В
събота прес службата на британското вътрешно министерство
официално потвърди, че представителят на чеченското
правителство Ахмед Закаев е получил политическо убежище в
страната. Вчера в интервю за
лондонския “Таймс” руският външен министър нарече този акт
“политизирано и
неприемливо решение”, което ще представлява “удар за
|
|
Ахмед Закаев |
всички многочислени жертви на тероризма в чечения и в други
руски градове”. То представлявало също така и удар върху
руско-британските отношения.
На 13 ноември лондонският съд отказа екстрадицията в Русия на
Ахмед Закаев, доверен представител на чеченския президент
Аслан Масхадов,
след дело, продължило цяла година.
|
“Стигнах до извода, че ще е несправедливо да го върна в
Русия” – каза на Боу стрийт съдията Тимъти Уъркман в 13
часа на същия ден. Той взел решението си заради
основателното опасение, че там Закаев ще бъде подложен на
политическо преследване. Уъркман отхвърля едно по едно
всички обвинения, предявени към чеченския представител от
руската главна прокуратура.
Той не приема определението на бойните действия в Чечения
за “бандитизъм и тероризъм” и изразява
|
Сградата на Лондонския съд |
пълното си убеждение, че събитията от 1995-96 в юридическо
отношение представляват вътрешен въоръжен конфликт, като
обосновава твърдението си с мащаба на бойните действия.
Уъркман привежда факта, че само при бомбардировките на Грозни
броят на убитите и ранените надхвърля 100 000 души. Накрая
конфликтът формално приключва със споразумение за прекратяване
на огъня и подписване на мирен договор. Тоест, по своя
фактически и юридически формат бойните действия представляват
класически пример за война. Участието в тях е предмет на други
международно-правни актове и не кореспондира с определенията
на Москва за “бандитизъм и тероризъм”.
Съдията припомня, че през 1966 Закаев изпълнява
значителна роля в мирните преговори, а през 1997 става
вицепремиер на Чеченската република Ичкерия, която по това
време е с официално сключен междудържавен договор за мир с
Русия.
Уъркман привежда и друг силен аргумент. След
като в края на 1999 руските войски отново навлизат в Чечения,
Закаев отлита за Москва и започва да преговаря с тамошните
власти за “двустранно разоръжаване”. Възниква
въпросът какъв е този “бандит и терорист”,
който се явява с подобен
тип идеи,
когото приемат
висши руски
държавни дейци
и към когото по това време не предявяват никакви обвинения съдебните
органи.
През есента на 2002 Закаев участва в Световния
чеченски конгрес, който тогава се провежда в Дания. На 23
октомври терористи превземат московски театър и инцидентът
приключва със 130 жертви на газова атака, планирана и
хладнокръвно осъществена от Федералната служба за сигурност на
Русия. Кремъл обвинява за трагедията онези, които са окупирали
театъра. Именно
тогава
името на Закаев се свързва с тероризъм
и по-специално с организирането на тази конкретна акция.
Последва искане за екстрадацията му до датските власти.
Съдията Уъркман прави логичния извод, че става въпрос за опит
да се потуши скандала и да се политизира трагедията. В
искането за екстрадация Закаев е обвинен в съучастие на
организаторите, подготвили превземането на театъра, а също и в
убийството на отец Филип. За двете обвинения няма предоставени
доказателства.
“Съчетанието от всичките тези фактори” –
заключава съдията Уъркман – “ме убеждава в неизбежността на
извода, че ще бъде несправедливо и жестоко да предоставя
Закаев на съдебните власти в Русия.”
* * *
Ето и
част от реакциите след решението на лондоския съд от 13
ноември в Русия и по света.
Александър Черкасов,
член на ръководството на правозащитното
общество “Мемориал”
Присъдата на английския съд бе предрешена от действията на
руската прокуратура. Материалите, които тя предостави, не
биха издържали в нито един европейски съд. Английският съд
не беше длъжен |
|
13 ноември, на
излизане от съда, вляво е актрисата Ванеса Редгрейв |
да разглежда
делото по същество, тоест не трябваше да решава дали Закаев е
виновен. Английският съд се интересуваше дали аргументите,
които предоставя руската страна, са поне правдоподобни. Но
цялото обвинение беше истинска халтура.
Която и
точка на обвинението да вземем, тя или е фалшификация, или
халтура. В резултат английският съд произнесе първото
прецедентно решение, с което определя какво става в Русия.
Това решение е първият документ, в който официално е признато,
че в Чечения има война. А това означава, че в Чечения трябва
да се прилагат нормите на хуманитарното право. Освен това
лондонският съд официално, съдебно обяви факта, че в Русия
свидетелите и затворниците са подложени на мъчения и че едно
обвинение може да бъде изфабрикувано.
Збигнев
Бжежински,
съпредседател на Американския комитет за мир в Чечения
Решението на британския съд е категорична
присъда над путинската престъпна политика в Чечения, а също,
по косвен начин, над тези политици на Запад и във Вашингтон,
които упорито мълчат за нея. , Глен Хауърд
изпълнителен
директор на Американския комитет за мир в Чечения
Днешното
решение реабилитира един от най-големите радетели за мира в
Чечения. То осъди тези, които искаха да маргинализират
политическото ръководство на чеченската съпротива като обявят
всички чеченци за терористи.
Анна
Политковска,
журналистка и правозащитничка
Главното,
което се случи на 13 ноември в Лондон, се състои в три неща.
За първи път
от толкова години на жестока война федералната власт и
чеченците говориха помежду си на езика на правото, а не с
езика на оръжията, зачистките, засадите и взривовете. И
арбитър бе британският съд, показал, че се интересува само от
доказателствата и му е все едно, каква е днес политическата
целесъобразност.
Второ, в
един юридически процес, а не във вестниците и по телевизията,
не във великосветските салони и на конференции е изяснено
какво става в Чечения – война или антитерористична операция. И
след твърде дълги изяснявания на доказателствата “за” и
“против”, събрани в няколко тома, съдът призна това,
което мнозинството от нас и така знаеха, но не можаха да
докажат: В Чечения има война, а не антитерористична
операция.
Трето, след
решението на лондонския съд не остават шансове да твърдим, че
страната ни върви към демокрацията. Няма промени, но има
авторитаризъм, зависим съд, мъчения в затворите, расово
преследване. Русия е съвсем друга страна от тази, която
политиците се правят, че съществува. У нас има жестока война,
расизъм и насилие като средство за решаване на всякакви
задачи.
Дейвид
Хърст,
“Гардиън”
Ръководството на чеченските сепаратисти извоюва днес своята
най-голяма юридическа победа за деветте години на конфликт с
Русия… Това решение нанесе сериозен удар върху руската
репутация в областта на човешките права и отново опозори
политиката на Тони Блеър, която е да развива топли лични
отношения с руския президент.
Лорд Джъд,
бивш съпредседател на работната група
ПАСЕ-Русия и докладчик на ПАСЕ за Чечения
Хуманитарната ситуация в Чечения е ужасяваща. Ситуацията с
човешките права е зловеща. Политическата ситуация е
налудничава. Политиката на Русия е да отстрани дейци като г-н
Закаев, който работеше за политическо разрешение. И не бе
намерено по-добро от това да бъде представен за екстремист.
Аз се
прекланям пред мъжеството на руснаците Юлий Рибаков, Иван
Рибкин, Сергей Ковальов, Александър Черкасов, които решиха да
свидетелстват от страна на защитата, рискувайки живота си, за
да кажат истината.
“Индипендънт”
Съдът каза
истината за руската демокрация, която Тони Блеър не се
осмелява да каже. Решението потвърди независимостта на
британското правосъдие и силно подрони претенциите на г-н
Путин, че е либерален демократ.
Британия
трябва да се гордее, че дава убежище на тези, които са
преследвани в Русия. Ако на г-н Блеър му е неудобно пред
Владимир Путин, че Британия става платформа на неговите
опоненти, той не е прав и трябва да обясни, че в Британия
съдът е независим от властта.
Ахмед Закаев
Това е
частична победа. Пълната победа ще е тогава, когато на
Владимир Путин ще му се наложи да отговаря пред също такъв
безпристрастен съд за това, което върши с моя народ, за
военните престъпления в Чечения.
Иван
Рибкин,
съпредседател на партия “Либерална Русия”
В
безпристрастния състезателен процес, където двете страни
можеха свободно да отстояват своята позиция, една от страните
извоюва пълна победа, а другата претърпя съкрушително
поражение.
Александър Голдфарб, вицепрезидент на Фонда за граждански
свободи
Решението на
съда има значението на прецедент за
Русия и
нейните длъжностни лица при разглеждането на
бъдещи дела в западни
съдилища: от въпроси за политическо убежище и екстрадиция, до
искове за нарушение на човешките права в Страсбург и, в крайна
сметка, за разследване на военните престъпления в Чечения.
Публикацията подготвиха Борислав Скочев и Любомир Данчев |