаквана посока и от враг, който дори
не беше дефиниран и липсваше всякаква стратегия за борба с
него.
Въпреки
цялата сериозност на положението, искането изброените по-горе
лица да постъпят съобразно изискванията на морала и да се
оттеглят, за да бъде решен въпроса с лидерството, е
нереалистично. Можем да заемаме тази позиция колкото искаме
дълго, от това нищо няма да се промени. Тя може да служи само
като ориентир, но не и като рецепта за лечение на
заболяването.
Повече
безпокои, обаче, друго – това, че такава рецепта едва ли може
да бъде дадена. Поне досега това не се е удало никому.
Мнозинството от привърженици на СДС чувствува това и отчаяно
си опитва да си идентифицира чрез някой от настоящите или
бивши водачи. При това често изборът на личност се гради не
върху принципи, а на случайни причини, като симпатия,
познанство и пр. Лошото е, че това правят и някои от хората,
които би трябвало да изпълняват ролята на десен интелектуален
елит – говоря за доброкачествените случаи, когато това не се
прави от материален интерес, разбира се. При това положение
едно рязко движение на някой от тези водачи би могло да
причини непоправимо разцепление в СДС.
Читателят, стигнал дотук, може да се запита какъв е смисъла от
този текст, след като той не предлага решение, а само
разглежда състояния. Отговорът е, че на практика положения без
изход има само в шахматните партии и ако не можем да предложим
решение, то можем поне да очертаем насоките, в които това
решение да се търси.
И,
понеже сме се захванали да обединяваме дясното, то най-напред
трябва да определим кое е дясно.
Поне
днес и поне в България кое е дясно се установява много
по-сигурно на равнището на индивида, отколкото на партийно
равнище. Съществува определен брой хора с дясно мислене, които
несъмнено са такива, докато за една партия съдим дали е дясна
или лява от това за каква се е обявила самата тя. За дясна
партия, например, се води “Гергьовден”. Както подобава на една
такава партия председателя й е завършил школата на МВР в
Симеоново, кандидатът й за кмет на София е комсомолски лидер,
а неин общински съветник е синът на известния сътрудник на ДС
Тошо Тошев-Бор. (Какъв неизчерпаем извор на политици е тази
школа на МВР!)
Сред
масата от дясномислеши индивиди явлението, наречено
“клиентелизъм” просто не може да съществува – те не притежават
никаква дължаща се на убежденията им власт. Всяко тяхно
обединение ще бъде на идейна основа.
Ето защо
обновлението на СДС, а оттам и обединението на десницата може
да стане само отдолу нагоре. СДС трябва да се превърне в
организация с нова структура и нов устав, в която решенията са
контролируеми от масата на привържениците на всеки етап. Първа
стъпка към това може да бъди избирането на нов председател на
партията на свободни избори, в които да участвуват всички
желаещи. Нека не се страхуваме от това какъв ще бъде
резултатът. Допълнителният ефект от тях ще бъде огромен. На
подобни избори, проведени за да се определи кандидатът за
президент на СДС през 1996, се показаха очертанията на една
самоорганизирала се структура от над 600 хиляди души.
Не бива
да храним илюзии относно техническите трудности, свързани с
една такава реформа. Те са огромни. Затова действия, като тези
на СДС –Лозенец са изключително важни. За да се убеди масата
от привърженици, че всичко зависи от тях. Спасението на
давещите се е в ръцете на самите давещи се. |
